Дело C-685/15: Online Games и др., Съдебно решение от 14 юни 2017 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС, съответно член 49 и сл. ДФЕС в светлината на член 6 от ЕКПЧ във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с оглед на изискуемата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (и по-специално с оглед на неговото решение по дело Ozerov с/у Русия, CE:ECHR:2010:0518JUD006496201, т. 54) обективност и безпристрастност на съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, съгласно която доказателствата, които трябва да бъдат представяни в административнонаказателното производство с цел да се обоснове режимът на квази монопол върху националния пазар на хазартните игри, защитен от наказателно-правните норми, с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз (и по-специално неговото решение от 30 април 2014 г., Pfleger и др., C‑390/12, EU:C:2014:281), се установяват и конкретизират най-напред напълно самостоятелно, а впоследствие се изследват и преценяват автономно, като всичко това се извършва независимо от поведението на страните в производството, тъкмо от и по инициатива на съда, пред който е оспорена законосъобразността на посочените в жалбата административнонаказателни мерки (като едно и също лице и една и съща функция), а не от разследващия орган (или от друг държавен орган за преследване) във функцията му на представител на обвинението?