4.07.05 - Въздушен транспорт
Въздушен транспорт
Дело C-756/18: easyJet Airline, Определение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли пътниците, които имат потвърдена резервация и са били превозени с полета, да представят допълнителни доказателства (като бордни карти), удостоверяващи представянето им на гишето за регистрация при предявяване на претенция за обезщетение по Регламент № 261/2004?
Възможно ли е въздушният превозвач да оспори правото на обезщетение, като представи доказателства, че пътниците не са били превозени с разглеждания полет, и какъв е ангажиментът на националната юрисдикция в тази връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/18: Rusu, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че сумата от 400 EUR, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004, е предназначена главно за поправяне на имуществените вреди, като неимуществените вреди следва да се разглеждат от гледна точка на член 12 от този регламент, или разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 покрива главно неимуществените вреди, като имуществените се уреждат от разпоредбите на член 12?
Включва ли се в понятието за допълнително обезщетение, предвидено от член 12 от този регламент, сумата, която представлява нереализиран доход от заплата, надхвърлящ сумата от 400 EUR, определена от член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Следва ли вредата, причинена от нереализиран доход от заплатата в резултат на невъзможността работникът да се яви на работа поради късното си пристигане в крайния пункт в резултат на премаршрутирането, да се разглежда от гледна точка на изпълнението на задълженията, предвидени в член 8 от Регламент № 261/2004 или в член 12 от него във връзка с член 4 от същия регламент?
Релевантно ли е при определяне на вредите, причинени на пътниците, обстоятелството, че те са се съгласили с предложението на авиокомпанията за полет на 11 септември 2016 г., макар и да са могли да предположат, че няма да получат заплата за времето, през което ще отсъстват от работа?
Следва ли член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004, според който „Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“, да се тълкува в смисъл, че оставя на преценката на националната юрисдикция приспадането на сумата, предоставена на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение или че това приспадане е задължително?
Ако приспадането на сумата не е задължително, кои са критериите, въз основа на които националната юрисдикция решава дали да приспадне сумата, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение?
Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с член 8, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че налага на опериращия въздушен превозвач да представи на засегнатите пътници пълна информация за всички предвидени във втората от тези разпоредби възможности, или тази разпоредба задължава също и засегнатите пътници да съдействат активно при издирването на информация във връзка с това?
При условията на член 8 от Регламент № 261/2004 на кого е възложена тежестта за доказване, че е направено премаршрутиране с оглед на първа възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/18: Aegean Airlines, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Трябва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/17: Germanwings, Съдебно решение от 4 април 2019 г.
Представлява ли повредата на самолетна гума, причинена от намиращ се на пистата за кацане или за излитане винт (чужд обект/„Foreign Object Damage“), извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/18: Breyer, Определение от 6 декември 2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА CЪДА (осми състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Право на обезщетение при отмяна на полет — Член 3, параграф 5 — Приложно поле — Член 2, буква а) — Понятие за въздушен превозвач — Предприятие, което към датата на планираното извършване на полет все още не е притежавало лиценз за опериране — Въпрос, който не оставя място за никакво основателно съмнение“ По дело C‑292/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Kassel (Районен съд, Касел, Германия) с акт от 23 март 2018 г., постъпил в Съда на 27 април 2018 г., в рамките на производство по дело Petra Breyer, Heiko Breyer срещу Sundair GmbH, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, J. Malenovský (докладчик) и L. S. Rossi, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда, постанови настоящото Определение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква а) и на член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/17: Verbraucherzentrale Baden-Württemberg, Съдебно решение от 15 ноември 2018 г.
Следва ли член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 във връзка с член 2, точка 18 от този регламент да се тълкува в смисъл, че когато посочват въздухоплавателните тарифи за вътрешнообщностните въздухоплавателни услуги, въздушните превозвачи, които не изразяват тези тарифи в евро, могат да ги посочат във всяка избрана от тях местна валута
При отрицателен отговор, в случай като разглеждания в главното производство, при който въздушен превозвач, установен в държава членка, чиято валута е еврото, предлага по интернет въздухоплавателна услуга с място на излитане на съответния полет в друга държава членка, чиято валута не е еврото, въздухоплавателните тарифи могат, ако не са изразени в евро, да бъдат посочени във валутата, която е законно платежно средство в последната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/17: Wirth и др., Съдебно решение от 4 юли 2018 г.
Следва ли понятието „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на Регламент № 261/2004, и по-специално на член 2, буква б), да се тълкува в смисъл, че обхваща хипотезата на въздушен превозвач, който, както този в главното производство, отдава под наем на друг въздушен превозвач въздухоплавателното средство заедно с неговия екипаж, в рамките на договор за лизинг на въздухоплавателно средство с екипаж („мокър лизинг“), но не поема отговорност за изпълнението на тези полети, при положение че в издадено на пътниците потвърждение за резервацията на място в даден полета се посочва, че този полет се изпълнява от първия превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/16: Finnair, Съдебно решение от 12 април 2018 г.
Следва ли член 31, параграф 4 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за вреда/отправената жалба са регистрирани писмено от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/16: Schenker/Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е използването на доказателства, предоставени от адвокат в случай на конфликт на интереси (нарушение на принципа за забрана на двойно представителство)?
Обхваща ли освобождаването по член 1 от Регламент № 141 и дейността на спедиторите, или се прилага само за въздушните превозвачи?
Може ли да се приеме, че картелът NES е засегнал търговията между държавите членки по смисъла на член 101 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да не ангажира отговорността на предишния майчин субект на предприятие, придобито след извършване на нарушението, и достатъчно мотивирано ли е това решение?
Законосъобразно ли е определянето на стойността на продажбите, използвана за изчисляване на основния размер на глобата, като се вземат предвид всички услуги по международно въздушно спедиторство, а не само NES услугите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при оценката на сътрудничеството на Schenker (UK) спрямо Deutsche Post при намаляване на глобата за сътрудничество с Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/16: Deutsche Bahn и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е използването на доказателства, представени от адвокат, който е нарушил принципа за забрана на двойно представителство или задължението за лоялност към бивши клиенти?
Обхваща ли освобождаването по член 1 от Регламент № 141 и дейността на спедиторите, така че да изключи от приложното поле на Регламент № 17 картелни споразумения относно услуги, свързани с въздушния транспорт?
Превишила ли е Комисията дискреционните си правомощия или нарушила ли е принципа на равно третиране, като е отказала да привлече към солидарна отговорност бившия майчин холдинг на придобито дружество за нарушение, извършено преди придобиването?
Допустимо ли е при определяне на основния размер на глобата да се взема предвид стойността на продажбите на целия пазар на международни въздушни спедиторски услуги, а не само на засегнатите компоненти (AMS, CAF, PSS)?
Нарушен ли е принципът на равно третиране или правото на защита при оценката на сътрудничеството на жалбоподателите в рамките на производството и при отказа да се предостави частичен имунитет от глоби, както и при използването на нови доказателства и мотиви от Общия съд без възможност за становище от страна на жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.