4.07.05 - Въздушен транспорт
Въздушен транспорт
Дело C-429/14: Air Baltic Corporation, Съдебно решение от 17 февруари 2016 г.
Следва ли членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал да се разбират и тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач носи отговорност спрямо трети лица, включително работодателя на пътниците (юридическо лице, с което е сключен договор за международен превоз на пътници), за вредите, причинени от закъснението на полет, заради което ищецът (работодател) е направил допълнителни разноски, свързани с това закъснение (например тъй като следвало да изплати дневни пари при командировка)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 29 от Конвенцията от Монреал да се разбира и тълкува в смисъл, че посочените трети лица имат право да предявят иск срещу въздушния превозвач на други основания, например съгласно националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/15: Heli-Flight/ЕААБ, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването на разпоредбите на Регламент № 216/2008 относно обхвата на решенията на апелативната камара на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз?
Нарушено ли е изискването за предприемане на организационни мерки по производството от страна на Общия съд с оглед изясняване на фактите по делото?
Правилно ли е определен обхватът на съдебния контрол върху технически сложните преценки, извършени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз?
Оставил ли е Общият съд без разглеждане условията за ангажиране на отговорността на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз поради непроизнасяне по наличието на вреда и причинна връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/14: van der Lans, Съдебно решение от 17 септември 2015 г.
Следва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че технически проблем като разглеждания в главното производство, който е настъпил ненадейно, не се дължи на лоша поддръжка, нито пък е бил установен по време на редовна поддръжка, се обхваща от понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба и при утвърдителен отговор, кои са необходимите мерки, които въздушният превозвач трябва да вземе, за да се справи с този проблем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97, член 3, букви в) и ж) от Регламент № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице,
— което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като
— е превозено безвъзмездно от пилота,
— целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и
— което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,
трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията от Монреал и националното право не се прилага?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Директива 88/357 и член 18 от Регламент № 864/2007 да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато:
— правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,
— страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,
— според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и
— правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/14: Wucher Helicopter и Euro-Aviation Versicherung, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004 да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в стопанисван от въздушен превозвач от Общността хеликоптер — което безспорно е превозвано на договорно основание (в конкретния случай въз основа на договор между въздушния превозвач и работодателя на пътуващото лице), — чийто превоз обаче се осъществява с цел изпълнението на конкретно работно задължение (в конкретния случай — взривяването на лавини) и — съдейства за изпълняването на този полет, като „познаващ местността навигатор“ и по указания на пилота има задължение да отваря вратата на хеликоптера по време на полета и да я държи отворена по определен начин и за определено време, a) е „пътник“
или б) „дежурен член на летателния и кабинния екипаж“?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква a): следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „пътник“ включва във всички случаи и понятието „пътник“ по смисъла на член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в хеликоптер, стопанисван от въздушен превозвач от Общността при посочените в първия въпрос условия, е „пътник“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/13: Air Berlin, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.
Следва ли член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 да се тълкува в смисъл, че крайната цена, която трябва да се заплати според електронна система за резервации, трябва да се посочва при първоначалното обявяване на цената на въздухоплавателните услуги?
Следва ли член 23, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1008/2008 да се тълкува в смисъл, че крайната цена, която трябва да се заплати според електронна система за резервации, трябва да се посочва само за избраната от потребителя въздухоплавателна услуга, или това важи за всяка обявена въздухоплавателна услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/14: Siewert, Определение от 14 ноември 2014 г.
Квалифицира ли се сблъсък между самолет и специализиран летищен автомобил с подвижна стълба като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, което освобождава въздушния превозвач от задължението за обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/13: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Допустимо ли е държава членка да въведе преходен режим, който позволява автоматично продължаване на разрешенията за наземно обслужване, без да организира процедура за избор на доставчици съгласно член 11 от Директива 96/67/ЕО?
Може ли процедурата по прехвърляне на акции на съществуващ доставчик на наземно обслужване да се счита за равностойна на процедура за избор на доставчик по смисъла на член 11 от Директива 96/67/ЕО?
Могат ли вътрешни административни или икономически затруднения, както и очаквани законодателни промени на равнище Съюз, да оправдаят неизпълнението на задължението за организиране на процедура за избор на доставчици по член 11 от Директива 96/67/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/13: Germanwings, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Кой момент е релевантен за понятието „време на пристигане“, използвано в членове 2, 5 и 7 от Регламент [№ 261/2004]:
а) моментът, в който самолетът се приземи на пистата за кацане („touchdown“);
б) моментът, в който самолетът е стигнал до местостоянката си и ръчната спирачка за паркиране е включена, респ. спирачното столче е поставено („блоково време“);
в) моментът на отваряне на вратата на самолета;
г) момент, определен от страните в рамките на частната автономия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/11: International Jet Management, Съдебно решение от 18 март 2014 г.
Приложим ли е член 18 ДФЕС, който прогласява общия принцип на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, към положение като разглежданото в главното производство, при което държава членка изисква от въздушен превозвач, който притежава оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, да получи разрешение за навлизане във въздушното пространство на първата държава членка, за да извърши нередовни частни полети от трета страна до територията на първата държава членка, докато такова разрешение не се изисква за въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от първата държава членка?
Трябва ли член 18 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква, под страх от налагане на глоба за неспазването ѝ, от въздушен превозвач, който притежава оперативен лиценз, издаден от друга държава членка, да получи разрешение за навлизане във въздушното пространство на първата държава членка, за да извърши нередовни частни полети от трета страна до първата държава членка, докато такова разрешение не се изисква за въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от първата държава членка, и която правна уредба обуславя предоставянето на посоченото разрешение от представянето на декларация, удостоверяваща, че въздушните превозвачи, които притежават оперативен лиценз, издаден от първата държава членка, не възнамеряват или не са в състояние да извършат тези полети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.