Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-200/24: Комисия/Полша (Publicité pour les pharmacies), Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 19 юни 2025 година(*) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Директива 2000/31/ЕО — Електронна търговия — Член 8, параграф 1 — Услуга за търговски съобщения, предоставяна от член на регламентирана професионална гилдия — Национално законодателство, което забранява рекламата на аптеки и аптечни пунктове, както и на тяхната дейност — Ограничаване — Обосноваване — Закрила на общественото здраве “ По дело C‑200/24 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 13 март 2024 г., Европейска комисия, представлявана от U. Małecka и M. Mataija, ищец, срещу Република Полша, представлявана от B. Majczyna и D. Lutostańska, ответник, СЪДЪТ (девети състав), състоящ се от: N. Jääskinen, председател на състава, Aл. Арабаджиев и R. Frendo (докладчик), съдии, генерален адвокат: N. Emiliou, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е приела член 94а, параграф 1 от Ustawa — Prawo farmaceutyczne (Закон за лекарствените продукти) от 6 септември 2001 г. (Dz. U., бр. 126, позиция 1381), Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 8, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-738/22: Google и Alphabet/Комисия, Заключение от 19 юни 2025 г.
Неправилна преценка на причинно-следствената връзка между условията за предварително инсталиране в договорите за дистрибуция на мобилни приложения (ДДМП) и техния отстраняващ ефект
Неправилна преценка относно годността на ДДМП да отстранят също толкова ефективни конкуренти
Неправилна квалификация и преценка на задълженията за избягване на фрагментирането (СИФ) и последиците от тях
Неправилно отхвърляне на обективната обосновка на задълженията за съвместимост в СИФ
Неправилно потвърждаване на единното продължено нарушение след отмяната на констатацията за злоупотреба чрез споразуменията за подялба на приходи (СПП) в съответствие с портфейла
Неправилно упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Заключение от 19 юни 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива [2013/33/ЕС] и принципите, прогласени от Съда в решения [Haqbin] и [Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане)] — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/24: Verein für Konsumenteninformation (Commission prélevée par un intermédiaire), Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли [Регламент № 261/2004], и по-специално член 8, параграф 1, буква а) от него, да се тълкува в смисъл, че цената на билета, която следва да се вземе предвид, за да се определи подлежащата на възстановяване сума, дължима от въздушния превозвач на пътник при отмяна на полет, включва и разликата между платената от пътника и получената от въздушния превозвач сума, която съответства на комисиона на предприятие, действащо като посредник между тези две лица, когато въздушният превозвач знае, че това предприятие обичайно начислява комисиона (такса за посредничество), но не му е известен размерът ѝ в конкретния случай?
2) Носи ли пътникът, който иска връщането на сумата, тежестта да докаже необходимото знание на въздушния превозвач или въздушният превозвач е длъжен да докаже, че не е знаел за комисиона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/24: Deity Shoes, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно [Регламент № 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на [съществуващи] дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчици], така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
2) Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски [доставчици] в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейския съюз] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчиците]
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части […] [сами по себе си] се предлагат от [доставчиците] в [техните каталози]?
3) Трябва ли член 14 [от] [Регламент № 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за автор на дизайн може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от [доставчици] в каталог, чрез изменение на съставни части, които […] се предлагат от [доставчика] и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [него]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на оригиналност, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от [предходния] дизайн, за да може да се претендира авторството?
4) Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [доставчици] и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части […], следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: а) ограничават свободата на автора, така че малките разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и [предходния] дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив, б) [намаляват] оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части[, които са резултат от познати модни тенденции,] имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, […] при сравнението му с друг [предходен] дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/23: Darvate и др., Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Изисква ли член 34 от Директива [2016/801], тълкуван самостоятелно или във връзка с членове 7, 14[, параграф 1] и 47 от [Хартата], както и с принципа на ефективност, и в светлината на преследваната от [тази] директива цел за засилване на предоставените на гражданите на трети държави процедурни гаранции и [за насърчаване] на пристигането на чуждестранни студенти в Европейския съюз
[a]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[б]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в [член 5, параграф 3 от посочената директива] ефективно право да се получи разрешение, когато общите и специалните условия са изпълнени?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[в]) правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Заключение от 19 юни 2025 г.
1) Трябва ли член 13 от Директива [85/374], с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. [González Sánchez, C‑183/00, EU:C:2002:255 (наричано по-нататък „решение González Sánchez“)], съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
2) Член 11 от Директива [85/374] — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от [Хартата], тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
3) Може ли член 10 от [Директива 85/374], който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на консолидиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо патологично състояние давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/25: Banco Santander, Определение от 17 юни 2025 г.
В кои случаи производството по преюдициално запитване се прекратява съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе по разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на лица, които не са страни в главното производство, но са представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/25: Butzkies-Schiemann/EUIPO, Определение от 17 юни 2025 г.
В какво се състоят изискванията към жалбоподателя при формулиране на правния въпрос, за да бъде допуснато обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Как се установява дали повдигнатият правен въпрос е от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.