1.04.03.07 - Зачитане на личния и семейния живот
Зачитане на личния и семейния живот
Дело C-446/21: Schrems (Communication de données au grand public), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/21: Bezirkshauptmannschaft Landeck (Tentative d’accès aux données personnelles stockées sur un téléph…, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2016/680, в светлината на членове 7 и 8, както и на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предоставя на компетентните органи възможност за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления и която не обвързва упражняването на тази възможност с предварителен контрол от съд или от независим административен орган?
Следва ли членове 13 и 54 от Директива 2016/680, в светлината на член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на компетентните органи да извършват опит за достъп до съдържащи се в мобилен телефон данни, без да уведомят субекта на данните, в рамките на приложимите национални производства, за мотивите, на които се основава разрешението за достъп до тези данни, издадено от съдия или от независим административен орган, от момента, в който съобщаването на тази информация вече не може да попречи на изпълнението на задачите, осъществявани от посочените органи по силата на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 20 ДФЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна?
Има ли значение за този отговор обстоятелството, че искането за признаване и вписване на промяната на собственото име и на половата идентичност е подадено в първата държава членка на дата, към която оттеглянето от Съюза на другата държава членка вече е било осъществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/24: Bandundu – II, Определение от 26 септември 2024 г.
Приложно ли е действието на Директива 2008/115/ЕО във връзка с Хартата на основните права на ЕС за отказите на държава членка да предостави право на пребиваване по хуманитарни, благотворителни или други съображения на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно на нейна територия?
Предоставя ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО задължение за държавите членки да предоставят право на пребиваване по националното си право поради благотворителни или хуманитарни причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
1) Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16/ЕС, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16/ЕС с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, параграф 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които формално да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16/ЕС механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и с член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава на публичния орган, на който е възложена закрилата на авторските и сродните им права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, достъп до запазени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, събрани на предходен етап от организациите на титулярите на права, за да може този публичен орган да идентифицира притежателите на тези адреси, използвани за дейности, които могат да представляват такива нарушения, и евентуално да има възможност да предприеме мерки спрямо тях, без този достъп да е подчинен на изискването за предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/22: Procura della Repubblica presso il Tribunale di Bolzano, Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съдържаща се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, която предвижда, че в законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от 3 години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/22: Stadt Duisburg (Perte de la nationalité allemande), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета страна гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.