Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-613/15: Ibercaja Banco, Определение от 17 март 2016 г.
Ограничава ли националното право правомощията на националния съд да преценява неравноправния характер на клаузи за лихви за забава и предсрочна изискуемост в договори за ипотечен кредит съгласно Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното право да препятства възможността съдът да отмени или да не прилага клаузи, признати за неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/15: Комисия/Испания, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 4 от Директива 91/271/ЕИО относно осигуряване на адекватно пречистване на всички градски отпадъчни води, изпускани в чувствителни зони, по отношение на агломерацията Pontevedra-Marín-Poio-Bueu?
Спазени ли са изискванията на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 91/271/ЕИО относно по-строго пречистване на градските отпадъчни води, изпускани в чувствителни зони, по отношение на агломерациите Bollullos Par del Condado, Abrera, Berga, Capellades, Figueres, El Terri (Banyoles) и Pontevedra-Marín-Poio-Bueu?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/15: Planes Bresco, Заключение от 10 март 2016 г.
Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби, с които да намалят броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки общи положения, при които се счита, че земеделски стопанин е създал изкуствени условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/15: Испания/Комисия, Съдебно решение от 3 март 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на разпоредбата относно етикетирането на агрумите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез въвеждането на специфично изискване за етикетиране само за агрумите, а не и за други плодове и зеленчуци?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при въвеждането на задължението за етикетиране на агрумите относно използваните консерванти и други химични вещества след реколтата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/14: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 февруари 2016 г.
Допустимо ли е включването на депото Barranco de Sedases в предмета на настоящото производство без издаване на допълнително мотивирано становище, с оглед гарантиране на правото на защита на държавата членка?
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да приеме необходимите мерки за изготвяне и изпълнение на план за рекултивация за депата Ortuella, Zurita и Juan Grande в съответствие с изискванията на член 14, буква в) от Директива 1999/31/ЕО в определения срок?
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да приеме необходимите мерки за закриване и последващо управление на депата, които не са получили разрешение за продължаване на дейността си по член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО, в съответствие с изискванията и в предвидените срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/15: Garzón Ramos и Ramos Martín, Определение от 23 февруари 2016 г.
Съвместима ли е разпоредба от националното процесуално право, която не допуска спиране на производство по ипотечно изпълнение от съд, сезиран с иск за нищожност на изпълнителното основание, с принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/14: Finanmadrid EFC, Съдебно решение от 18 февруари 2016 г.
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като действащата в Испания регламентация на заповедното производство — членове 815 и 816 от LEC — доколкото затруднява или не дава възможност на съда да упражни служебен контрол върху договори за наличието на неравноправни клаузи, като не предвижда задължителен контрол върху неравноправните клаузи, нито намесата на съда, освен ако „Secretario judicial“ не счете тази намеса за необходима или длъжниците не възразят?
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази в Испания, която не дава възможност за служебна проверка in limine litis в последващо производство по принудително изпълнение на съдебното изпълнително основание, каквото е разпореждането за приключване на заповедното производство на „Secretario judicial“, за наличието на неравноправни клаузи в договора, послужил като основание за постановяване на това разпореждане, чието изпълнение се претендира, поради обстоятелството че съгласно националното право е налице сила на пресъдено нещо (в съответствие с членове 551 и 552 във връзка с член 816, параграф 2 от LEC)?
Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на заповедното производство и производството по принудително изпълнение на съдебно изпълнително основание, която не предвижда съдебен контрол във всички случаи по време на декларативната фаза, нито позволява, във фазата на изпълнение, съдът, пред който същата се осъществява, да извърши проверка на разпореждането на „Secretario judicial“?
Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която не се допуска служебен контрол за спазване на правото на защита поради наличието на сила на пресъдено нещо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.