всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

3.04 - Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-542/24: Maski, Определение от 8 юли 2025 г.

Съществува ли достатъчна връзка между спора по главното дело и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че тълкуването да е обективно необходимо за решаването на делото?
Компетентен ли е националният съд да приложи и изведе последиците от евентуален отговор на Съда на ЕС по преюдициално запитване съгласно националното право?
Допустимо ли е преюдициално запитване в случай, когато поставеният въпрос има хипотетичен характер и не е налице конкретна компетентност на националния съд по разглеждания казус?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 3 юли 2025 г.

Какви са изискванията, които националният съд трябва да изпълни, за да бъде допустимо преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, и конкретно как следва да бъде установена връзката между правото на Съюза и предмета на спора?
Прилага ли се правото на Съюза, включително принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка и при които липсва трансграничен елемент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/23: Al Nasiria, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/24: Hôtel Plaza, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Следва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците и служителите, изпратени на предприятието от външно предприятие, които присъстват в помещенията и нормално работят в предприятието ползвател към момента на провеждане на процедурата за уволнение, трябва да се считат за работници при предвиденото в тази разпоредба изчисляване на списъчния състав?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/24: Tallinna linn, Съдебно решение от 12 юни 2025 г.

Следва ли член 6, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 89/391, член 14, параграф 3 от Директива 2000/54 във връзка с точки 1 и 2 от приложение VII към нея и член 3, параграф 1 от същата директива, както и член 31, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която работодател може да задължи работниците, с които е сключил трудов договор, да се ваксинират, ако са изложени на биологичен риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-718/23: Anesar-CV, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на операторите от сектора на игрите, първо, определени ограничения за минимални отстояния, които трябва да се спазват между игралните зали и специално предназначените за залагания заведения, от една страна, и от друга страна, определени учебни заведения, както и между определени игрални заведения, второ, ограничение във времето на дейността с игрални автомати, известни като „тип В“, или с апарати за развлечение с награди, монтирани в заведения от сектора „хорека“, и трето, мораториум при издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава с обратно действие вече съществуващите игрални заведения, които не отговарят на изискването за отстояние от 850 метра между игралните заведения и учебните заведения, да се съобразят с него, в случай че искат подновяване на своя лиценз или разрешение след влизане в сила на Закон 1/2020?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда петгодишен мораториум върху издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения, считано от влизане в сила на този закон?
Четвъртият въпрос по дела C‑718/23, C‑719/23, C‑721/23 и C‑60/24 и вторият въпрос по дело C‑720/23 са обявени за недопустими.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗЛД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗЛД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/24: Elektrorazpredelitelni mrezhi Zapad, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли понятието „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя не се дължи на външна намеса и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?
Следва ли задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство не се дължи на външна намеса и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?
Следва ли член 18, параграф 1 и параграф 7 от Регламент 2019/943 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем не се дължи на външна намеса?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/24: Tomann, Съдебно решение от 21 май 2025 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива 98/59?
Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59 положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form