1.01.02.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-378/20: Stadtapotheke E Renvoi préjudiciel, Определение от 25 февруари 2021 г.
Съществува ли достатъчна връзка между предмета на спора и правото на Съюза, която да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза от Съда?
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда относно фактическата и нормативната рамка на спора?
Може ли принципът на пропорционалност и разпоредбите на Хартата на основните права да бъдат приложени в случай, когато не е доказано прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/18: Gollnisch/Парламент, Определение от 21 март 2019 г.
Компетентен ли е генералният секретар на Европейския парламент да установява и възстановява неправомерно изплатени суми по мерките за прилагане и в съответствие с Правилника за дейността на Парламента?
Може ли Парламентът да вземе решение за възстановяване на неправомерно изплатени суми независимо от наличието на висящи наказателни или административни производства по същите факти и следва ли да се спазят конкретни гаранции за правото на защита на засегнатото лице?
Кой носи доказателствената тежест за реалността на извършената работа от асистента и връзката ѝ с мандата на депутата и необходимо ли е Парламентът да посочва причините за недостатъчност на представените доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/16: T Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването от данък при източника на печалбата, разпределяна от дъщерно дружество на дружеството му майка, предвидено в член 5 от Директива 90/435/ЕИО, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, кои са необходимите елементи и какви индиции могат да бъдат взети предвид от националните органи?
Длъжен ли е националният орган, за да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на дивидентите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези дивиденти?
В случай че режимът на освобождаване от данък при източника на дивидентите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, предвиден в Директива 90/435, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да бъдат изтъквани като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/16: N Luxembourg 1, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на плащанията на лихви от всякакви данъци важи само за действителните бенефициери на такива лихви, а именно за субектите, които реално се ползват от тези лихви в икономическо отношение и съответно разполагат с властта свободно да определят предназначението им?
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването на лихвените плащания от всякакви данъци, предвидено в член 1, параграф 1 от Директива 2003/49, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, необходими ли са, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му
Може ли съвкупността от определен брой индиции да докаже наличието на злоупотреба с право, стига тези индиции да са обективни и непротиворечиви, като такива индиции могат да са в частност наличието на дружества за насочване на дохода, които нямат икономическа обосновка, както и чисто формалният характер на структурата на групата от дружества, финансовата договореност и заемите
Има ли значение обстоятелството, че държавата членка, в която възникват лихвите, е сключила спогодба с третата държава, в която е установено дружеството — действителен бенефициер на лихвите, за евентуалната констатация на злоупотреба с право?
За да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на лихвите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, длъжен ли е националният орган да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези лихви?
Трябва ли член 3, буква а) от Директива 2003/49 да се тълкува в смисъл, че командитно дружество с акции („société en commandite par actions“, SCA) с разрешение да работи като инвестиционно дружество за рисков капитал („société d’investissement en capital à risque“, SICAR) по люксембургското право може да се смята за дружество от държава членка по смисъла на Директивата, имащо потенциално право на освобождаването по член 1, параграф 1 от нея, ако в случай като обсъждания в главното производство получаваните от дружеството SICAR лихви са освободени от корпоративен данък („impôt sur les revenus des collectivités“) в Люксембург?
В случай че предвиденият в Директива 2003/49 режим на освобождаване от данък при източника на лихвите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 5 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да се изтъкват като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези лихви?
Извън този случай член 63 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национална правна уредба, съгласно която местното дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, а същевременно не носи такова задължение, ако получаващото лихвите дружество също е местно лице, но не допуска национална правна уредба, която предвижда удържане на данък при източника в случай на лихвени плащания от местно за чуждестранно дружество, а същевременно местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, не е длъжно да плаща авансово корпоративен данък през първите две данъчни години и затова дължи плащане на този данък във връзка с лихвите към доста по-късен момент в сравнение с момента на удържане на данъка при източника, както и че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че местното дружество, което носи задължението да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, е длъжно в случай на късно внасяне на удържания данък да плати лихва за просрочие по по-висок лихвен процент от приложимия в случай на късно внасяне на корпоративен данък, с какъвто се облагат в частност лихвите, които местно дружество получава от друго местно дружество, както и че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато местно дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, на последното не се признават разходи за платените от самото него лихви, пряко свързани с дейността по отпускането на съответния заем, докато съгласно тази национална правна уредба местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, има право да приспада такива разходи при определянето на облагаемия си доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/18: Bilde/Парламент, Определение от 6 септември 2018 г.
Компетентен ли е секретарят-генерал на Европейския парламент да установява и разпорежда възстановяването на неправомерно изплатени суми на депутати?
Приложим ли е принципът на презумпцията за невиновност в административни производства за възстановяване на неправомерно изплатени средства от страна на Европейския парламент?
Може ли евентуално неравно третиране или твърдяна дискриминация да обоснове отмяна на решение за възстановяване на неправомерно изплатени суми към депутат от Европейския парламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/18: Montel/Парламент, Определение от 6 септември 2018 г.
Компетентен ли е генералният секретар на Европейския парламент да приема решения за възстановяване на неправомерно изплатени суми по мерките за прилагане?
Прилага ли се принципът electa una via и принципът за презумпция за невиновност в производства по възстановяване на неправомерно изплатени средства от Европейския парламент?
Нарушени ли са принципите на равенство и законосъобразност чрез действията на Европейския парламент при възстановяването на тези средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/16: Cussens и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.
1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-588/15: LG Electronics/Комисия, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Спазено ли е правото на защита на дружествата майки, когато Комисията не е изпратила изложението на възраженията и не е привлякла към отговорност съвместното предприятие (групата LPD), а само дружествата майки?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземат предвид преките продажби в Европейското икономическо пространство чрез преработени продукти, извършени от съвместното предприятие и неговите дружества майки, като се третират като вътрешногрупови продажби?
Съвместимо ли е с принципа на индивидуализиране на санкциите и с принципа на равно третиране определянето на глобата въз основа на продажби, извършени от едно от дружествата майки, когато другото дружество майка не е участвало в тези продажби?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като при определяне на глобата за Samsung не са взети предвид продажбите, извършени от свързаното с него дружество SEC, докато за жалбоподателите са отчетени подобни вътрешногрупови продажби, и достатъчно мотивирано ли е съдебното решение в тази част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/16: Pappalardo и др./Комисия, Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
Нарушен ли е принципът на силата на пресъдено нещо, като Общият съд не е зачел определението по дело T‑305/08, Италия/Комисия, при преценката на валидността на Регламент № 530/2008?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на изискването за неправомерно поведение на Комисията, като е приел, че разликата в третирането между риболовните кораби под различни флагове не представлява достатъчно съществено нарушение на принципа за недопускане на дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.