всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.04.02 - Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Съдебно решение от 3 март 2020 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-323/18: Tesco-Global Áruházak, Съдебно решение от 3 март 2020 г.

Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, уреждащи принципите на забрана на дискриминацията (членове 18 ДФЕС и 26 ДФЕС), на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), на равно третиране (член 54 ДФЕС), на равно третиране във връзка с участието в капитала на дружествата по смисъла на член 54 ДФЕС (член 55 ДФЕС), на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), на свободно движение на капитали (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС) и на еднакво данъчно облагане на предприятията (член 110 ДФЕС), обстоятелството, че дружествата на чуждестранни собственици, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между данъка, заплатен от дружествата на чуждестранни собственици, и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, уреждащи принципа на забрана на държавните помощи (член 107, параграф 1 ДФЕС), обстоятелството, че данъчнозадължените лица, експлоатиращи различни търговски обекти посредством едно-единствено търговско дружество и осъществяващи търговия на дребно в търговските обекти, фактически подлежат на облагане по най-високата ставка на определен силно прогресивен специален данък, докато дружествата на унгарски собственици, които са техни преки конкуренти и действат под режим на франчайзинг с едно и също лого — посредством търговски обекти, които по принцип се стопанисват от независими търговски дружества — фактически подлежат на облагане с нулева ставка или с някоя от по-ниските данъчни ставки, така че съотношението между данъка, заплатен от дружествата на чуждестранни собственици, и общите данъчни постъпления от специалния данък значително надвишава същото съотношение в случая на дружествата на унгарски собственици?
Трябва ли член 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че обхващат данъчна мярка, която се намира в тясна връзка с данъчно освобождаване (представляващо държавна помощ), финансирана посредством събрания чрез тази мярка данък, доколкото законодателят постига размера на предвидените приходи в бюджета, определени преди въвеждането на специалния данък върху търговията на дребно (в зависимост от оборота на операторите на пазара), посредством прилагането на прогресивна данъчна ставка в зависимост от оборота, а не посредством въвеждането на единна данъчна ставка, така че правната уредба преднамерено цели да освободи от данъчно облагане част от операторите на пазара?
Съвместима ли е с принципа на равностойност на производствата и с принципите на ефективност и на предимство на правото на Съюза практика на правоприлагащите органи на дадена държава членка, съгласно която при извършени служебно данъчни ревизии или при последващите съдебни производства — въпреки принципа на ефективност и задължението за неприлагане на несъвместимата национална разпоредба — не е възможно да се иска възстановяване на данъка, деклариран в съответствие с несъвместима с правото на Съюза национална данъчна разпоредба, тъй като данъчната администрация или съдът разглеждат въпроса за несъвместимостта с правото на Съюза само в специфични производства, образувани по инициатива на страната преди служебното производство, докато по отношение на данъка, деклариран в противоречие с националното право, нищо не пречи искането за възстановяване да бъде направено по време на производството пред данъчната администрация или пред съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-405/18: AURES Holdings, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.

Може ли да се счита, че понятието за свобода на установяването по смисъла на член 49 [ДФЕС] обхваща поначало само по себе си преместването на мястото на управление на дадено дружество от една държава членка в друга?
При положителен отговор на първия въпрос, противоречи ли на член 49 [ДФЕС], член 52 [ДФЕС] и член 54 [ДФЕС] национална правна уредба, която не допуска, когато премести мястото си на стопанска дейност или мястото си на управление в Чешката република, субект от друга държава членка да иска приспадане на данъчна загуба, формирана в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/18: Комисия/Белгия (Счетоводители), Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.

Съвместими ли са белгийските правила, които забраняват едновременното упражняване на счетоводна дейност с дейности като застрахователен посредник, брокер на недвижими имоти, банкова дейност или предоставяне на финансови услуги, с изискванията на член 25 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар?
Допустимо ли е професионалните камари в Белгия да забраняват едновременното упражняване на счетоводна дейност с всякаква дейност в областта на занаятите, селското стопанство и търговията, съгласно член 25 от Директива 2006/123/ЕО?
Представляват ли тези ограничения нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/18: hapeg dresden, Определение от 6 февруари 2020 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която забранява договарянето на възнаграждения под минималните тарифи за архитекти и инженери, с изискванията на член 15 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар?
Попадат ли задължителните минимални и максимални тарифи в обхвата на ограниченията по член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 и могат ли да бъдат оправдани с императивни съображения от общ интерес?
Отговаря ли системата на задължителни минимални тарифи на изискванията за необходимост и пропорционалност по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 2006/123?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-465/18: Comune di Bernareggio, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация, на равно третиране, на защита на конкуренцията и на свободно движение на работниците, посочени в членове 45, 49—56 и 106 от ДФЕС и в членове 15 и 16 от Хартата, както и заложеният в тях критерий за пропорционалност и разумност, национална правна уредба като съдържащата се в член 12, параграф 2 от Закон № 362/1991, която при прехвърляне на собствеността върху общинска аптека предоставя право на предпочтително изкупуване на служителите на тази аптека?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/18: Rust-Hackner, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-459/18: Argenta Spaarbank, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която при изчисляването на приспадане, предоставено на дружество, неограничено данъчнозадължено в държава членка и разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид нетната стойност на активите на това място на стопанска дейност, най-напред, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество, а след това размерът на приспадането се намалява с по-малката от следните суми, а именно частта от приспадането за рисков капитал, която е свързана с мястото на стопанска дейност, или положителния финансов резултат от това място на стопанска дейност, докато такова намаляване не се прилага за място на стопанска дейност в първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-377/17: Комисия/Германия, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.

Съвместими ли са задължителните минимални и максимални тарифи за възнагражденията на архитектите и инженерите, установени от Федерална република Германия, с изискванията за недискриминация, необходимост и пропорционалност по член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО?
Могат ли тези задължителни тарифи да бъдат оправдани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, като гарантиране на качеството на услугите и защита на потребителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-729/17: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 юни 2019 г.

Съвместими ли са ограниченията относно правната форма и състава на организациите за обучение на медиатори в Гърция с изискванията на член 15, параграф 2, букви б) и в) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар?
Съвместими ли са допълнителните изисквания към съдържанието на удостоверенията за професионални квалификации и компенсационните мерки при признаване на квалификации на медиатори, придобити в други държави членки, с разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации, включително по отношение на недопускането на дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891027 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form