4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-504/16: Deister Holding, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Допуска ли член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/16: POLBUD – WYKONAWSTWO, Съдебно решение от 25 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Трансгранично преобразуване на дружество — Прехвърляне на седалището по устав без прехвърляне на действителното седалище — Отказ за заличаване от търговския регистър — Национална правна уредба, която изисква за заличаване от търговския регистър прекратяване на дружеството след производство по ликвидация — Приложно поле на свободата на установяване — Ограничение на свободата на установяване — Защита на интересите на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите — Борба със злоупотребите“ По дело C‑106/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) с акт от 22 октомври 2015 г., постъпил в Съда на 22 февруари 2016 г., в рамките на производство, образувано по искане на Polbud — Wykonawstwo sp. z o.o., в ликвидация, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, A. Rosas, J. Malenovský и E. Levits, председатели на състави, E. Juhász, A. Borg Barthet, D. Šváby, M. Berger, K. Jürimäe (докладчик) и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за Polbud — Wykonawstwo sp. z o.o., от A. Gorzka‑Augustynowicz, radca prawny, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и M. Hellmann, в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/16: Malta Dental Technologists Association и Reynaud, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Несъвместимо ли е с принципите и правните норми, уреждащи създаването на единния пазар, и по-специално с тези в членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 56 ДФЕС, малтийските здравни власти да забраняват или да отказват да признаят професията „клиничен зъботехник“, при положение че въпреки липсата на дискриминация в закона лица от други държави членки, които са подали заявление в този смисъл, на практика са лишени от възможността да се установят в Малта с цел упражняване на професията си, въпреки че не съществува опасност за общественото здраве?
Приложима ли е Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, като се има предвид, че ако дадена протеза се окаже некачествена, единствено би могло да се наложи коригиране или смяна на некачествения стоматологичен апарат, без никакъв риск за пациента?
Може ли наложената от малтийските здравни власти забрана, която се оспорва по настоящото дело, да послужи за постигане на целта за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве, при положение че всяка некачествена протеза може да бъде сменена без никакъв риск за пациента?
Представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност начинът, по който Главната инспекция тълкува и прилага Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, които подават пред тях заявления за признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/15: Trustees of the P Panayi Accumulation & Maintenance Settlements, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
При обстоятелства като тези по главното производство, при които съгласно националното право доверителните собственици се третират като единна и постоянна съвкупност от лица, различна от лицата, които в различни моменти могат да бъдат доверителни собственици, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване не допускат ли законодателство на държава членка като разглежданото по главното производство, което предвижда данъчно облагане на скритите увеличения на стойността на държаните в тръст активи, когато мнозинството доверителни собственици се преместят да пребивават в друга държава членка, и което не позволява отложеното плащане на така дължимия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/16: Immo Chiaradia, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Съвместима ли е с правилата за съставянето на баланса, предвидени в Директива 78/660, според които:
— годишният счетоводен отчет трябва да дава вярна и точна представа за имуществото, за финансовото състояние, както и за резултатите от дейността на дружеството (член 2, параграф 3 от Директива 78/660),
— провизиите са предназначени да покриват задължения, чийто характер е ясно дефиниран и които към датата на счетоводния баланс е вероятно да бъдат направени или е сигурно, че ще бъдат направени, но не е сигурна сумата или датата, на която ще възникнат (член 20, параграф l от Директива 78/660);
— принципът на предпазливостта следва във всички случаи да бъде спазван, и по-специално:
— могат да се включват само печалби, реализирани към датата на приключване на баланса,
— трябва да се вземат предвид всички задължения, възникващи в течение на въпросната финансова година или на предходната такава, даже ако такива задължения станат явни едва между датата на счетоводния баланс и датата, на която той е съставен (член 31, параграф 1, буква в), подточки аа) и бб) от Директива 78/660).
