Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-366/13: Profit Investment SIM, Заключение от 23 април 2015 г.
1) Може ли да се счита, че е налице предвидената в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между делата, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на зависимост или на логическа и правна несъвместимост, но при наличие на възможност евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса в защита на който е предявен другият иск?
2) Може ли да се счита, че е изпълнено предвиденото в член 23, параграф 1, буква а) от посочения регламент изискване за писмена форма на споразумението за [предоставяне на] компетентност, когато клауза с такова съдържание е включена в [меморандума], едностранно изготвен от емитента на облигационен заем, в резултат на което за споровете за валидността на тези облигации, възникнали с всеки техен последващ приобретател, ще се прилага [предоставената] компетентност или ако това не е така, може ли да се смята, че включването на клаузата за [предоставяне на] компетентност в документ, определящ условията на предназначен за трансгранично обращение облигационен заем, отговаря на форма, използвана в международната търговия и съобразена с обичая по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент?
3) Трябва ли да се смята, че изразът „дела, свързани с договор“, използван в член 5, параграф 1 от посочения регламент, се отнася единствено до споровете[,] при които се цели установяване по съдебен ред на правоотношението, произтичащо от договора, и до споровете, които са тясно свързани с това правоотношение, или смисълът му трябва да се разшири така, че да включва и споровете, при които ищецът изобщо не се позовава на договора, а оспорва съществуването на валидно от правна страна договорно отношение и цели да му бъде възстановено платеното въз основа на документ, който според него е лишен от каквато и да е правна стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/14: A, Заключение от 16 април 2015 г.
Трябва ли да се приеме, че искане за издръжка на деца, предявено в рамките на производство за съдебна раздяла на съпрузите като акцесорно спрямо него, може да се разгледа както от съда, който е сезиран с това производство, така и от съда, пред който е висящо производството относно родителската отговорност, въз основа на критерия за превенция, или трябва задължително да се разгледа от последния, тъй като двата отделни критерия, посочени в букви в) и г) от многократно цитирания член 3, са алтернативни (в смисъл, че единият задължително изключва другия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/14: Burzio, Определение от 15 април 2015 г.
Отнася ли се главното производство до прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува член 50 от Хартата и член 4 от Протокол № 7 при обстоятелствата по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/14: A2A, Заключение от 26 март 2015 г.
Трябва ли член 14 от [Регламент № 659/1999], както и членове 9, 11 и 13 от [Регламент № 794/2004] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което във връзка с действия за възстановяване на държавна помощ, произтичащи от решение на Комисията, оповестено на 7 юни 2002 г., предвижда лихвите да се определят въз основа на разпоредбите на глава V от посочения Регламент № 794/2004 (по-специално членове 9 и 11), и следователно, като се прилага лихвен процент въз основа на режим на сложна лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/12: Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C., Заключение от 12 март 2015 г.
1) Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, съдържащи се в член 49 и сл. ДФЕС, национална правна уредба, която не дава възможност на правоспособен фармацевт, вписан в професионалната колегия, но не собственик на търговски обект, включен в органичния план, да разпространява на дребно, в притежаваната от него дрогерия, и лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание с т.нар. „бяла рецепта“ — т.е. които не са за сметка на SSN, а са изцяло за сметка на гражданина — като въвежда и в този сектор забрана за продажба на определени категории лекарствени продукти и ограничение в броя на търговските обекти, които могат да се откриват на националната територия?
2) Трябва ли член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него принцип се прилага без ограничения към професията фармацевт, без характерния за тази професия публичен интерес да оправдава съществуването на различни режими за фармацевтите — собственици на дрогерии, спрямо фармацевтите — собственици на аптеки, по отношение на продажбата на лекарствените продукти, посочени в първия въпрос по-горе?
