4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-480/17: Montag, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Пряко данъчно облагане — Данък върху доходите — Приспадане на вноските към професионален пенсионен фонд и за частно пенсионно осигуряване — Изключване на чуждестранните лица“ По дело C‑480/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Köln (Финансов съд Кьолн, Германия) с акт от 3 август 2017 г., постъпил в Съда на 9 август 2017 г., в рамките на производство по дело Frank Montag срещу Finanzamt Köln-Mitte, СЪДЪТ (десети състав), състоящ се от: F. Biltgen, председател на осми състав, изпълняващ функцията на председател на десети състав, E. Levits (докладчик) и L. Bay Larsen, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: С. Strömholm, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за г‑н Montag, от S. Eilers и S. Lehmann, Rechtsanwälte, – за Finanzamt Köln-Mitte, от M. Plützer, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от W. Roels, M. Wasmeier и B.‑R. Killmann, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 ДФЕС. 2. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Frank Montag и Finanzamt Köln-Mitte (Данъчна служба Кьолн-център, Германия) по повод ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/17: ZAKO, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала?
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, единствено като вторични?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/17: Memoria и Dall’Antonia, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на следните разпоредби от член 52 от Наредбата за погребалните услуги на община Падуа, [изменена с решение № 84 от 30 ноември 2015 г. на община Падуа]:
„Лицето, което съхранява погребалната урна, в никакъв случай не може да възлага съхранението ѝ на трети лица. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (трети параграф).
Урната се държи задължително само в дома на лицето, което я съхранява […] (четвърти параграф).
[…] Съхраняването на погребалните урни в никакъв случай не може да се извършва с търговски цели и поради това не са разрешени икономически дейности, чийто макар и неизключителен предмет е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (десети параграф)?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/17: Комисия/Франция (Удръжка върху доходите от капитали), Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС ограничаването на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали, когато не се взема предвид данъчното облагане на печалбата, реализирана от чуждестранни непреки дъщерни дружества?
Съответстват ли на принципите на равностойност и ефективност изискванията за доказване, наложени от френските органи при възстановяване на неправомерно събрана удръжка върху доходите от капитали?
Допустимо ли е ограничаването на размера на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали до една трета от сумата на разпределените дивиденти?
Нарушено ли е задължението на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправи преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС, преди да тълкува правото на Съюза по спорен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/16: EV, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Членове 63—65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Намаляване на облагаемата печалба — Дялови участия на дружество майка в капиталово дружество с управление и седалище в трета държава — Дивиденти, разпределени на дружеството майка — Възможност за данъчно приспадане, поставена в зависимост от по-строги условия в сравнение с приспадането на печалбата, получена от дялови участия в неосвободено от данъчно облагане капиталово дружество, учредено по националното право“ По дело C‑685/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Münster (Финансов съд Мюнстер, Германия) с акт от 20 септември 2016 г., постъпил в Съда на 27 декември 2016 г., в рамките на производство по дело EV срещу Finanzamt Lippstadt, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits (докладчик), A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 ноември 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за EV, от U. Hohage, Rechtsanwalt, – за Finanzamt Lippstadt, от H.‑J. Sellmann, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Wasmeier, W. Roels и R. Lyal, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 февруари 2018 г., постанови настоящото Решение 1. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/16: UBS Europe и др., Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/39/ЕО — Член 54, параграфи 1 и 3 — Обхват на задължението за професионална тайна на националните органи за финансов надзор — Решение, констатиращо загубата на професионална репутация — Случай, обхванат от наказателното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 47 и 48 — Право на защита — Достъп до преписката“ По дело C‑358/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour administrative (Въззивен административен съд, Люксембург) с акт от 21 юни 2016 г., постъпил в Съда на 24 юни 2016 г., в рамките на производство по дело UBS Europe SE, по-рано UBS (Luxembourg) SA, Alain Hondequin и др. в присъствието на: DV, EU, Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), Ordre des avocats du barreau de Luxembourg, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, A. Tizzano, заместник-председател на Съда, E. Levits, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юни 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за UBS Europe SE, от M. Elvinger и L. Arpetti, адвокати, – за г‑н Hondequin и др., от V. Hoffeld, P. Urbany и E. Fronczak, адвокати, – за DV и EU, от J.‑P. Noesen, адвокат, – за Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), от A. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/17: NN, Съдебно решение от 4 юли 2018 г.
Кои фактори трябва да се вземат предвид при преценката дали по отношение на приспадането на загуби за местните дружества в положение като разглежданото в случая се прилага условие, което е „еквивалентно“ — по смисъла на решение от 6 септември 2012 г., Philips Electronics UK (C‑18/11, EU:C:2012:532, т. 20) — на условието, приложимо за клоновете на чуждестранни дружества?
Ако се приеме, че датските данъчни правила не предвиждат различно третиране като разгледаното в решение от 6 септември 2012 г., Philips Electronics UK (C‑18/11, EU:C:2012:532), представлява ли забрана за приспадане като описаната — в случаите, в които и приемащата държава има данъчни правомощия по отношение на загубите на постоянния обект на чуждестранно дружество — сама по себе си ограничение на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, което трябва да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това ограничение да се обоснове с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби, с целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или с комбинация от двете?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, пропорционално ли е това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
1) а)
Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган?
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б):
в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна
i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или
ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или
iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и [предадена му от поднадзорното предприятие] информация и по отношение на отнасящите се до [това предприятие] документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни?
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/16: Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение действително да сключва застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
В описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
Отново в описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
Когато консултация като описаната във втория въпрос, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива или попада в обхвата единствено на тези разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/16: Hornbach-Baumarkt, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС (предишен член 43 ЕО), във връзка с член 54 ДФЕС (предишен член 48 ЕО) правна уредба на държава членка, която изисква размерът на доходите, които местно данъчнозадължено лице получава от търговските си отношения с установено в друга държава членка дружество, в което данъчнозадълженото лице притежава пряко или непряко дялово участие в размер на най-малко една четвърт от капитала му и с което това лице е договорило условия, които се различават от условията, които независими едно от друго трети лица биха договорили при същите или сходни обстоятелства, да се определя, все едно че тези доходи са били получени при условията, договорени между независими трети лица, при положение че не се извършва такава корекция на доходите от търговски отношения с местно дружество и че правната уредба не предоставя на местното данъчнозадължено лице възможността да представи доказателства, че условията са били договорени поради търговски съображения, произтичащи от положението му на съдружник в установеното в другата държава членка дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.