Дело C-240/14: Prüller-Frey, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97, член 3, букви в) и ж) от Регламент № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице,

— което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като

— е превозено безвъзмездно от пилота,

— целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и

— което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,

трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията от Монреал и националното право не се прилага?

При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Директива 88/357 и член 18 от Регламент № 864/2007 да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато:

— правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,

— страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,

— според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и

— правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?