всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

1.04 - Основни права

Основни права

Дело C-650/19: Vialto Consulting/Комисия, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Нарушено ли е правото на OLAF да събира и анализира компютърни данни по време на проверка на място съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 2185/96?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при действията на OLAF по време на проверката?
Спазено ли е правото на изслушване на Vialto Consulting Kft. от страна на Европейската комисия преди приемането на мерки, които могат да имат неблагоприятни последици за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/21: Openbaar Ministerie (Droit d’être entendu par l’autorité judiciaire d’exécution), Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.

Следва ли лице, предадено на издаващия съдебен орган в изпълнение на европейска заповед за арест, да има право да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган при разглеждане на искане за съгласие по член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4, както и по член 28, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, във връзка с правото на ефективна съдебна защита?
Какви са изискванията и редът за упражняване на правото на изслушване на предаденото лице в тази процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-894/19: Парламент/UZ, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Нарушено ли е изискването за обективна безпристрастност при провеждането на административното разследване срещу UZ?
Нарушен ли е принципът на равни процесуални възможности и правото на изслушване на UZ в процедурата пред дисциплинарния съвет?
Следва ли Парламентът да изслуша UZ, преди да отхвърли искането ѝ за съдействие по член 24 от Правилника?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при отхвърлянето на искането на UZ за съдействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/20: ZX (Régularisation de l’acte d’accusation), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/19: Komisia za zashtita ot diskriminatsia, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата, както и с оглед на Конвенцията на ООН трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Приложима ли е Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на Република България и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в Република България?
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че не предвижда само конфискацията на имущество, което съставлява икономическа изгода, произтичаща от престъплението, за което извършителят на това престъпление е бил осъден, а че предвижда и конфискацията на имущество, което принадлежи на извършителя и за което сезираният с делото национален съд е убеден, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при спазване на гаранциите, предвидени в член 8, параграф 8 от тази директива, и при условие че престъплението, за което посоченият извършител е осъден, е сред изброените в член 5, параграф 2 от посочената директива, и че това престъпление може да доведе пряко или косвено до икономическа полза по смисъла на същата директива?
Следва ли член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството за конфискация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/20: INSS (Pension de veuvage fondée sur le concubinage), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.

1) Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 79/7, който изключва от обхвата си обезщетенията за преживели лица и семейните обезщетения, да бъде обявен за невалиден – или да се счита за такъв – на основание, че противоречи на основен принцип на правото на Съюза, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност на Европейския съюз в членове 2 и 3 ДЕС, член 19 ДФЕС и като основно право в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и съгласно трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз?
2) Следва ли член 6 ДЕС и член 17, параграф 1 от Хартата, тълкувани в светлината на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?
3) Следва ли толкова основен принцип на правото на Европейския съюз, какъвто е принципът на равенство между мъжете и жените, закрепен като основна ценност в членове 2 и 3 ДЕС, и забраната за всякаква дискриминация, основана на пола, призната като основно право в член 21 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс, в ущърб на значително по-голям процент жени, отколкото мъже?
4) Следва ли забраната за всякаква дискриминация, основана на „раждане“ или, алтернативно, на „принадлежност към национално малцинство“, като основания или „мотиви“ за дискриминация, забранени по член 21, параграф 1 от Хартата, тълкуван във връзка с член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална мярка, като тази по главното производство [произтичаща от решение № 40/2014 на Конституционния съд на Испания от 11 март 2014 г., от съдебната практика, която го тълкува, и от законодателната реформа, която го изпълнява], която – на практика и предвид непознаването на изискването за формализиране, както и липсата на преходен период за съобразяване с него – първоначално е направила невъзможен, а впоследствие прекомерно затруднен достъпа до вдовишка пенсия, произтичаща от съжителство, уредено от каталунския граждански кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/20: Landespolizeidirektion Steiermark и др. (Machines à sous), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.

Трябва ли в рамките на административнонаказателно производство, водено с цел защита на режим на монопол, националният съд да подложи санкционната норма, която трябва да приложи, на проверка в светлината на свободното предоставяне на услуги, ако преди това вече е подложил на проверка режима на монопол в съответствие с изискванията на Съда […] и при тази проверка е установено, че режимът на монопол е обоснован?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага глоба за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените глоби?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага наказание в минимален размер 3000 EUR за всеки игрален автомат?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, се налага заместващо наказание лишаване от свобода за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общия срок на наложените наказания от този вид?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която в случай на налагането на наказание на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, предвижда сумата на съдебните разноски да се определи в размер на 10 % от наложените глоби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-613/20: Eurowings, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че стачно движение, предназначено да отстоява социални и/или свързани с трудовото възнаграждение искания на работниците, започнало по призива на синдикална организация на персонала на опериращ въздушен превозвач от солидарност с този, който е бил отправен срещу дружеството майка, сред чиито дъщерни дружества е този превозвач, което е последвано от категория от персонала на това дъщерно дружество, чието присъствие е необходимо за опериране на полет, и което продължава и след срока, първоначално обявен от синдиката, призовал към стачка, въпреки факта, че междувременно е постигнато споразумение с дружеството майка, попада в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/21: Castillejo Oriol/Испания, Определение от 6 октомври 2021 г.

Допустимо ли е подаване на жалба чрез временен акаунт в e-Curia без своевременно валидиране на акаунта съгласно процесуалните изисквания и при неспазване на предвидения срок?
Могат ли причините като вече представен документ за легитимация по друго дело, забавяне на пощенските услуги или възможни грешки на адвоката да оправдаят неспазването на процесуалните срокове при откриване и валидиране на акаунт в e-Curia?
Представлява ли липсата на личен достъп на жалбоподателя до системата e-Curia или стриктното прилагане на процесуалните срокове нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на принципите на равнопоставеност и добра администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1343536373887 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form