Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-154/15: Gutiérrez Naranjo, Заключение от 13 юли 2016 г.
1. Допустимо ли е условието за „необвързващо действие“ по член 6, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания, независимо от обявяването ѝ за недействителна, съответната клауза продължава да поражда последици до обявяването на недействителността и следователно последиците, които тя е породила докато е била в сила, няма да се считат за отменени или ненастъпили?
2. Решението да се преустанови прилагането на обявена за недействителна клауза (в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 [от Директива 93/13]), постановено по предявен от потребител индивидуален иск, съвместимо ли е с ограничаване на действието на обявената недействителност
Допустимо ли е ограничаване (от съда) на задължението на търговеца да върне сумите, платени от потребителя в резултат от прилагането на клауза, която впоследствие е била обявена за изначално недействителна поради липса на информация и/или непрозрачност?
1. Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива [93/13], реституционните последици от обявяването на клауза за долен праг, включена в договор за кредит, за недействителна като неравноправна да настъпват с обратно действие не от момента на сключването на договора, а от по-късен момент?
2. Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за добросъвестност на заинтересованите лица, който е основание за ограничаване на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
3. При положителен отговор, какви обстоятелства трябва да се вземат предвид, за да се прецени добросъвестността на заинтересованите лица?
4. При всички положения, отговаря ли на изискването за добросъвестност на заинтересованите лица поведението на търговеца, довело до липса на прозрачност при сключване на договора, заради която клаузата е приета за неравноправна?
5. Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за риск от сериозни смущения, който е основание за ограничаването на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
6. При положителен отговор, какви критерии трябва да се вземат предвид?
7. При преценката на риска от сериозни смущения само рискът за търговеца ли трябва да се взема предвид, или трябва да се отчитат и загубите на потребителите вследствие на невъзстановяване в пълен размер на сумите, платени по силата на съответната клауза за долен праг?
8. Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива [93/13], и с правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, същото ограничение на реституционните последици от недействителността на клауза за долен праг, обявена в производство по иск на сдружение на потребители срещу [три] финансови институции, автоматично да важи и за индивидуалните искове за обявяване на клауза за долен праг за недействителна като неравноправна, предявени от клиенти потребители, които са сключили договори за ипотечен кредит с други финансови институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/15: Pérez Gutiérrez/Комисия, Определение от 12 юли 2016 г.
Правилно ли е приложен чл. 15, параграф 3 ДФЕС и свързаните с него изисквания за достъп до документи и прозрачност в контекста на производството?
Налице ли са нарушения на принципите на равенство на оръжията и на правото на защита във връзка с начина, по който са били събрани и оценени доказателствата в първоинстанционното производство?
Дали преценката на фактите и доказателствата от първоинстанционния съд страда от явно изопачаване или недостатъчна мотивировка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/15: Vichy Catalán/EUIPO, Определение от 12 юли 2016 г.
Могат ли твърденията за случайно събитие или непреодолима сила да оправдаят закъсняло подаване на жалба пред Общия съд при наличие на доказателства за ненавременна проява на грижа от страна на жалбоподателя?
Какви са процесуалните изисквания относно валидността на подаване на жалба по отношение на подписа и срока при комбинирано изпращане по електронен и хартиен път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/16: Banco Popular Español и PL Salvador, Определение от 5 юли 2016 г.
Съвместима ли е с директива 93/13 национална уредба, която предвижда правото на длъжника по прехвърлено вземане да погасява дълга си чрез плащане на цената, платена от цесионера, и която се прилага независимо от волята на страните или при липса на друго уговорено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/15: Ormaetxea Garai и Lorenzo Almendros, Заключение от 30 юни 2016 г.
1) Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?
2) Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО] в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги, на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива 95/46[…] за националните контролни органи за защита на личните данни?
3) Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение […] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] в областта на далекосъобщенията са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни [НРО] в регулирани сектори
Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/13: CEPSA/Комисия, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания и изопачени ли са фактите във връзка с езиковия режим при изпращането на изложението на възраженията?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба?
Спазен ли е принципът за разглеждане на делото в разумен срок както от Общия съд, така и от Европейската комисия?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/15: Planes Bresco, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
Следва ли членове 43 и 44 от Регламент № 1782/2003 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която нямат качеството „хектари, даващи право на помощи“ тези площи, декларирани от земеделски производител като постоянни пасища, които надвишават площта, взета предвид при определяне на полагащите му се обичайни права, а за включването на посочените площи и съответно — за замяната на обработваеми земи с постоянни пасища, е необходимо съответните площи реално да се използват от земеделския производител за отглеждане на добитък през селскостопанската година, за която иска помощта?
Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби с общо действие, с които да намаляват броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки обективни положения, при които се презюмира, че земеделски стопанин изкуствено е създал условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/13: PROAS/Комисия, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
Тълкувана ли е неправилно точка 1, A от Насоките от 1998 г. относно метода за определяне на размера на глобите, като не е отчетено отражението на нарушението върху пазара при определяне на основния размер на глобата?
Спазени ли са изискванията за ефективна съдебна защита и за упражняване на пълен съдебен контрол от Общия съд при определяне на размера на глобата и при анализа на доводите и доказателствата, представени от жалбоподателя?
Нарушен ли е принципът за спазване на разумен срок поради прекомерната продължителност на административната процедура пред Комисията и на съдебното производство пред Общия съд?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски от Общия съд съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, като е осъдил жалбоподателя да ги заплати изцяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/13: Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
Допустимо ли е да се приеме, че дъщерното дружество RPA/Rylesa е действало независимо от Repsol Petróleo и Repsol YPF, и спазено ли е изискването за мотивиране при тази преценка?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на точка 23, буква б), последна алинея от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. относно частично освобождаване от глоба при предоставяне на нови факти?
Спазено ли е задължението за пълен съдебен контрол и принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата?
Нарушен ли е разумният срок за произнасяне от Общия съд и подлежи ли това нарушение на санкция чрез намаляване на глобата или установяване на нарушение в рамките на настоящото производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.