всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

3.04 - Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-114/25: Himov, Определение от 6 октомври 2025 г.

Приложимa ли е Директива 2024/1069 към вътрешни правни отношения, които нямат трансгранично измерение и са ограничени изцяло до територията на една държава членка?
Могат ли да се тълкуват разпоредбите на Директива 2019/1937 при липса на достатъчна яснота относно връзката ѝ със спора в главното производство и отсъствието на данни за обхвата на съответните нарушения?
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси, когато не са изложени факти, които да обосноват пряко и безусловно приложение на правото на Съюза по отношение на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-549/24: Direktor na Natsionalno tol upravlenie, Определение от 6 октомври 2025 г.

Явява ли се достатъчно ясно обосновано искането за тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и съществува ли конкретна връзка между тях и приложимото национално законодателство?
Може ли при липса на трансграничен елемент и на връзка между националната уредба и правото на Съюза, да се приеме, че държавата членка прилага правото на Съюза по смисъла на Хартата на основните права на ЕС?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно информация относно релевантността на въпросите към правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular III), Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59, да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от Директива 2014/59 обезценяване или обезсилване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от Директива 2014/59) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/24: VertretungsNetz, Определение от 11 септември 2025 г.

Съществува ли достатъчна връзка между разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правото на Европейския съюз, която да обоснове компетентността на Съда да тълкува тези разпоредби?
Обосновани ли са поставените въпроси като попадащи в обхвата на специфична разпоредба на правото на Европейския съюз или област, която е във възможностите на правото на Съюза?
Налице ли е връзка между националното законодателство, приложимо по главното производство, и норма от правото на Съюза, различна от Хартата или общите принципи, която да оправдае прилагането на Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

1) a)
Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
б) При отрицателен отговор на въпрос [1) a)], предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
в) Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2) a)
Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии, или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
б) Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством информационни и комуникационни технологии, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
в) Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством информационни и комуникационни технологии, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3) a)
Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, [параграф 1,] буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от ZÄG)?
б) Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством информационни и комуникационни технологии
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4) Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез информационни и комуникационни технологии от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподаватели при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че трудовият стаж на преподаватели, наети в държавни учебни заведения, по-специално на постоянен договор, се взема предвид при определянето на трудовия стаж и на възнаграждението им?
Следва ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, закрепени в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподавателите при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че за същите цели се взема предвид трудовият стаж, придобит от посочените преподаватели на срочен договор в други, по-специално държавни, учебни заведения?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да остави без приложение член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, ако се приеме, че тази национална разпоредба е несъвместима с това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/25: ClaimCompass II, Определение от 4 септември 2025 г.

Изложени ли са достатъчно ясно причините и връзката между правото на Съюза и националното законодателство, които обосновават необходимостта от преюдициално запитване?
Поставя ли се под въпрос изискването за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1 ДЕС в случай на едностранно прекратяване на производството, което не засяга правото на съдебна защита?
Съществува ли обосновка за евентуална злоупотреба с право при оттеглянето на искането за образуване на дело и връзката ѝ с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-784/23: Voore Mets и Lemeks Põlva, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/24: Zadzhova, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Следва ли да се тълкува чл. 3, пар. 1 от [Директива 93/13] в насока, че клауза, уговорена в чл. 33, ал. 2 от [Общите условия на ВиК Бургас], създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от общите условия с оглед на обстоятелството, че изискуемостта на вземането съобразно този текст от общите условия, респ. началото на давностния срок за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК Бургас, е обусловена единствено от поведението на ВиК оператора чрез издаване на фактура, включително и когато е налице неизпълнение на задължението му да издава ежемесечно фактури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form