3.01.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-849/19: Комисия/Гърция (Habitats dans la région biogéographique méditerranéenne), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени целите за опазване на специалните зони за опазване в предвидения срок?
Спазени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, като не са приети необходимите мерки за опазване за съответните специални зони за опазване в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-808/18: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Съвместима ли е унгарската правна уредба, която изисква молбите за международна закрила да се подават лично и само в транзитните зони Рьоске и Томпа, с изискванията за ефективен достъп до процедурата за убежище по Директива 2013/32?
Съвместима ли е системата за общо задържане на кандидатите за международна закрила в транзитните зони Рьоске и Томпа с гаранциите и условията, предвидени в Директива 2013/32 и Директива 2013/33?
Съвместимо ли е принудителното извеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни зад граничните заграждения без индивидуална процедура и гаранции с изискванията на Директива 2008/115?
Гарантира ли унгарската правна уредба правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата членка до приключване на съдебното производство по обжалване на отказа, съгласно член 46, параграф 5 от Директива 2013/32?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/19: Комисия/Германия (Remboursement de TVA – Factures), Съдебно решение от 18 ноември 2020 г.
Нарушен ли е принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност (ДДС) чрез системното отхвърляне на искания за възстановяване на ДДС, когато не са приложени всички изисквани копия на фактури или документи за внос, без да се предостави възможност на данъчно задължените лица да допълнят искането си след изтичане на срока?
Запазва ли се ефективността на правото на възстановяване на ДДС, когато държавата членка отказва да поиска допълнителна информация или документи от заявителя след крайния срок за подаване на искането?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания, когато данъчната администрация не изисква допълнителни документи или информация след крайния срок, въпреки че заявителят е получил потвърждение за получаване на искането за възстановяване на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/18: Комисия/Унгария (Enseignement supérieur), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/18: Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Нарушени ли са задълженията на Румъния по член 67 от Директива (ЕС) 2015/849, като не са приети и/или не са съобщени в срок необходимите мерки за транспониране на тази директива?
Допустимо ли е налагането на санкция под формата на еднократно платима сума на основание член 260, параграф 3 ДФЕС при неприемане и/или несъобщаване на мерките за транспониране на директива, и следва ли Комисията да мотивира искането си за такава санкция във всеки отделен случай?
Съразмерна ли е поисканата от Комисията еднократно платима сума с оглед на обстоятелствата по случая и следва ли да бъде намалена поради частичното транспониране и сътрудничеството на Румъния в хода на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/19: Комисия/България (Разследващ железопътен орган), Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Гарантирана ли е организационната независимост на разследващия орган по отношение на оператора на железопътната инфраструктура, контролиран от министъра на транспорта, съгласно изискванията на член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО?
Осигурен ли е самостоятелен достъп на разследващия орган до финансовите ресурси, необходими за изпълнение на неговите задачи, съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-715/17: Комисия/Полша (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, когато срокът на прилагане на съответните актове на Съюза вече е изтекъл?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като Комисията е предявила искове само срещу определени държави членки, въпреки че и други не са изпълнили изцяло задълженията си по решенията за преместване?
Спазено ли е правото на защита на държавите членки в досъдебната процедура, включително по отношение на определените срокове за отговор и яснота на твърденията за нарушения?
Явява ли се исковата молба на Комисията достатъчно точна и последователна по отношение на предмета и началния момент на твърдяното нарушение?
Могат ли държавите членки да откажат да изпълнят задълженията си по решенията за преместване, като се позоват на член 72 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС, поради съображения за национална сигурност и обществен ред?
Може ли държава членка да откаже изпълнение на задълженията си по решенията за преместване с мотива, че механизмът за преместване е неработещ и неефективен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/19: Комисия/Испания (Risques d’inondation – Plans de gestion des îles Canaries), Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да изготви, публикува и нотифицира на Европейската комисия плановете за управление на риска от наводнения за съответните хидрографски райони в рамките на предвидения срок?
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да проведе информация и консултация с обществеността относно изготвянето на плановете за управление на риска от наводнения за определени хидрографски райони в рамките на предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/18: Словения/Хърватия, Съдебно решение от 31 януари 2020 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато твърдените нарушения на правото на Съюза са неразривно свързани с предварителното разрешаване на спор относно действителността и правното действие на международно арбитражно споразумение и арбитражно решение, които не са част от правото на Съюза?
Допустимо ли е в съдебното производство да се използва вътрешен работен документ на Европейската комисия, съдържащ правно становище, без разрешението на Комисията или разпореждане на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/18: Комисия/Италия (Директива за борба със забавянето на плащане), Съдебно решение от 28 януари 2020 г.
Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.