всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-72/14: X, Заключение от 13 май 2015 г.

1. В [решение FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75], Съдът приема, че издадено от компетентната институция на държава членка удостоверение Е 101 обвързва осигурителните институции на другите държави членки и тогава когато съдържанието на удостоверението се окаже невярно. Важи ли това решение също и за случаи като настоящия, при които съдържащите се в [Регламент № 1408/71] правила за разпределение на компетентността не намират приложение?
2. От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че компетентната институция не е възнамерявала да издаде удостоверение Е 101, но по административни причини съзнателно и обмислено е използвала документи, които според формата и съдържанието си са създавали впечатление на удостоверения Е 101, при което данъчнозадълженото лице е считало, и разумно е можело да счита, че е получило такова удостоверение?
1. При поставен от низшестоящ национален съд преюдициален въпрос, трябва ли Hoge Raad, като най-висша национална юрисдикция, да отправи до Съда преюдициално запитване или да изчака отговора на поставения от низшестоящия съд въпрос дори ако счита, че правилното прилагане на правото на Европейския съюз по въпроса, по който следва да се произнесе, е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение как следва да се отговори на този въпрос?
2. При положителен отговор на първия въпрос: обвързани ли са нидерландските органи в областта на социалната сигурност от издадено от орган в друга държава членка удостоверение Е 101 дори когато става въпрос за лице, осигуряващо превоз по р. Рейн, поради което предвидените в Регламент № 1408/71 правила относно приложимото законодателство, на които се позовава удостоверението, не се прилагат на основание член 7, параграф 2, буква а) от този Регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/13: Nationale-Nederlanden Levensverzekering Mij, Съдебно решение от 29 април 2015 г.

Допуска ли правото на Съюза, по-специално член 31, параграф 3 от Трета директива за животозастраховането, животозастрахователят, въз основа на „отворените“ и/или неписаните норми на нидерландското право, като принципите на съразмерност и справедливост, които се прилагат към (пред)договорното отношение между животозастраховател и потенциален титуляр на полица, и/или общото и/или особеното задължение за полагане на грижа, да е длъжен да предоставя на титулярите на полици повече информация относно разходите и рисковите премии от предвиденото в нидерландските разпоредби, с които през 1999 г. е била транспонирана Трета директива за животозастраховането (по-специално член 2, параграф 2, букви q) и r) от RIAV 1998)?
Относимо ли е за отговора на първия въпрос какви са последиците от несъобщаването на тази информация или какви може да бъдат според нидерландското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/13: Franzen и др., Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Следва ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, спрямо които се прилага този регламент и които въз основа на договор за краткотрайна работа упражняват трудова дейност като заети лица не повече от два или три дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на това основание на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост?
При утвърдителен отговор на първи въпрос, буква а), в този случай посочените пребиваващи лица подчинени ли са на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост както през дните, в които упражняват, така и през дните, в които не упражняват трудова дейност, и при утвърдителен отговор — в какъв срок след приключването на последната действително упражнявана трудова дейност се прилагат посочените разпоредби?
Допуска ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква a) във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 работник мигрант, който е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост, да бъде разглеждан като осигурено лице в държавата на пребиваване съгласно разпоредби от законодателство на последната държава, каквито разпоредби се съдържат в AOW?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на работници и/или граждани на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по настоящите спорове не допуска да се прилагат национални разпоредби като член 6a от AOW и/или от AKW, съгласно които пребиваващ в Нидерландия работник мигрант се изключва в тази държава от осигуряването по реда на AOW и/или на AKW, тъй като е подчинен изключително на германското социалноосигурително законодателство, дори и тогава, когато този работник като „geringfügig Beschäftigte“ е изключен от „Altersrente“ в Германия и няма право на „Kindergeld“?
За отговора на третия въпрос, буква а), от значение ли е обстоятелството, че е било възможно лицето да се осигурява доброволно по реда на AOW или да отправи искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/12: Willems и др., Съдебно решение от 16 април 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент [№ 2252/2004] да се тълкува в смисъл, че той не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите членки на техните граждани, като нидерландската карта за самоличност, независимо от техния срок на валидност и независимо от възможността те да се използват като документи за пътуване?
[Т]рябва ли член 4, параграф 3 от Регламент [№ 2252/2004] — в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], член 8, параграф 2 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи[, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] и член 7, буква е) от Директива 95/46, във връзка с член 6, параграф 1, буква б) от нея — да се тълкува в смисъл, че при прилагането на посочения регламент държавите членки трябва да гарантират със закон, че събираните и съхранявани на основание на Регламента биометрични данни не могат да се събират, обработват или използват за други цели, освен за издаването на съответния документ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/13: Philips Lighting Poland и Philips Lighting/Съвет, Заключение от 26 март 2015 г.

Неправилно тълкуване на член 9, параграф 1 от основния регламент, като се приема, че Комисията може да продължи разследването при намаляване на подкрепата за жалбата, а не само при оттегляне на жалбата.
Неправилно тълкуване на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент, като не се прилага кумулативно прагът от 25 % и прагът от 50 % при определяне на понятието „голяма част“ от промишлеността на Общността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/13: Kik, Съдебно решение от 19 март 2015 г.

