4.04.05 - Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-679/16: A (Помощ за лице с увреждане), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Обезщетение като услугата „лично асистиране“, предвидена в Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, представлява ли „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Налице ли е ограничение на предвиденото в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС право на гражданите на Съюза свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, когато предоставянето в чужбина на обезщетение като услугата „лично асистиране“ по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, не е специално уредено и условията за предоставяне на обезщетението се тълкуват в смисъл, че услугата „лично асистиране“ не се предоставя в друга държава членка, в която съответното лице завършва тригодишно висше обучение с получаване на диплома?
– Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че на дадено лице може да бъде предоставено обезщетение като услугата „лично асистиране“ във Финландия в община, различна от общината по пребиваване, например когато това лице следва в община, различна от тази, в която пребивава?
– Имат ли значение правата, произтичащи от член 19 от Конвенцията […] за правата на хората с увреждания, за преценката по делото с оглед на правото на Съюза?
3) Ако в отговор на втория […] въпрос Съдът приеме, че тълкуването на националното право, така както е възприето по настоящото дело, представлява ограничение на свободата на движение на хора, може ли все пак такова ограничение да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, които произтичат от задължението на общината да осъществява контрол върху предоставянето на услугата „лично асистиране“, от възможността на общината да избира подходящите условия и ред за предоставянето на асистентските услуги и от запазването на съгласуваността и ефективността на схемата за лично асистиране по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/15: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.
Съвместими ли са членове 23 и 24 от Програмния закон на Кралство Белгия с изискванията на член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 относно координацията на системите за социална сигурност и признаването на удостоверения A 1?
Може ли Кралство Белгия да се позове на общия принцип за забрана на измамата и злоупотребата с право (fraus omnia corrumpit), за да въведе едностранно национални мерки, които дерогират процедурите, предвидени в правото на Съюза за борба с измамата при командироване на работници?
Нарушава ли Кралство Белгия процедурите, предвидени в Решение A 1 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, с приемането на членове 23 и 24 от Програмния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/17: Crespo Rey, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.
Трябва ли да се счита, че не са обхванати от израза „най-близката по време до тези периоди осигурителна основа в Испания“, използван в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004, осигурителни основи, определени в съответствие с вътрешната испанска правна уредба, съгласно която завърнал се работник мигрант, чиито последни реални осигурителни вноски в Испания са били по-високи от минималните основи, може единствено да сключи споразумение за запазване на осигуряването върху минимална основа, докато ако беше уседнал работник, той би имал възможност да сключи такова споразумение [за осигуряване] върху по-високи основи?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос подходящо ли е съгласно приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 като средство за поправяне на нанесената на работника мигрант вреда да се вземат предвид, след надлежно актуализиране, последните реални осигурителни вноски, платени от него в Испания, и да се счита, че периодът, през който той се е осигурявал съгласно споразумението за запазване на осигуряването, е неутрален период или период на прекъсване на осигуряването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/16: Klein Schiphorst, Съдебно решение от 21 март 2018 г.
Допустимо ли е с оглед на членове 63 и 7 от Регламент № 883/2004, на целта и съдържанието на този регламент, както и на свободното движение на хора и работници, предоставената в член 64, параграф 1, буква в) [in fine] от Регламент № 883/2004 възможност да се прилага по такъв начин, че молба за удължаване на срока за прехвърляне на обезщетения за безработица по принцип да се отхвърля, освен ако Uwv прецени, че предвид особените обстоятелства на конкретния случай, например когато съществува конкретна и доказуема перспектива за работа, няма основание да постанови отказ за удължаването на срока за прехвърляне?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, по какъв начин следва държавите членки да прилагат предоставената от член 64, параграф 1, буква в) от Регламент № 883/2004 възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/16: Blanco Marqués, Съдебно решение от 15 март 2018 г.
