всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.04.05 - Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-801/18: Caisse pour l’avenir des enfants, Определение от 5 септември 2019 г.

Попада ли в приложното поле на член 45 ДФЕС гражданин на държава членка, който работи в друга държава членка, различна от тази по неговото пребиваване, когато има отношение с двустранна международна спогодба между тази държава членка и трета страна?
Задължена ли е държава членка да предостави същите социални предимства, предвидени по двустранна международна спогодба с трета страна, и на гражданите на други държави членки, които работят на нейна територия, и при какви условия може да откаже това?
Може ли нарушаването на равновесието и взаимността на двустранна международна спогодба да представлява обективна обосновка за отказ за предоставяне на социални предимства, докато финансовите и административни тежести са изключени като такава обосновка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/18: Bundesagentur für Arbeit – Familienkasse Baden-Württemberg West, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.

1) При обстоятелства като тези по главното производство коя разпоредба на Решение № H3 […] трябва да бъде приложена при валутното конвертиране на свързани с деца семейни обезщетения под формата на детски надбавки?
2) Как трябва конкретно да се тълкува приложимата разпоредба от това решение при определянето на размера на диференциращата добавка към детски надбавки, който зависи от обменния курс?
а) Ако трябва да се приложи параграф 2 от Решение № H3: кой по смисъла на тази разпоредба е денят „на извършване на операцията от страна на институцията“?
б) Ако трябва да се приложи параграф 3, буква б) (евентуално във връзка с параграф 4) от Решение № H3: кой по смисъла на тази разпоредба е месецът, „в който трябва да се приложи разпоредбата“?
в) Ако трябва да се приложи параграф 5 от Решение № H3: отворената клауза във връзка с националното законодателство съвместима ли е с уреденото в член 90 от [Регламент № 987/2009] оправомощаване
Ако е така: за да е „предвидено друго“ в националното законодателство, необходимо ли е законодателство под формата на закон, или е достатъчно да е налице административна инструкция от националния административен орган?
3) Има ли особености валутното конвертиране на швейцарските детски надбавки от германската служба за семейни обезщетения?
а) При прилагането на Решение № H3 спрямо Швейцария има ли значение, че в член 65, параграф 1, първо изречение, точка 2 от [EStG] самото националното германско право предвижда изключване на обезщетението?
б) Има ли за валутното конвертиране съгласно Решение № H3 значение кога швейцарската институция е разрешила или е изплатила семейните обезщетения?
в) Има ли за валутното конвертиране съгласно Решение № H3 значение кога германската институция е отказала или отпуснала „диференциращата“ добавка към детски надбавки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/17: Inspecteur van de Belastingdienst, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Кое е приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004, когато заинтересованото лице а) живее в Латвия, б) има латвийско гражданство, в) е наето на работа при установен в Нидерландия работодател, г) като моряк, д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/18: Vester, Съдебно решение от 14 март 2019 г.

Допуска ли членове 45 и 48 ДФЕС положение като разглежданото в главното производство, при което на работник, който след период на неработоспособност от една година е признат за инвалид от компетентния институт на държавата членка по местопребиваването му, без обаче да може да получава обезщетение за инвалидност въз основа на законодателството на тази държава членка, компетентният орган на държавата членка, в която е завършил всичките си периоди на осигуряване, налага допълнителен период на неработоспособност от една година, за да бъде признат за инвалид и да може да му бъдат опуснати пропорционални обезщетения за инвалидност, без обаче да получава обезщетение за неработоспособност през въпросния период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/18: Dreyer, Съдебно решение от 14 март 2019 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че удръжките, предназначени за [CNSA], които допринасят за финансирането на персонализираното обезщетение за самостоятелност (ПОС) и компенсаторното обезщетение за увреждане (КОУ), имат пряка и достатъчно релевантна връзка с някои клонове на социалната сигурност, изброени в член 3 от този регламент, и вследствие на това попадат ли в приложното поле на този регламент поради самия факт, че тези обезщетения са свързани с някой от рисковете, изброени в посочения член 3, и се предоставят без каквато и да било възможност за дискреционна преценка въз основа на законово определено положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/17: Bogatu, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Изисква ли Регламент № 883/2004, и по-специално член 67 от него, разгледан във връзка с член 11, параграф 2, дадено лице да бъде заето […] в компетентната държава членка или алтернативно да получава парично обезщетение като предвиденото в член 11, параграф 2 от посочения регламент, за да има право на „семейни обезщетения“ […]?
Следва ли понятието „парични обезщетения“ в член 11, параграф 2 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се отнася само за периода, през който молителят действително получава парични обезщетения, или се отнася за всеки период, през който молителят е осигурен за бъдещ риск, с право на парично обезщетение, независимо дали това обезщетение е било поискано при подаването на молбата за семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/17: Zyla, Съдебно решение от 23 януари 2019 г.

