1.01.02.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания?
Трябва ли член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/22: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale II), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Допуснато ли е неизпълнение на задълженията от страна на Унгария, като не са предприети всички необходими мерки за изпълнение на решение на Съда от 17 декември 2020 г., с което е установено нарушение във връзка с достъпа до процедурата за международна закрила, извеждането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата?
Следва ли на Унгария да бъдат наложени имуществена санкция и еднократно платима сума поради продължаващото неизпълнение на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/21: Съвет/FI, Определение от 22 декември 2022 г.
Противоречи ли изискването за минимална продължителност на брака от пет години, предвидено в член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, на принципа на равно третиране, залегнал в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли да се приеме, че липсата на аналогично изискване за минимална продължителност на брака в член 19 от приложение VIII представлява дискриминация спрямо лицата, попадащи под режима на член 20?
Обосновава ли се разликата в изискванията между членове 19 и 20 от приложение VIII с целта за предотвратяване на злоупотреби с права и измами, като се отчита правното естество на връзката и момента на възникване на правото на обезщетение за инвалидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/22: Telefónica de España/Комисия, Определение от 22 ноември 2022 г.
Следва ли критериите за неотложност при обезпечително производство по обществени поръчки да бъдат смекчени, когато молбата за временни мерки е подадена преди сключването на договора и е спазен периодът на изчакване?
Ограничават ли се възможностите за смекчаване на критериите за неотложност след изтичането на периода на изчакване, ако договорът все още не е сключен?
Допусната ли е грешка при отказа да бъдат приложени смекчените критерии за неотложност поради изтичане на периода на изчакване, когато молбата за обезпечение е подадена преди сключването на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/21: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 16 февруари 2022 г.
Разполага ли Европейският съюз с компетентност да приеме Регламент 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза?
Спазени ли са изискванията на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност при приемането на обжалвания регламент?
Мотивиран ли е обжалваният регламент в съответствие с изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на предоставената компетентност и на задължението за зачитане на съществените функции на държавите членки по член 4, параграф 1, член 4, параграф 2, второ изречение и член 5, параграф 2 ДЕС?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на равенство на държавите членки пред Договорите и на изискването за зачитане на националната идентичност по член 4, параграф 2, първо изречение ДЕС?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на правна сигурност?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/21: Унгария/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 16 февруари 2022 г.
Разполага ли Европейският съюз с компетентност да приеме Регламент 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза?
Заобикаля ли Регламент 2020/2092 процедурата по член 7 ДЕС и нарушава ли ограниченията на съдебния контрол по член 269 ДФЕС?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при определянето и прилагането на понятията и процедурите в Регламент 2020/2092?
Допустимо ли е приемането на мерки за защита на бюджета на Съюза при наличие само на сериозна опасност от засягане, а не на действително засягане (член 4, параграф 1)?
Съвместима ли е разпоредбата на член 4, параграф 2, буква з) с изискванията за правна сигурност и яснота относно поведението, което подлежи на санкциониране?
Съвместимо ли е задължението на държавите членки да продължат финансирането на крайните получатели по програми на Съюза след налагане на мерки (член 5, параграф 2) с правото на Съюза и принципа на равенство?
Съответстват ли критериите за преценка на пропорционалността на мерките (член 5, параграф 3, трето изречение) на изискването за връзка с бюджета на Съюза и принципа на правна сигурност?
Съвместимо ли е използването на израза „доколкото е възможно“ при насочване на мерките към действия на Съюза (член 5, параграф 3, четвърто изречение) с принципите на пропорционалност и правна сигурност?
Позволява ли член 6, параграфи 3 и 8 от Регламент 2020/2092 на Комисията да използва недопустимо неясни или ненадеждни източници на информация при оценката на условията за налагане на мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/21: Inivos и Inivos/Комисия, Определение от 1 декември 2021 г.
Oграничени ли са основанията за обжалване пред Съда само до правни въпроси, когато фактическите констатации на Общия съд подлежат на контрол единствено при изопачаване?
Налага ли се задължение за изслушване на страните и предоставяне на възможност за искане на временни мерки след сключването на договор по процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка?
Приложимо ли е смекчаването на условията за преценка на неотложността и опасността от непоправима вреда след сключването на договор при възлагане на обществена поръчка без предварително публикуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-848/19: Германия/Полша, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Принципът на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС, представлява ли обвързващ правен критерий, който следва да се прилага при преценката на законосъобразността на актовете на институциите на Съюза в областта на енергетиката?
Принципът на енергийна солидарност следва ли да се прилага само в извънредни ситуации или има общо задължение за вземане предвид при всички действия, свързани с политиката на Съюза в областта на енергетиката?
Взела ли е Комисията предвид принципа на енергийна солидарност при приемането на спорното решение и била ли е длъжна да го направи?
Задължена ли е Комисията да посочва изрично принципа на енергийна солидарност в мотивите на своите решения?
Допуснал ли е Общият съд нарушение на член 263, втора алинея ДФЕС, като е отменил спорното решение поради липса на анализ или мотиви относно принципа на енергийна солидарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.