3 - Съдебни спорове
Съдебни спорове
Дело C-220/21: ratiopharm и др./Orion и Комисия, Определение от 24 юни 2021 г.
Какво следва да се разбира под „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, ал. 2 от Статута на Съда на Европейския съюз и как се определя пряк и съществуващ интерес за целите на допустимостта на встъпване в производството?
Достатъчно ли е сходството в правното положение между кандидата за встъпване и страна по делото, за да се приеме наличие на пряк интерес, или е необходимо диспозитивът на съдебното решение да може да измени правното положение на кандидата?
Допустима ли е жалба или искане за поправка на определение, когато не са изпълнени съответните процесуални изисквания, предвидени в Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз и на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/20: Prosecutor of the regional prosecutor’s office in Ruse, Bulgaria, Определение от 22 юни 2021 г.
Могат ли българските прокурори да бъдат квалифицирани като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, като се има предвид тяхната роля и степен на независимост при издаване на Европейска заповед за арест?
Представлява ли прокурорското решение за задържане до 72 часа „изпълняемо съдебно решение със същия ефект“ като национална заповед за арест по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584?
Осигурява ли българското законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата и изискванията на Рамково решение 2002/584, когато не е предвиден съдебен контрол върху Европейската заповед за арест или съдебното решение, на което тя се основава, преди предаването на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/19: Latvijas Republikas Saeima (Points de pénalité), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Трябва ли понятието „обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“ в член 10 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща предвиденото в спорната разпоредба обработване на информация относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения?
Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли разпоредбите на ОРЗД, и по-специално принципът на „цялостност и поверителност“, залегнал в член 5, параграф 1, буква е) от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да предвидят достъпност за обществеността на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения и да разрешат обработването на съответните данни посредством тяхното съобщаване?
Трябва ли съображения 50 и 154, член 5, параграф 1, буква б) и член 10 от ОРЗД, както и член 1, параграф 2, буква вв) от Директива 2003/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава предаването на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения с цел повторна употреба?
При утвърдителен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че би могло да бъде допустимо прилагането на спорната разпоредба и запазването на правните ѝ последици до влизането в сила на окончателното решение на Satversmes tiesa (Конституционен съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.
Какъв е моментът на възникване на изискуемостта на ДДС при извършване на облагаеми сделки съгласно Директива 2006/112/ЕО?
Може ли плащане на ДДС, извършено авансово или временно преди формалното установяване на задължението, да се счита за недължимо и да поражда право на лихви в полза на данъкоплатеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-872/19: Венецуела/Съвет (Affectation d’un État tiers), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Може ли трета държава да бъде квалифицирана като „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС и да има процесуална легитимация да обжалва актове на институциите на Европейския съюз?
Засяга ли пряко разглежданият регламент правното положение на Боливарска република Венецуела по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Има ли Боливарска република Венецуела правен интерес да иска отмяна на ограничителните мерки, приети с Регламент (ЕС) 2017/2063?
Включват ли разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2063 мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, които биха изключили допустимостта на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/21: Cinkciarz.pl/EUIPO, Определение от 22 юни 2021 г.
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на жалба срещу решения на Общия съд по член 58a от Статута на Съда на Европейския съюз?
Могат ли възраженията, свързани с фактическите преценки на Общия съд относно отличителния характер на марка, да породят въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/20: Sharpston/Съвет и les Représentants des Gouvernements des États membres, Определение от 16 юни 2021 г.
Компетентен ли е съдът на Европейския съюз да упражнява контрол по член 263 ДФЕС върху актове, приети от представителите на правителствата на държавите членки, действащи не като членове на Съвета, а като представители на своите правителства?
Може ли решението за назначаване на генерален адвокат да се счита за акт, пораждащ неблагоприятни последици за жалбоподателката, при положение че мандатът ѝ е прекратен автоматично поради оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз?
Допустими ли са доводите относно процесуални нарушения при приемането на определението на заместник-председателя на Съда, когато то не е предмет на настоящата жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/20: Crédit agricole/ЕЦБ, Определение от 16 юни 2021 г.
Допустимо ли е класифициране на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред без предварително разрешение от компетентния орган съгласно член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, включително и след изменението на тази разпоредба?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност, пропорционалност и равно третиране при постановяване на спорните решения от Общия съд, особено по отношение на размера на наложените санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/20: Sharpston/Съвет и Conférence des Représentants des Gouvernements des États membres, Определение от 16 юни 2021 г.
Обхваща ли приложното поле на член 263 ДФЕС актове, приети от представителите на правителствата на държавите членки, когато те действат не като членове на Съвета, а като представители на своето правителство?
Може ли спорната декларация да се квалифицира като акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза, или като съдържаща решение, пораждащо неблагоприятни правни последици за жалбоподателя?
Допустими ли са доводите за разширително тълкуване относно авторите на актовете по член 263 ДФЕС и твърденията, че Съветът следва да бъде ответник поради участието си в приемането и разпространението на декларацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/20: Prima banka Slovensko, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Трябва ли Директива 93/13 […], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, разгледани във връзка с тълкуването, направено в решение [Banco Santander и Escobedo Cortés], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като защитната рамкова разпоредба на член 54, параграф 1 от Гражданския кодекс, която не позволява договорът да влошава положението на потребителя в нарушение на правната уредба, в която при забава на потребителя при погасяването на кредита за кредитора се предвиждат следните права:
– право на кредитора на лихви за забава до определена с правителствено постановление горна граница,
– право на кредитора на други санкции, които кредиторът може да приложи спрямо потребителя и които заедно с лихвите за забава са ограничени до размера на главницата на непогасения кредит,
– право на кредитора на обезщетение, когато претърпяната от кредитора вреда надхвърля лихвите за забава, а именно на обезщетение в неограничен размер според действителната вреда.
При утвърдителен отговор на първия въпрос, възпрепятства ли високото равнище на защита на правата на потребителите по член 38 от Хартата на основните права […] и член 4, параграф 2 и член 169, параграф 1 ДФЕС възможността потребителят да заплати за забавата при изпълнение на договорни задължения фиксираните разходи на кредитора, а не равностойността на действителната вреда, понесена от кредитора, дори ако действителната вреда е по-малка от фиксираните разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.