Следва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, според която при начисляването на съответните осигурителни вноски работник, който в съответствие с Регламент [(ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35)] или Регламент № 883/2004 е осигурен в общата социалноосигурителна схема на тази държава членка само през част от календарната година, може да приспадне единствено изчислена пропорционално в зависимост от продължителността на социалното осигуряване част от свързаната със социалноосигурителните вноски част от общото намаление за направените удръжки, когато през останалата част от календарната година този работник не е осигурен в общата социалноосигурителна схема в посочената държава членка, през този период живее в друга държава членка и е получил (почти) всички свои годишни доходи в първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/17: Walltopia, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.

Следва ли нормата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че визираното в тях наето лице не е подчинено на законодателството на държавата членка, респективно за него не е приложимо законодателството на държавата - членка, в която е установен неговият работодател предвид обстоятелството, че по силата на посоченото в чл. 1, буква л от […] Регламент [№ 883/2004] национално законодателство, това лице не е имало качеството на осигурено лице в тази държава - членка непосредствено преди да започне работа като наето лице?
В случай, че отговорът на първият въпрос е отрицателен, при тълкуването на съдържанието и смисъла на понятието „прилагало“ от разпоредбата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с понятието „подчинено“ от разпоредбата на чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] допустимо ли е да се съобрази от националната юрисдикция гражданството на лицето на страна — членка при положение че наетото лице така или иначе е било подчинено на националната правна уредба само поради факта на гражданството си?
В случай, че отговорът на предходният въпрос е също отрицателен, при прилагането на посочените в този въпрос понятия може ли националната юрисдикция да вземе предвид факта на обичайното и продължително пребиваване на наетото лице в смисъла, установен в чл. 1, буква й от Регламент [№ 883/2004]?
В случай, че отговорът и на третият въпрос е отрицателен, какви елементи на тълкуване следва да бъдат съобразени от националната юрисдикция за определяне на съдържанието на понятието „подчинено на законодателството“ от разпоредбата на чл. 12, т.1 от […] Регламент [№ 883/2004] и понятието „се е прилагало законодателството“ от разпоредбата на чл. 14, т. 1 от Регламента [№ 987/2009] с оглед прилагането на точния смисъл на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-527/16: Alpenrind и др., Съдебно решение от 6 септември 2018 г.

1) Налице ли е предвиденото в член 5 от [Регламент № 987/2009] обвързващо действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 [от този] регламент, включително в производство пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато преди това е проведено производство пред [Административната комисия], което не е довело нито до постигане на съгласие, нито до оттегляне на спорните документи?
б) налице ли е посоченото обвързващо действие, включително когато дадено удостоверение A1 е издадено едва след като приемащата държава членка формално е установила задължение за осигуряване съгласно своето законодателство?
3) В случай че при определени условия обвързващото действие на документите по смисъла на член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009 е ограничено:
Нарушена ли е съдържащата се в член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 забрана за заместване, ако заместването не се извършва от същия работодател, а от друг работодател
Има ли в този случай значение:
a) дали този работодател има седалище в същата държава членка като първия работодател, или
б) дали между първия и втория командироващ работодател съществуват лични и/или организационни връзки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456713 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form