всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

3.04.02 - Компетентност на Съда

Компетентност на Съда

Дело C-338/14: Quenon K., Съдебно решение от 3 декември 2015 г.

Следва ли член 17, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че при прекратяване на договора търговският представител има право на обезщетение за клиентела с максимален размер до едногодишния размер на неговото възнаграждение, както и — ако това обезщетение не покрива изцяло действително претърпените вреди — на допълнително обезщетение за вреди?
Следва ли член 17, параграф 2, буква в) от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че плащането на допълнително обезщетение, освен обезщетението за клиентела, се обуславя от наличието на договорно нарушение или на квазиделиктна отговорност на принципала в причинна връзка с претендираните вреди, както и от наличието на вреда, различна от вредата, за която се плаща фиксираното обезщетение за клиентела?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли вината да се изразява в обстоятелства, различни от едностранното прекратяване на договора, като например недостатъчен срок на предизвестие, недостатъчно обезщетение вместо предизвестие и недостатъчно обезщетение за клиентела, тежка форма на неизправност на принципала, злоупотреба с правото на прекратяване или всякакви други нарушения, в частност на търговските практики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/14: Aira Pascual и др., Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива попада положение, при което публично предприятие, натоварено с икономическата дейност по обработка на интермодални транспортни единици, възлага с договор за управление на публични услуги извършването на тази дейност на друго предприятие, като му предоставя на разположение принадлежащите му необходими инфраструктура и оборудване, след което решава да прекрати този договор, без да поеме персонала на последното предприятие, с мотива че самото то вече ще извършва посочената дейност със собствения си персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/14: Maxima Latvija, Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.

Може ли разглежданото по делото споразумение, сключено между наемодател на търговски обекти и търговец на дребно (ключов наемател) и ограничаващо правото на наемодателя да решава сам, без съгласието на този ключов наемател дали да отдава под наем на потенциални конкуренти на последния други търговски обекти, да се счита за споразумение между предприятия, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли при преценката на съответствието на това споразумение с установеното в член 101, параграф 1 ДФЕС да се извърши анализ на структурата на пазара и ако да — какво трябва да обхване анализът?
Представляват ли пазарната мощ на страните по разглежданото по делото споразумение и нейното потенциално увеличаване обстоятелства, които задължително трябва да се вземат предвид при преценка на съответствието на това споразумение с установеното в член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако, за да се установи какво е естеството на споразумението и дали е осъществен фактическият състав на забраненото споразумение, е необходимо да се прецени дали е налице вероятност то да засегне пазара, може ли тази вероятност за засягане на пазара да е достатъчна, за да се приеме също така, че споразумението отговаря на понятието за забранено споразумение, без да се преценява дали действително е настъпил неблагоприятен резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/14: RegioPost, Съдебно решение от 17 ноември 2015 г.

Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което изисква оферентите и техните подизпълнители да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?
Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което предвижда изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка на оференти и техните подизпълнители, които отказват да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/13: Hewlett-Packard Belgium, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че що се отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“, трябва да се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати, е извършено от какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което разрешава на държавата членка да предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива по принцип национално законодателство като приложимото в главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на нотни листове, и освен това не допускат ли такова законодателство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от незаконни източници?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което, за да финансира полагащото се на притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна, фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение, което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица, които изготвят тези копия, при положение че: — плащаното предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да възпроизвежда, — събираното впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, — като цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми, по-специално за възстановяване, които позволяват за различните категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за действително претърпяната вреда и критерият за предварително определената вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/14: Balázs, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70 да се тълкуват в смисъл, че освен изискванията за качество, уредени в приетото въз основа на тази директива национално законодателство, в тежест на доставчиците на гориво не могат да бъдат налагани изисквания за качество, предвидени с национален стандарт, които са допълнителни по отношение на съдържащите се в Директивата?
Трябва ли член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че ако е в сила технически регламент (в случая министерско постановление, прието въз основа на предоставена със закон компетентност), прилагането на национален стандарт, приет в същата област, може да бъде единствено доброволно, т.е. законът не може да предвижда задължителното му прилагане?
Изпълнен ли е предвиденият в член 1, точка 6 от Директива 98/34 критерий националният стандарт да се направи достояние на обществеността, от стандарт, който не е бил достъпен на съответния национален език в момента, в който е трябвало да бъде приложен според административните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-306/14: Biovet, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/14: Grupo Itevelesa и др., Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Член 2, параграф 2, буква г) от Директивата за услугите изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства, когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства принципно попадат в приложното поле на Директивата за услугите), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
Ако Директивата за услугите е приложима към дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40 позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от решение Комисия/Португалия (C‑438/08, EU:C:2009:651), влияят ли върху отговора на този въпрос?
Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директивата за услугите или, ако същата не е приложима — с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на проверката на техническата изправност със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/14: Iglesias Gutiérrez, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Следва ли да се приеме, че решението за преструктуриране на групата BFA и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, на които се основава това решение, не допускат в спор, свързан с колективно уволнение, попадащо в приложното поле на решението, да се приложи национална правна уредба, която предвижда по-висок от законовия минимум размер на обезщетението, дължимо на работника или служителя в случай на признаване на уволнението му за незаконно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1505152535485 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form