1.03.03 - Задължение за лоялност
Задължение за лоялност
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Изпълнени ли са задълженията на Кралство Испания за незабавно и ефективно възстановяване на неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена на Telecom Castilla-La Mancha SA, съгласно член 288, четвърта алинея ДФЕС и членове 3 и 4 от Решение 2016/1385?
Доказано ли е, че всички висящи плащания по схемата за помощ са били отменени в съответствие с член 3, параграф 4 от Решение 2016/1385?
Спазено ли е задължението за предоставяне на информация на Европейската комисия относно изпълнението на Решение 2016/1385 в предвидения срок съгласно член 4, параграфи 3 и 4 от същото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от Хартата, тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Задължени ли са националните съдилища, които действат като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз при съмнения относно тълкуването на правото на Съюза?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза при вреди, причинени вследствие на решения на национални съдилища, които са се въздържали да отправят преюдициално запитване?
Достатъчно ли е жалбоподателите да са имали възможност да се позоват на нарушение на правото на Съюза пред националните съдилища, за да се приеме, че е осигурена ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушен ли е принципът на неприкосновеност на архивите на Европейската централна банка чрез едностранното изземване на документи, свързани с изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки и Евросистемата, в помещенията на Централната банка на Словения?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество с Европейската централна банка след изземването на тези документи от словенските органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 5 от Директива 2015/1535 и член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 да се тълкуват в смисъл, че направеното съгласно член 5 от тази директива съобщение за национална мярка, която забранява употребата на някои активни вещества, попадащи в обхвата на този регламент, трябва да се счита за официално уведомление за необходимостта от предприемане на извънредни мерки по смисъла на член 71, параграф 1 от споменатия регламент, когато в това съобщение ясно e представена информация, която свидетелства, от една страна, че тези активни вещества вероятно представляват сериозен риск за здравето на хората или животните или за околната среда и от друга, че този риск може да бъде задоволително овладян само с мерките, предприети от съответната държава членка?
Следва ли член 71, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 да се тълкува в смисъл, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/783, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/784 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/785 могат да се считат за мерки, приети от Европейската комисия в отговор на съобщението, направено от Френската република на 2 февруари 2017 г.?
Предвид отговора на втория въпрос, необходимо ли е да се отговаря на третия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е Комисията да ограничи едностранно обхвата на заявлението за достъп до документи поради административна тежест, без да разгледа всички възможни алтернативи и без достатъчно мотиви?
Съответства ли отказът за достъп до лични данни на трети лица на изискванията на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, когато заявителят твърди, че има нужда от тези данни за защита в наказателно производство?
Обоснован ли е отказът за достъп до документи въз основа на защитата на търговските интереси на трети лица по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, когато се касае за стари и приключили проекти?
Може ли интересът на заявителя да се защити в наказателно производство да се счита за надделяващ обществен интерес, който да оправдае достъпа до документите по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е Комисията да придаде обратно действие на делегиран регламент на основание член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, считано от дата, предхождаща влизането в сила на този регламент?
Съвместимо ли е обратно действие на обжалвания регламент с принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, зачитане на придобитите права и пропорционалност?
Нарушава ли обжалваният регламент правото на собственост на словенските производители на вино, защитено по член 17 от Хартата на основните права и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ?
Съвместима ли е преходната разпоредба на обжалвания регламент с член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия?
Превишила ли е Комисията пределите на оправомощаването по член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, като не е съобразила основните принципи на правото на Съюза, член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, както и член 13, параграф 2 ДЕС и член 290 ДФЕС?
Изисква ли се Република Хърватия да подаде искане за вписване на наименованието „teran“ преди присъединяването си към Съюза и следва ли Комисията да уведоми Република Словения за такова искане?
Нарушени ли са процедурните изисквания по междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и принципът на институционално равновесие при приемането на обжалвания регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Попадат ли в приложното поле на понятието „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и лицата, които упражняват професията адвокат?
Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязъл в сила съдебен акт, в който по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на ДДС адвокатът не доставя стоки, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.