3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-131/14: Cervati и Malvi, Съдебно решение от 14 април 2016 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 565/2002 и член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат схема като разглежданата в главното производство, при която, след като даден оператор, традиционен вносител по смисъла на първия регламент, изчерпал лицензиите си за внос при преференциална ставка, направи поръчка на втори оператор, също традиционен вносител без такива лицензии,
— стоката най-напред се продава извън Съюза от свързано с втория оператор дружество на трети оператор, който е нов вносител по смисъла на същия регламент и притежава такива лицензии,
— след това тази стока се пуска за свободно обращение в Съюза от третия оператор при условията на преференциалната митническа ставка, после се препродава от този трети оператор на втория, и
— накрая се прехвърля от този втори оператор на първия,
по съображение че подобна схема, доколкото позволява на първия оператор да придобие стока, внесена в рамките на предвидената със същия първи регламент тарифна квота, въпреки че не притежава нужната за целта лицензия, представлява злоупотреба с права от страна на този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/14: Polkomtel, Съдебно решение от 14 април 2016 г.
Трябва ли член 28 от Директива [за универсалната услуга], в първоначалната му редакция, да се тълкува в смисъл, че достъпът до негеографски номера следва да се гарантира не само на крайните потребители от други държави членки, но и на крайните потребители от държавата членка на съответния оператор на обществена съобщителна мрежа, което би означавало, че преценката от [НРО] за изпълнението на това задължение трябва да е съобразена с изискванията, произтичащи от принципа за ефективност на правото на Съюза и принципа за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 28 от Директива[та за универсалната услуга] във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че за целите на изпълнението на посоченото в първата от тези разпоредби задължение може да се прилага процедурата, предвидена в член 5, параграф 1 от Директива[та за достъпа]?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива[та за достъпа] във връзка с член 28 от Директива[та за универсалната услуга] и член 16 от [Хартата] или пък член 8, параграф 3 от Директива[та за достъпа] във връзка с член 5, параграф 1 от Директива[та за достъпа] и член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира на крайните потребители на национален оператор на обществена съобщителна мрежа достъп до услугите, предоставяни чрез негеографски номера в мрежата на друг национален оператор, [НРО] може да определи правилата за разплащане между операторите за генерирането на повиквания, като приложи цените за терминиране на повиквания, определени за един от тези оператори на основание член 13 от Директива[та за достъпа] в зависимост от себестойността на услугата, при положение че операторът е предложил прилагането на такава цена в хода на приключилите без резултат преговори, проведени в изпълнение на задължението по член 4 от Директива[та за достъпа]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/14: KA Finanz, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Кой закон е приложим съгласно правото на Съюза след презгранично сливане чрез придобиване, от една страна, към тълкуването на сключени от придобиваното дружество договори за заем като разглежданите в главното производство, към изпълнението на задълженията по тези договори и към начините за прекратяването им и от друга страна, към исковете от типа на предявения от Sparkassen Versicherung евентуален иск, с които съответният кредитор се позовава на защитата на кредиторите по член 15 от Директива 78/855?
Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно сливанията на акционерни дружества, изменена с Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че предоставя права на емитента на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, или на притежателите на такива ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/14: Flight Refund, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Какви правомощия и задължения има юрисдикция като запитващата на основание правото на Съюза, и по-специално на основание Регламент № 1896/2006, в случаите, когато е сезирана с искане да определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да разгледа въпроса за международната компетентност на съдилищата на тази държава членка по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/15: Aiudapds, Определение от 25 февруари 2016 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговори на преюдициален въпрос, когато националният спор не попада в приложното поле на правото на Съюза и не се отнася до прилагане на разпоредби от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/15: Garzón Ramos и Ramos Martín, Определение от 23 февруари 2016 г.
Съвместима ли е разпоредба от националното процесуално право, която не допуска спиране на производство по ипотечно изпълнение от съд, сезиран с иск за нищожност на изпълнителното основание, с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/15: Rîpanu, Определение от 18 февруари 2016 г.
Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с национални разпоредби, които не представляват прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.