1) Следва ли национална разпоредба като член 6, параграф 4 от [Декрет 1646/1972], която предвижда, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията, на която имат право получаващите пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, навършили 55 години, „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“, да се счита за правило за ненатрупване по смисъла на членове 12 [и] 46а[—]46в от Регламент [№ 1408/71] и членове 5 [и] 53[—]55 от Регламент [№ 883/2004], като се има предвид, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) е приел, че установената с посочената разпоредба от вътрешното право несъвместимост се прилага не само когато лицето работи, но и когато получава пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкуват в смисъл, че правилото за ненатрупване на спорното обезщетение и пенсия, получавана от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, е приложимо само ако испанска национална разпоредба с ранг на закон изрично предвижда, че социалноосигурителните обезщетения за старост, инвалидност и преживели лица са несъвместими с обезщетенията или доходите, получавани в чужбина
Може ли правилото за ненатрупване да бъде прилагано на основание член 12 от Регламент [№ 1408/71] и член 5 от Регламент [№ 883/2004] спрямо пенсиите от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, при положение че липсва изрична правна разпоредба, но в националната съдебна практика е възприето тълкуване, според което спорното обезщетение е несъвместимо с пенсия за осигурителен стаж и възраст по испанското право?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е, че испанското правило за ненатрупване (прилагано разширително съгласно тълкуването му в съдебната практика) се прилага в разглеждания случай, независимо от липсата на изрична разпоредба относно обезщетенията или приходите, получавани в чужбина, трябва ли да се приеме, че спорното обезщетение е от същия вид като пенсията за осигурителен стаж и възраст от швейцарската система за социална сигурност, или то следва да се счита за обезщетение от друг вид
С общностен обхват ли е определението на различните клонове на социалната сигурност, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент [№ 1408/71] и член 3, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004], или трябва да се следва определението, дадено от националното законодателство за всяко конкретно обезщетение
Ако определението е с общностен обхват, трябва ли спорната добавка от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност да се счита за обезщетение за инвалидност или за обезщетение за безработица, като се има предвид, че тя допълва пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, заради трудностите за лицата на възраст над 55 години да намерят друга работа, поради което изплащането ѝ се спира, ако получателят започне работа?
4) Ако трябва да се счита, че двете обезщетения са от един и същи вид, след като при определянето на размера както на испанската пенсия за загуба на работоспособност, така и на добавката към нея не са взети предвид периодите на осигуряване в друга държава, следва ли да се приеме, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност представлява обезщетение, спрямо което са приложими правилата за ненатрупване, доколкото неговият размер следва да се счита за независещ от осигурителните периоди или от периодите на пребиваване по смисъла на член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 883/2004]
Допустимо ли е прилагането на посоченото правило за ненатрупване, въпреки че спорното обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към Регламент [№ 1408/71], нито в приложение IХ към Регламент [№ 883/2004]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложимо ли е правилото, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
6) Ако се приеме, че двете обезщетения са различни по вид, и доколкото не се установява Швейцария да прилага каквото и да било правило за ненатрупване на основание член 46в от Регламент [№ 1408/71] и член 55 от Регламент [883/2004], може ли намаляването да се приложи изцяло към добавката от 20 % към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, или то трябва да се приложи частично или пропорционално
Следва ли при всяко положение да се приложи ограничението, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено само „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/16: Altun и др., Съдебно решение от 6 февруари 2018 г.
Може ли удостоверение Е 101, издадено съгласно член 11, параграф 1 от Регламент [№ 574/72], в редакцията му, която е в сила, преди да бъде отменен с член 96, параграф 1 от Регламент [№ 987/2009], да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид от съд, различен от този на командироващата държава членка, когато от фактическата обстановка, въз основа на която той трябва да се произнесе, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/16: Zaniewicz-Dybeck, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.
Следва ли от разпоредбите на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71, че за целите на изчисляване на шведска гарантирана пенсия на завършените в друга държава членка осигурителни периоди може да се признае пенсионна стойност, съответстваща на средната стойност на осигурителните периоди, завършени в Швеция, когато компетентната институция извършва пропорционално изчисляване съгласно член 46, параграф 2 от същия регламент?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли компетентната институция при изчисляване на правото на гарантирана пенсия да вземе предвид доходи от пенсия, които осигуреното лице получава в друга държава членка, без това да противоречи на разпоредбите на Регламент № 1408/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/15: X, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
По какъв критерий/какви критерии трябва да се прецени кое законодателство Регламент № 1408/71 определя за приложимо в случая на работник с местожителство в Белгия, който през съответната година извършва в Нидерландия голямата част от дейностите си за своя нидерландски работодател и който наред с това извършва 6,5 % от тези дейности в Белгия — вкъщи и при клиенти — при положение че в тази насока липсва установен модел и че работникът не е имал договорки с работодателя си относно извършването на дейности в Белгия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/15: X, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
Следва ли член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че лице, което пребивава и е наето на работа на територията на една държава членка и което взима тримесечен неплатен отпуск и през този период е наето на работа на територията на друга държава членка, трябва да се счита за обичайно наето на работа на територията на две държави членки по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/16: Martinez Silva, Съдебно решение от 21 юни 2017 г.
Може ли обезщетение като предвиденото в член 65 от Закон № 448/1998, наречено [ANF], да представлява семейно обезщетение по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 883/2004?
При утвърдителен отговор, допуска ли принципът на равно третиране, закрепен в член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС, правна уредба като италианската, съгласно която работник от трета страна, притежаващ „единно разрешение за работа“ (със срок над шест месеца), не може да получава [ANF], въпреки че живее в домакинство с три или повече малолетни или непълнолетни деца и получава доходи под законовия праг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.