Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-379/14: TOP Logistics и др., Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/14: Trijber, Заключение от 16 юли 2015 г.
1) Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открита рибарска лодка по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или лодката се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива [2006/123], като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за транспортните услуги?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос, приложима ли е глава III от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
3) Ако на втория въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че се предвижда услугите да се предоставят основно на лица с местоживеене в Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да предоставят същите или подобни услуги?
4) От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешителните е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешителните, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
1) Приложима ли е глава III от Директива [2006/123] към изцяло вътрешни положения или при преценката на въпроса дали е приложима тази глава, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че при преценката дали е приложима глава III от Директива 2006/123, следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите от Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения:
a) трябва ли националните съдилища да прилагат разпоредбите на глава III от Директива 2006/123 в случай като настоящия, в който доставчикът на услугите не е нито установен извън границите на съответната държава членка, нито предоставя трансгранични услуги, но въпреки това се позовава на тези разпоредби?
б) за отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че съдържателят на съответния обект предоставя услуги на самонаети проституиращи лица от други държави членки, различни от Нидерландия?
в) за отговора на този въпрос следва ли да се установи дали предприятия, установени в други държави членки, действително проявяват интерес или действително ще проявят интерес да открият витрини за проституция в Амстердам?
3) В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на собственика на витрини за проституция да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват със съдържателя на съответния обект на разбираем от него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/14: B & S Global Transit Center, Заключение от 16 юли 2015 г.
1) Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859 (и по-специално точка 6) от Регламента за прилагане да се тълкуват в смисъл, че в случаите, в които режимът [на транзит] не е приключил, но въпреки това са били представени документи, доказващи, че съответните стоки са били изведени от митническата територия на Европейския съюз, обстоятелството, че посоченият режим не е приключил, не води до възникване на вносно митническо задължение на основание на отклоняването на стоките от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, но по принцип води до пораждане на митническо задължение на основание на член 204 от посочения кодекс?
2) Следва ли член 859, точка 6 от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася единствено до неизпълнението на (едно от) задълженията във връзка с (ре)експорта на стоки, предвидени в членове 182 и 183 от Митническия кодекс
Или частта от изречението „без изпълнение на необходимите формалности“ следва да се тълкува в смисъл, че „необходимите формалности“ включват и тези, които следва да бъдат изпълнени преди (ре)експорта, за да приключи митническият режим, под който са поставени съответните стоки?
3) При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли член 859, встъпителна част и трето тире от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на посочените във въпрос 2 по-горе митнически формалности не е пречка в случай като настоящия — в който с конкретни документи е доказано, че стоките са изведени от митническата територия на Европейския съюз, след като са превозени в рамките на Съюза — да се приеме, че е изпълнено изискването „всички формалности, необходими за регулиране на положението на стоките [да] се извършат впоследствие?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/14: CO Sociedad de Gestion y Participación и др., Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Когато изрично одобрява предвиждано придобиване по смисъла на член 15а от Директива 92/49, може ли компетентният орган да издаде това одобрение с определени органичения или изисквания въз основа на националното законодателство
В това отношение има ли значение дали тези органичения или изисквания се основават на поети от заявителя ангажименти по смисъла на съображение 3 от Директива 2007/44?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли наложените от компетентния орган ограничения или изисквания да бъдат необходими в смисъл, че без тях този орган би бил длъжен въз основа на оценката според критериите по член 15б, параграф 1 от Директива 92/49 да се противопостави на предвижданото придобиване?
Ако налагането на ограничения или изисквания е допустимо, член 15б, параграф 1 от Директива 92/49 дава ли основание на компетентния орган да налага изисквания във връзка с придобиването, които са свързани с корпоративното управление на предприятието, в което ще бъде извършено придобиването, като например надзорният съвет да се формира по „двустепенна система“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/14: Miljoen, Заключение от 25 юни 2015 г.
