всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

1.03.03 - Задължение за лоялност

Задължение за лоялност

Дело C-748/19: Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim, Съдебно решение от 16 ноември 2021 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея във връзка с член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и член 6, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 22 от Директива 2016/343 да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на изискванията за ефективна съдебна защита, включително за независимост на съдебната власт, и на изискванията, произтичащи от презумпцията за невиновност, в случай че съдебно производство като наказателното производството срещу обвиняемия за извършено престъпление по [различни разпоредби от Наказателния кодекс или Данъчния наказателен кодекс] [или лице, срещу което е постановена осъдителна присъда, и е налице искане за кумулация], се отличава със следните особености:
– в съдебния състав заседава съдия, командирован на основание на еднолично решение на министъра на правосъдието от съд, който се намира една степен по-ниско в йерархията, като не са известни критериите, от които се е ръководил министърът на правосъдието, командировайки този съдия, а националната правна уредба не предвижда съдебен контрол за това решение и оправомощава министъра на правосъдието във всеки момент да оттегли командироването на съдията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-852/19: Gavanozov II, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Съответна ли е на нормите на член 14, параграфи 1—4, член 1, параграф 4, съображения 18 и 22 от Директива 2014/41 и член 47 във връзка с член 7 от Хартата, във връзка с член 13 във връзка с член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейска заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел?
Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/21: Комисия/Полша, Определение от 6 октомври 2021 г.

Какъв е обхватът на принципа на предимство на правото на Европейския съюз над националното право, включително конституционните разпоредби на държавите членки?
В каква степен националните разпоредби относно организацията на правораздаването подлежат на контрол от гледна точка на правото на Европейския съюз, особено по отношение на изискванията за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Може ли решение на национален конституционен съд, с което се обявява противоречие между временни мерки, наложени по правото на Съюза, и националния конституционен ред, да обоснове отмяна на определение за такива временни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/20: Комисия/Швеция (Stations d’épuration), Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

Изпълнени ли са задълженията на Кралство Швеция по член 4 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО относно вторичното пречистване или равностойна обработка на градските отпадъчни води в определени агломерации?
Изпълнени ли са задълженията на Кралство Швеция по член 5 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО относно по-строгото пречистване на градските отпадъчни води в чувствителни зони?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС чрез предоставяне на необходимите данни на Европейската комисия за оценка на съответствието на пречиствателните станции с изискванията на Директива 91/271/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-791/19: Комисия/Полша (Régime disciplinaire des juges), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Позволява ли полското законодателство дисциплинарна отговорност на съдии въз основа на съдържанието на техните съдебни актове, с което се нарушава принципът на независимост на съдиите?
Гарантирана ли е независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша, която контролира дисциплинарните производства срещу съдии?
Съвместимо ли е предоставянето на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд с изискването дисциплинарните дела да се разглеждат от „създаден със закон“ съд?
Гарантират ли процесуалните правила по дисциплинарните производства срещу съдии в Полша разглеждане на делата в разумен срок и зачитане на правото на защита на обвинените съдии?
Ограничава ли полското законодателство правото и задължението на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз чрез възможността за започване на дисциплинарно производство срещу съдии поради отправяне на такова запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/19: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 18 май 2021 г.

Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-704/19: Комисия/Испания (TNT en Castille-La Manche), Съдебно решение от 29 април 2021 г.

Изпълнени ли са задълженията на Кралство Испания за незабавно и ефективно възстановяване на неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена на Telecom Castilla-La Mancha SA, съгласно член 288, четвърта алинея ДФЕС и членове 3 и 4 от Решение 2016/1385?
Доказано ли е, че всички висящи плащания по схемата за помощ са били отменени в съответствие с член 3, параграф 4 от Решение 2016/1385?
Спазено ли е задължението за предоставяне на информация на Европейската комисия относно изпълнението на Решение 2016/1385 в предвидения срок съгласно член 4, параграфи 3 и 4 от същото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-896/19: Repubblika, Съдебно решение от 20 април 2021 г.

Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от Хартата, тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/18: A.B. и др. (Nomination des juges à la Cour suprême – Recours), Съдебно решение от 2 март 2021 г.

Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Sąd Najwyższy (Върховния съд)) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд) — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд) може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес,
– а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите (KRS) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд), е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на KRS, а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на KRS и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на KRS са отправени преюдициални въпроси до Съда от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/20: etc-gaming и Casino Equipment Vermietung/Комисия, Определение от 28 януари 2021 г.

Задължени ли са националните съдилища, които действат като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз при съмнения относно тълкуването на правото на Съюза?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза при вреди, причинени вследствие на решения на национални съдилища, които са се въздържали да отправят преюдициално запитване?
Достатъчно ли е жалбоподателите да са имали възможност да се позоват на нарушение на правото на Съюза пред националните съдилища, за да се приеме, че е осигурена ефективна съдебна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456711 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form