4.07.05 - Въздушен транспорт
Въздушен транспорт
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Какви правомощия и задължения има юрисдикция като запитващата на основание правото на Съюза, и по-специално на основание Регламент № 1896/2006, в случаите, когато е сезирана с искане да определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да разгледа въпроса за международната компетентност на съдилищата на тази държава членка по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Комисията да използва изявления на други участници в нарушението като доказателства при установяване на нарушение на член 101 ДФЕС?
Спазена ли е закрилата на поверителността на кореспонденцията между адвокат и клиент при събирането и използването на доказателства от Комисията?
Може ли Комисията да възложи отговорност за нарушение на предприятие, което е икономически правоприемник на първоначалния нарушител?
Спазен ли е принципът на равно третиране при избора на правните субекти, подлежащи на санкциониране и при определянето на размера на глобите?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията съгласно член 296 ДФЕС?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземат предвид всички продажби, свързани пряко или косвено с нарушението, а не само действително засегнатите от картела продажби?
Може ли Комисията да се отклони от собствените си насоки за определяне на глобите и при какви условия?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително достъпа до преписката и разграничението между уличаващи и оневиняващи документи?
Спазени ли са критериите и условията за намаляване или освобождаване от глоба въз основа на сътрудничеството на жалбоподателите?
Допустимо ли е Комисията да откаже образуване на процедура за постигане на споразумение и в какъв обхват разполага с право на преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Комисията да използва информация и доказателства, съдържащи се в искане за освобождаване от глоби, когато се твърди нарушение на професионалната тайна, забраната за двойно представителство, задължението за лоялност и фидуциарните задължения?
Приложимо ли е изключението по член 1 от Регламент № 141 за картели, засягащи спедиторски услуги, и има ли Комисията правомощие да санкционира за участие в картел във връзка с NES?
Може ли картелът във връзка с NES да се счита за такъв, който значително засяга търговията между държавите членки по смисъла на член 101 ДФЕС?
Спазени ли са принципът на лична отговорност и изискванията за мотивиране при възлагане на отговорност само на жалбоподателя за поведението на Bax Global (UK), включително по отношение на възможността за санкциониране на бившето дружество майка?
Правилно ли е изчислен размерът на наложената глоба, включително по отношение на избора на стойност на продажбите, ставката за тежест, наличието на смекчаващи обстоятелства, принципа на равно третиране и спазването на правото на защита?
Спазени ли са принципът на равно третиране и правилата на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. при предоставяне на освобождаване от глоби на DP и при разглеждане на исканията за намаляване на глобите на други предприятия?
Допуснато ли е нарушение на принципа на равно третиране и на правото на преценка на Комисията при отказа ѝ да започне процедура за постигане на споразумение с жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли членове 19, 22 и 29 от Конвенцията от Монреал да се разбират и тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач носи отговорност спрямо трети лица, включително работодателя на пътниците (юридическо лице, с което е сключен договор за международен превоз на пътници), за вредите, причинени от закъснението на полет, заради което ищецът (работодател) е направил допълнителни разноски, свързани с това закъснение (например тъй като следвало да изплати дневни пари при командировка)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 29 от Конвенцията от Монреал да се разбира и тълкува в смисъл, че посочените трети лица имат право да предявят иск срещу въздушния превозвач на други основания, например съгласно националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването на разпоредбите на Регламент № 216/2008 относно обхвата на решенията на апелативната камара на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз?
Нарушено ли е изискването за предприемане на организационни мерки по производството от страна на Общия съд с оглед изясняване на фактите по делото?
Правилно ли е определен обхватът на съдебния контрол върху технически сложните преценки, извършени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз?
Оставил ли е Общият съд без разглеждане условията за ангажиране на отговорността на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз поради непроизнасяне по наличието на вреда и причинна връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че технически проблем като разглеждания в главното производство, който е настъпил ненадейно, не се дължи на лоша поддръжка, нито пък е бил установен по време на редовна поддръжка, се обхваща от понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба и при утвърдителен отговор, кои са необходимите мерки, които въздушният превозвач трябва да вземе, за да се справи с този проблем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97, член 3, букви в) и ж) от Регламент № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице,
— което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като
— е превозено безвъзмездно от пилота,
— целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и
— което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,
трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията от Монреал и националното право не се прилага?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Директива 88/357 и член 18 от Регламент № 864/2007 да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато:
— правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,
— страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,
— според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и
— правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.