1.
а) Следва ли правилата относно персоналното приложно поле на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и правилата относно териториалното приложно поле на разпоредбите за определяне на приложимото законодателство по дял II от този регламент да се тълкуват в смисъл, че тези правила за определяне на приложимото законодателство са приложими в случай като настоящия, в който става въпрос за работник, живеещ в Нидерландия, който е нидерландски гражданин, при всички положения по-рано е бил задължително осигурено лице в Нидерландия, работи като моряк за работодател, установен в Швейцария, упражнява своята трудова дейност на борда на плаващ под панамски флаг кораб, поставящ тръбопроводи, и упражнява тази дейност първоначално извън територията на Съюза (около три седмици върху континенталния шелф на Съединените щати и около две седмици в международни води), а след това върху континенталния шелф на Нидерландия за периоди с продължителност от един месец и от около една седмица) и на Обединеното кралство (за период с продължителност от около една седмица), при положение че получените във връзка с това приходи подлежат на облагане с нидерландския данък върху доходите?
б) При утвърдителен отговор, дали Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим единствено за дните, в които заинтересованото лице работи върху континенталния шелф на държава — членка на Съюза, или също и за предходния период, през който заинтересованото лице работи на други места извън територията на Съюза?
2. В случай че Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим към такъв работник, кое законодателство или законодателства този регламент определя като приложимо (приложими)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-153/14: K и A, Заключение от 19 март 2015 г.

1. a) Може ли понятието „мерки за интегриране“ по член 7, параграф 2 от Директивата за събиране на семейството да се тълкува в смисъл, че компетентните органи на държавите членки могат да изискват от член на семейството на кандидат за събиране на семейството да докаже, че притежава познания по официалния език на съответната държава членка на равнище, съответстващо на ниво А 1 от Общата европейска референтна рамка за съвременните езици, както и основни познания за обществото на тази държава членка, преди тези органи да издадат на този член на семейството разрешение за влизане и пребиваване
б) За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че и в рамките на проверката за пропорционалност като описаната в Зелената книга на Европейската комисия от 15 ноември 2011 година относно правото на събиране на семейството националната правна уредба, съдържаща посоченото в точка 1.а задължение, предвижда, че ако членът на семейството не е представил доказателства, че поради умствено или физическо увреждане трайно не е в състояние да положи изпита за проверка на интегрирането в обществото, заявлението за разрешение за влизане и пребиваване не може да бъде отхвърлено единствено ако е налице съчетаване на много специфични индивидуални обстоятелства, които дават основание да се счита, че членът на семейството трайно не е в състояние да изпълни условията за интегриране
2. Целта на Директивата за събиране на семейството, и по-специално член 7, параграф 2 от нея, допуска ли — предвид проверката за пропорционалност като описаната в посочената по-горе Зелена книга — таксата за изпита, чрез който се установява дали членът на семейството отговаря на посочените по-горе условия за интегриране, да е в размер на 350 EUR във всеки отделен случай, когато се полага този изпит, а еднократните разходи за пакета за подготовката за този изпит да възлизат на 110 EUR?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/13: VDP Dental Laboratory и др., Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г., да се тълкува в смисъл, че когато предвидено в националното право освобождаване от данък върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане?
Следва ли член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба?
Следва ли член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/13: Martens, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на Европейския съюз, да откаже правото на финансиране на следване извън Съюза на пълнолетно дете, което има право на издръжка от страна на пограничен работник с нидерландско гражданство с местожителство в Белгия, работещ през една част от времето в Нидерландия и през друга — в Белгия, от момента, в който пограничната дейност е прекратена и пограничният работник работи единствено в Белгия, тъй като детето не отговаря на условието да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години преди записването му в съответното учебно заведение?
Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е утвърдителен: при условие че останалите предпоставки за финансирането на следване са изпълнени, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза то да бъде отпуснато за период, който е по-кратък от срока на обучението, за което се отпуска?
Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на Европейския съюз, да не удължава финансирането на обучение в учебно заведение в отвъдморските страни и територии (ОСТ) (Кюрасао) — правото на което е налице на основание, че бащата на заинтересованото лице е работил като пограничен работник в Нидерландия — тъй като заинтересованото лице не изпълнява приложимото за всички граждани на Съюза, включително за собствените граждани, изискване да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години, преди да се запише за това обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/13: Sopora, Съдебно решение от 24 февруари 2015 г.

Следва ли да се приеме, че е налице непряко разграничение въз основа на гражданството или възпрепятстване на свободното движение на работниците, което трябва да бъде обосновано, когато законодателството на държава членка позволява на „влезли в страната работници“ да получават необлагаема надбавка за екстериториални разходи, като работникът, който през периода преди да започне да упражнява трудова дейност в тази държава членка е живял в чужбина на разстояние над 150 километра от границата с тази държава, може да получава, без да е необходимо да доказва разходите си, необлагаема до определен фиксиран процент надбавка за екстериториални разходи, дори размерът на надбавката да е по-висок от действително направените екстериториални разходи, докато по отношение на работник, който през посочения период от време е живял на по-малко разстояние от границата с тази държава членка, необлагаемата сума на надбавката е ограничена до размера на действително направените екстериториални разходи, които могат да бъдат доказани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, основава ли се разглежданото нидерландско правило, предвидено в Правилника от 17 май 1965 г. за прилагане на Закона от 1964 г. за данъка върху възнагражденията, на императивни съображения от общ интерес?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, прилаганият във връзка с това правило критерий за 150-километрова отдалеченост надхвърля ли необходимото за постигането на неговата цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13536373839180 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form