Предстои добавяне/Няма информация

1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от [Bács-Kiskun Megyei Bíróság, в качеството му на cégbíróság], по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата, с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което произтича пряко от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени определението, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата това определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО])
При положителен отговор, може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с което или която се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, е несъвместимо/несъвместима с общностното право?
[г)] Трябва ли членове 43 [ЕО] и 48 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, което или която възпрепятства възможността едно унгарско дружество да премести своето седалище в друга държава — членка на Европейския съюз, е несъвместимо/несъвместима с общностното право?