1.04.03.07 - Зачитане на личния и семейния живот
Зачитане на личния и семейния живот
Дело C-694/20: Orde van Vlaamse Balies и др., Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/20: Luxembourg Business Registers, Съдебно решение от 22 ноември 2022 г.
Валиден ли е член 1, точка 15, буква в) от Директива 2018/843 — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — от гледна точка на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Втори и трети въпрос по дело C‑601/20 и въпросите по дело C‑37/20 не следва да се разглеждат, тъй като се основават на предположението за валидност на член 30, параграф 5 от изменената Директива 2015/849, което е опровергано с отговора на първия въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/21: Spetsializirana prokuratura () и à la localisation), Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Съответен ли е на член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и със съображение 11 от Директива 2002/58 национален закон — член 251б, алинея 1 [ЗЕС] — съобразно който се предвижда общо и неизбирателно запазване на всички трафични данни (данни за трафик и за местонахождение на ползватели на електронни съобщителни средства) за период от 6 месеца, с цел борба с тежките форми на престъпност, при условие че в националния закон са предвидени определени гаранции?
Съответен ли е на член 15, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 и със съображение 11 от Директива 2002/58 национален закон — чл. 159а [НПК] — който не ограничава достъпа до трафични данни само когато това е строго необходимо и не предвижда право на лицата, до чиито трафични данни е бил осъществен достъп от органите на наказателното производство, да бъдат уведомени за това, когато това уведомяване няма да попречи на наказателното производство, респективно не предвижда в тяхна полза правно средство за защита срещу неправомерен достъп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-793/19: SpaceNet, Съдебно решение от 20 септември 2022 г.
Трябва ли член 15 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 6 от същата Харта и член 4 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато:
1) за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
2) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни: а) телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне; б) дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона; в) информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги; г) в случая на мобилни телефонни услуги също и: i) международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването; ii) международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването; iii) дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени; iv) знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката; д) в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
3) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни: а) адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет; б) уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор; в) дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона; г) при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
4) не се допуска съхраняването на следните данни: а) съдържанието на съобщенията; б) данни за посетени интернет страници; в) данни за услуги за електронна поща; г) данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
5) срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
6) е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
7) съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/20: Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Трябва ли условието по член 6, параграф 1, първа алинея, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679 — а именно обработването на личните данни да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, а именно Главната комисия, като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването на личните данни да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, а именно Главната комисия, като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial d’un enfant devenu majeur), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от [Директива 2003/86] да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба дори в случай че е било малолетно или непълнолетно към момента на подаване от кандидата за събиране на семейството на молбата за убежище, но е навършило пълнолетие още преди на същия да бъде предоставен статут на бежанец и преди да бъде подадено заявлението за събиране на семейството?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от [Директива 2003/86] в случай като разглеждания?
а) Достатъчно ли е да има правоотношение родител—дете, или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот: каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) За присъединяването на междувременно навършило пълнолетие дете, което все още се намира в третата държава и е подало заявление за събиране на семейството, към родител с предоставен статут на бежанец, изисква ли се да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1
а) При присъединяването към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец съгласно член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива [2003/86] може ли да се смята за „условие“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква а) от [същата директива] този бежанец все още да не е навършил пълнолетие
Съвместима ли е с предходните разпоредби правна уредба на държава членка, съгласно която на присъединилите се към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 негови родители се предоставя (производно) право на пребиваване в тази държава членка само до фактическото навършване от бежанеца на пълнолетие?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а): следва ли член 16, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че държава членка, съгласно чието законодателство (производното) право на пребиваване на родителите е ограничено във времето до навършването от детето им на пълнолетие, може да отхвърли заявлението на родителите, все още пребиваващи в третата държава, за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, ако бежанецът е навършил пълнолетие преди крайното решение по заявление, подадено в административно или съдебно производство, в срок до три месеца от признаването на статута на бежанец?
2. Ако съгласно отговора на първия въпрос не е допустим отказ за събирането на семейството:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 при присъединяване на родители към бежанец, който е навършил пълнолетие преди решението по заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството
По-конкретно:
a) Достатъчно ли е родство от първа степен по пряка възходяща линия (член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86), или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот:
Каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) Присъединяването на все още намиращите се в третата държава родители, подали заявление за събиране на семейството, към детето им с признат статут на бежанец, което междувременно е навършило пълнолетие, изисква ли да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/21: Rzecznik Praw Obywatelskich, Определение от 24 юни 2022 г.
Може ли държава членка да откаже признаване на акт за раждане, издаден от друга държава членка, и да откаже издаване на документ за самоличност на дете, гражданин на Съюза, когато в акта са вписани родители от един и същи пол?
Представлява ли такъв отказ ограничение на правото на свободно движение и пребиваване, гарантирано от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, и допустимо ли е това ограничение с оглед на националното право?
Задължена ли е държавата членка да признае връзката на произход и да издаде документ за самоличност на дете въз основа на акт за раждане, издаден от друга държава членка, за целите на упражняване на правата, произтичащи от правото на Съюза, независимо от вътрешното си право относно родителските права на лица от един и същи пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Съдебно решение от 21 юни 2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Съдебно решение от 5 април 2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.