4.07.05 - Въздушен транспорт

Какво включва понятието „анулиране“ на полет по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 261/2004, когато полетът е пренасочен към друго летище?
При какви условия пренасочването на полет към друго летище се счита за анулиране и следва да се изплати обезщетение на пътниците съгласно Регламент № 261/2004?
В кои случаи член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се прилага при пренасочване на полет към друго летище, с оглед на критериите за близост и обслужване на същия град, агломерация или регион?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Дело C-70/20: Altenrhein Luftfahrt, Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Представлява ли „злополука“ по смисъла на член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] твърдо кацане, което все пак се вписва в рамките на нормалния работен обхват на въздухоплавателното средство и в хода на което пътник е наранен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Дело C-826/19: Austrian Airlines, Съдебно решение от 22 април 2021 г.

Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че следва да се приложи към две летища, разположени и двете в непосредствена близост до центъра на града, но само едно на територията на града, а другото в съседната провинция?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради отмяна на полета?
Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на друго летище в същия град, в същата агломерация или в същия регион е налице право на обезщетение поради голямо закъснение?
Трябва ли член 5, член 7 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че за да се определи дали даден пътник е претърпял загуба на време — от три или повече часа — по смисъла на решение от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др. (C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716), закъснението следва да бъде изчислено с оглед на момента на кацането на другото летище, или с оглед на момента, в който пътникът е превозен до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с пътника?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че въздушният превозвач, който изпълнява полети в рамките на система на ротация, може да се позове на събитие, in concreto намаляване на честотата на заходите за кацане в резултат на буря, настъпило при предпредпоследната ротация на съответния полет?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на алтернативно летище въздушният превозвач по собствена инициатива трябва да предложи превоз до друго място, или пътникът трябва да поиска превоза?
Трябва ли член 7, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че пътникът има право на обезщетение поради нарушението на задълженията за помощ и грижа, уредени в членове 8 и 9?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/20: Airhelp, Съдебно решение от 23 март 2021 г.

Следва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че стачно движение, започнало по призив на синдикална организация на персонала на опериращ въздушен превозвач в съответствие с предвидените в националното законодателство условия, по-специално с изисквания в него срок за предизвестие, което има за цел да се предявят исканията на работниците на този въздушен превозвач, и последвано от една или повече категории персонал, чието присъствие е необходимо за осъществяване на полет, представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Шведски

Дело C-264/20: Airhelp, Определение от 14 януари 2021 г.

Кога определени събития, които не са присъщи на нормалната дейност на въздушния превозвач и са извън неговия контрол, могат да бъдат квалифицирани като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004?
Какви мерки трябва да предприеме въздушният превозвач, за да докаже, че е изпълнил задължението си за избягване на анулиране или закъснение на полета вследствие на извънредни обстоятелства, без да понася неприемливи жертви спрямо капацитета на предприятието?
Какви са задълженията на превозвача по отношение на пренасочването на пътниците при анулиране на полет поради извънредни обстоятелства, включително по отношение използването на други възможности извън собствените му полети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Szpunar

Дело C-654/19: FP Passenger Service, Определение от 1 октомври 2020 г.

Кога възниква правото на обезщетение при голямо закъснение на полет съгласно Регламент № 261/2004, като се има предвид понятието „загуба на време“?
Как следва да се изчислява продължителността на закъснението – въз основа на времето на отваряне на вратите на самолета или друг момент, свързан с пристигането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Дело C-86/19: Vueling Airlines, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Следва ли при установена загуба на куфар авиокомпанията да обезщетява пътника винаги и във всички случаи с максималния размер на обезщетение от 1131 СПТ, тъй като е налице най-сериозната хипотеза от предвидените в член 17, параграф 2 и член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., или става въпрос за максимален размер на обезщетение, който може да бъде намален от съда в зависимост от съответните обстоятелства, включително в случай на загуба на куфар, така че сумата от 1131 СПТ да се предоставя само ако пътникът докаже, чрез всякакви правно допустими средства, че стойността на пренасяните в багажа предмети и лични вещи, както и на тези, които е трябвало да закупи вместо тях, достига този размер, или, при липса на такива данни, да се вземат предвид други параметри, като например теглото на куфара в килограми или фактът, че загубата на багажа е възникнала по време на пътуването на отиване или на връщане, с цел да се оцени неимуществената вреда вследствие на неудобствата, причинени от загубата на багажа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pitruzzella

Испански

Дело C-153/19: DER Touristik, Определение от 28 май 2020 г.

Приложим ли е член 12 от Регламент № 261/2004 в случаите, когато пътникът претендира обезщетение за индивидуализирана вреда над стандартното обезщетение по регламента?
Може ли пътникът, който вече е получил стандартното обезщетение по член 7 от Регламент № 261/2004, да получи и обезщетение под формата на намаляване на цената на пътуването за индивидуализирани вреди по националното право?
Какви са критериите за разграничаване между стандартното обезщетение за неудобство и обезщетението за индивидуализирана вреда вследствие на закъснение на полета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Външна дейност | Обезщетяване и помощ на пътниците | Транспорт

Дело C-532/18: Niki Luftfahrt, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Налице ли е „злополука“, пораждаща отговорност на въздушния превозвач съгласно член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал], когато чаша с горещо кафе, поставена на масичката пред седалка в самолет по време на полет, се хлъзне по неизяснена причина, падне и причини изгаряне на пътник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Saugmandsgaard Oe

Обезщетяване и помощ на пътниците | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси | Транспорт

Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Saugmandsgaard Oe