1) В случай като разглеждания, при който държавата по източника на дохода удържа данък върху дивидентите при разпределянето им, трябва ли сравнението между чуждестранните и местните лица за целите на прилагането на член 63 ДФЕС да обхваща и събирания за доходите от дивиденти данък върху доходите, от който за местните лица се приспада удържаният при източника данък върху дивидентите
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: при преценката дали действителната данъчна тежест е по-висока за чуждестранните, отколкото за местните лица, трябва ли удържаният на чуждестранно лице нидерландски данък върху дивидентите да се сравни с дължимия от местно лице нидерландски данък върху доходите, изчисляван върху фиксиран доход, който може да се разглежда като получен в годината на разпределение на дивидентите от всички притежавани инвестиционни дялове в нидерландски дружества, или правото на Европейския съюз изисква използването на друг критерий за сравнение
Трябва ли при сравнението да се вземе предвид и необлагаемият размер за местното лице, и ако трябва — в каква степен (вж. решение Welte, C‑181/12, EU:C:2013:662)
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: при преценката дали евентуално дискриминационният данък при източника е валидно неутрализиран въз основа на сключена от държавата по източника на дохода спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, достатъчно ли е, че: i) тази спогодба за избягване на двойното данъчно облагане предвижда данъчно намаление в държавата по местоживеене чрез приспадане на удържания при източника данък и в конкретния случай, независимо че тази възможност не е неограничена, ii) предоставеното в държавата по местоживеене данъчно намаление, в резултат от което е обложена само нетната сума на получените дивиденти, е довело до пълно компенсиране на дискриминационната част на удържания при източника данък
1) В случай като разглеждания, при който държавата по източника на дохода удържа данък върху дивидентите при разпределянето им, трябва ли сравнението между чуждестранните и местните лица за целите на прилагането на член 63 ДФЕС да обхваща и корпоративния данък, от който за местните лица се приспада удържаният при източника данък върху дивидентите
2) a) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли при сравнението да се вземат предвид всички разходи, които от икономическа гледна точка са свързани с акциите, за които се изплащат дивидентите
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос: трябва ли все пак да се вземат предвид евентуалното приспадане на дивидента, включен в покупната цена на акциите, и евентуалните разходи по финансирането на инвестицията в притежаваните акции
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: при преценката дали евентуално дискриминационният данък при източника е валидно неутрализиран въз основа на сключена от държавата по източника на дохода спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, достатъчно ли е, че: i) съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане предвижда данъчно намаление в държавата по установяване чрез приспадане на удържания при източника данък и че в конкретния случай, независимо че тази възможност не е неограничена, ii) в резултат от намалението данъчната тежест за чуждестранните лица в Нидерландия не е по-висока от тази за местните лица
В случай на непълно приспадане в годината, в която са разпределени дивидентите, за преценката във връзка с неутрализирането от значение ли е възможността да се пренесе неприспаднатата част и правото на приспадане да се упражни през следващите години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/13: Zh. и O., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
1) Гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява ли опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] просто защото е заподозрян в извършването на деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, или за целта е необходимо да е бил осъден от наказателен съд за извършването на това деяние, и в последния случай — трябва ли присъдата да е влязла в сила?
2) При преценката дали гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115], освен подозрението или осъждането имат ли значение и други факти и обстоятелства по конкретния случай, като тежестта или характера на деянието, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, изтеклото време или намерението на засегнатото лице?
3) Фактите и обстоятелствата по конкретния случай, които са релевантни за посочената във втория въпрос преценка, имат ли значение във връзка с предвидената в член 7, параграф 4 от [Директива 2008/115] възможност — в случай че засегнатото лице представлява опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба — да се избира между това да не се предостави срок за доброволно напускане, от една страна, и да се предостави срок за доброволно напускане, който е по-кратък от седем дни, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/13: Stichting Corporate Europe Observatory/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Може ли разпоредбите на вътрешния документ „Vademecum on access to documents“ на ГД „Търговия“ да бъдат противопоставени на Европейската комисия при отказ за достъп до документи?
Съществува ли презумпция, че документи, изпратени до търговски асоциации, са били разпространени до голям брой лица, което изключва тяхната поверителност?
Води ли липсата на обозначение за поверителност по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 до имплицитен отказ от поверителност от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/13: P и S, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Следва ли смисълът и целта на Директива 2003/109, член 5, параграф 2 и/или член 11, параграф 1 от нея да се тълкуват по такъв начин, че предвиденото в националното право за граждани на трети страни със статут на дългосрочно пребиваващи задължение за гражданска интеграция, чието неизпълнение се санкционира с глоба, е несъвместимо с тях?
За отговора на първия въпрос има ли значение дали задължението за гражданска интеграция е наложено преди предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/13: Fiscale Eenheid X, Заключение от 20 май 2015 г.
1. Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че дадено дружество, учредено от повече от един инвеститор с единствената цел да инвестира набрания капитал в недвижими имоти, може да се разглежда като специален инвестиционен фонд по смисъла на тази разпоредба?
2. При утвърдителен отговор на въпрос 1, следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ обхваща и експлоатация на недвижимите имоти на дружеството, която то фактически е възложило на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.