— вземат се предвид приходите и разходите, отнасящи се до финансовата година, независимо от датата на заплащане или инкасиране на тези приходи или разходи (член 31, параграф 1, буква г) от Директива 78/660),
— перата на разделите по активи и пасиви се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква д) от Директива 78/660),
възможността за дружество — емитент на опция върху акция, да осчетоводи като приход цената за цесията на тази опция през счетоводната година, през която въпросната опция е упражнена, или в края на срока на нейната валидност, за да се вземе предвид рискът, поет от емитента на опцията вследствие на поетото от него задължение, а не през счетоводната година, през която цесията на опцията е осъществена и цената ѝ е окончателно придобита, като поетият от емитента на опцията риск се оценява отделно чрез осчетоводяването на провизия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-678/15: Khorassani, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Представляват ли получаването и предаването на поръчка, която по своето съдържание е управление на портфейл (член 4, параграф 1, точка 9 от Директива 2004/39), инвестиционна услуга по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с раздел А, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/15: Online Games и др., Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС, съответно член 49 и сл. ДФЕС в светлината на член 6 от ЕКПЧ във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с оглед на изискуемата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (и по-специално с оглед на неговото решение по дело Ozerov с/у Русия, CE:ECHR:2010:0518JUD006496201, т. 54) обективност и безпристрастност на съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, съгласно която доказателствата, които трябва да бъдат представяни в административнонаказателното производство с цел да се обоснове режимът на квази монопол върху националния пазар на хазартните игри, защитен от наказателно-правните норми, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз (и по-специално неговото решение от 30 април 2014 г., Pfleger и др., C‑390/12, EU:C:2014:281), се установяват и конкретизират най-напред напълно самостоятелно, а впоследствие се изследват и преценяват автономно, като всичко това се извършва независимо от поведението на страните в производството, тъкмо от и по инициатива на съда, пред който е оспорена законосъобразността на посочените в жалбата административнонаказателни мерки (като едно и също лице и една и съща функция), а не от разследващия орган (или от друг държавен орган за преследване) във функцията му на представител на обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/16: ERGO Poist’ovňa, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Трябва ли изразът „договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен“, съдържащ се в член 11 от Директива 86/653, да се тълкува в смисъл, че включва:
а) цялостното неизпълнение на договора, при което нито принципалът, нито третата страна изпълняват дори частично предвиденото в договора, или
б) частичното неизпълнение на договора, например когато не е постигнат договореният обем сделки или, където е приложимо, когато договорът не е изпълняван в рамките на предвидения период от време?
Ако се приеме за правилно тълкуването по буква б) от първия въпрос, трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона, ако договорът между принципала и третата страна не е изпълнен в предвидения обем, и по-специално в обема, предвиден в договора за търговско представителство, не представлява дерогация в ущърб на представителя?
В случаи като този в главното производство, за да се прецени дали е налице „причина, за която принципалът отговаря“, по смисъла на член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653, трябва ли да се разгледат:
а) единствено правните обстоятелства, които пряко довеждат до прекратяването на договора (например когато прекратяването на договора се дължи на неизпълнение на задълженията, произтичащи от него за третата страна),
б) или трябва да се провери дали тези правни обстоятелства не са следствие от поведението на принципала в правните му отношения с въпросната трета страна, което е довело до загуба на доверие в принципала от страна на третата страна и впоследствие до неизпълнение от страна на последната на задължение, произтичащо от договора с принципала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/15: X, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която:
a) дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат на дружеството, независимо от това дали печалба от място на стопанска дейност в Белгия е прехвърлена към дружеството майка, при положение че дружества със седалище в друга държава членка, които имат дъщерно дружество в Белгия, не подлежат на облагане с такъв данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, независимо от това дали дъщерното дружество е разпределило дивиденти или не;
б) дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, ако внесат реализираната в Белгия печалба изцяло във фонд „Резервен“, докато белгийски дружества не подлежат на облагане с такъв данък, ако внесат изцяло печалбата във фонд „Резервен“?
Следва ли член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че е налице данък, удържан при източника, когато разпоредба от националното законодателство предвижда, че с данък се облага разпределянето на печалбата от дъщерно дружество на дружеството майка, когато в същия данъчен период се разпределят дивиденти и облагаемият финансов резултат се намалява изцяло или частично с приспаданията за рисков капитал и/или с пренесени данъчни загуби, при положение че печалбата не би подлежала на данъчно облагане съгласно националното законодателство, ако оставаше в дъщерното дружество и не беше разпределена на дружеството майка?
Следва ли член 4, параграф 3 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, въз основа на която се събира данък върху разпределянето на дивиденти, когато в резултат на тази уредба дружество се облага с данък върху една част от дивидентите, която надвишава прага, определен в посочения член 4, параграф 3 от Директивата, ако разпредели получени дивиденти в по-късен момент — след годината, през която самото то ги е получило — при положение че случаят не би бил такъв, ако това дружество разпредели дивиденти отново, но в рамките на годината, в която ги е получило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/15: Vanderborght, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Следва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина?
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.