1.04.03.07 - Зачитане на личния и семейния живот
Зачитане на личния и семейния живот
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и с член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава на публичния орган, на който е възложена закрилата на авторските и сродните им права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, достъп до запазени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, събрани на предходен етап от организациите на титулярите на права, за да може този публичен орган да идентифицира притежателите на тези адреси, използвани за дейности, които могат да представляват такива нарушения, и евентуално да има възможност да предприеме мерки спрямо тях, без този достъп да е подчинен на изискването за предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съдържаща се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, която предвижда, че в законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от 3 години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета страна гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Обхващат ли процесуалните гаранции, предвидени от Комисията, всички категории лични данни, които могат да бъдат засегнати от събирането и предаването на документи, съдържащи лична информация?
Може ли изпълнението на спорното решение да доведе до сериозна и непоправима вреда за Vivendi, произтичаща от разкриването на лични данни, свързани с личния живот на служители и ръководители?
Достатъчно ли са гаранциите за професионална тайна и ограничен достъп до документите, за да се предотврати рискът от нарушение на правото на личен живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без освен това да му признава правото на изтриване на тези данни или евентуално правото на ограничаване на обработването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Необходимо ли е родителите на гражданина на трета страна да спазят посочения в решение [от 12 април 2018 г., А и S (C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 61)], срок за подаване на заявление за събиране на семейството, което се подава „по принцип […] в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за бежанец“?
Трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?
Може ли дадена държава членка по принцип да изисква от родителите на бежанеца в рамките на процедура за събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] да изпълняват условията по член 7, параграф 1 от [тази директива]?
Изискването за изпълнение на посочените в член 7, параграф 1 от Директива [2003/86] условия във връзка със събиране на семейството по член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86] зависи ли от това дали по смисъла на член 12, параграф 1, трета алинея от Директива [2003/86] заявлението за събиране на семейството е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 1, параграфи 2 и 3, и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на изпълняващия съдебен орган да откаже или във всеки случай да отложи предаването на майка, която живее с ненавършили пълнолетие деца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 1, параграфи 2 и 3 и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] с член 7 и член 24, параграф 3 от [Хартата], с оглед и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 8 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват предаването на майката, като се прекъсват връзките ѝ с ненавършилите пълнолетие деца, с които живее, без да се вземе предвид най-добрият интерес на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Являва ли се решението за откриване на процедура по инвалидност акт, който засяга неблагоприятно правното положение на жалбоподателя по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица?
Спазено ли е изискването за доказване на наличие на психически тормоз при разглеждане на искането за съдействие — следва ли жертвата на предполагаем тормоз да представи prima facie доказателства?
Дали компетентният орган е допуснал грешка при преценката на доказателствата, предоставени в подкрепа на твърденията за психически тормоз?
Нарушени ли са правото на добра администрация, правото да бъде изслушан жалбоподателят и задължението за мотивиране при разглеждане на искането за съдействие?
Нарушени ли са правото на зачитане на личния живот, правото на защита на личните данни и правото на здраве на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 93/13/ЕИО, Директива 2005/29/ЕО, както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Гражданския кодекс, съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.