3) Трябва ли членове 102 [ДФЕС] и 106 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че забраната за злоупотреба с господстващо положение се прилага без ограничения към професията фармацевт, доколкото фармацевтът — собственик на традиционна аптека, който продава лекарства по силата на договор със [SSN], е облагоприятстван от забраната за фармацевтите — собственици на дрогерии, да продават лекарствени продукти от категория C, без това да е обосновано от несъмнената специфика на фармацевтичната професия, която се дължи на обществения интерес от опазването на здравето на гражданите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/13: Rina Services и др., Заключение от 10 март 2015 г.
1) Допускат ли принципите на Договора относно свободата на установяване (член 49 ДФЕС) и свободното предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), както и тези на Директива 2006/123/EО приемането и прилагането на национална правна уредба, която предвижда, че седалището на SOA, учредени като акционерни дружества, „трябва да бъде на територията на Републиката“
2) Трябва ли изключението по член 51 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че включва дейност като тази по сертифициране, развивана от частноправни субекти, които, от една страна, трябва да са учредени във форма на акционерни дружества и да действат на пазара в условията на конкуренция и от друга страна, участват в упражняването на публична власт и поради това подлежат на разрешителен режим и стриктен контрол от страна на Надзорния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/14: Federconsorzi и Liquidazione giudiziale dei beni ceduti ai creditori della Federconsorzi, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35 и член 2 от Директива 2011/7 съществуващото по силата на закона — Законодателен декрет № 169/1948 от 23 януари 1948 г. и Закон № 1294/1957 от 22 декември 1957 г. — упълномощаване от държавната администрация на селскостопанските кооперации (упълномощаване, от което произтича вземането, впоследствие прехвърлено от кооперациите на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство за сключване на предпазен конкордат) за снабдяването със селскостопански продукти и за тяхното разпространение?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7 (член 12, параграф 3), при което има възможност да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се променя, като се направи по-неизгодна и дори се премахне лихвата за забава, приложима към вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли да се счита, че задължението да не се променя към по-неизгодна лихвата за забава, която се прилага към вече съществуващите отношения, се отнася и за единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6) и Директива 2011/7 (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвиждат съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава, в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, по които тя е страна?
В случай на положителен отговор на четвъртия въпрос, отнася ли се задължението за ненамеса в съществуващи отношения, по които държавата е страна, с норма, която изключва лихвите за забава, към единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/13: Cimmino и др., Заключение от 5 февруари 2015 г.
1. Член 11 от Регламент (ЕО) № 2362/98, който предвижда, че държавите членки са длъжни да проверяват дали операторите осъществяват внос за собствена сметка като самостоятелни икономически единици, що се отнася до ръководството, персонала и дейността, трябва ли да се тълкува в смисъл, че от предоставените митнически предимства са изключени всички дейности по внос, осъществявани за сметка на традиционен оператор, когато същите се осъществяват от лица, които само формално отговарят на изискванията за „нови оператори“, предвидени в същия регламент?
2. Регламент (ЕО) № 2362/98 позволява ли на традиционен оператор да продава банани, намиращи се извън територията на Съюза, на нов оператор, като се договаря с последния да въведе бананите на територията на Съюза при намалена митническа ставка и да ги препродаде на същия традиционен оператор на цена, договорена преди цялата операция, без новият оператор да понесе какъвто и да било реален предприемачески риск и без да осигурява организация на средства по отношение на тази операция?
3. Споразумението, посочено в точка 2 по-горе, представлява ли нарушение на забраната за прехвърляне на права от нови на традиционни оператори съгласно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2362/98, с последицата, че извършеното прехвърляне не поражда действие и съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 митото остава дължимо в пълен размер, а не по намалената ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/14: Equitalia Nord, Определение от 3 февруари 2015 г.
Налице ли са достатъчно фактически и правни основания, за да се разглежда разглежданата нормативна мярка като противоречаща на правилата за конкуренция, съгласно членове 106 и 107 ДФЕС, включително във връзка с дефиницията за държавна помощ и приложимостта на тези разпоредби спрямо Equitalia?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/14: Pisciotti/Комисия, Определение от 28 януари 2015 г.
Възможно ли е частно лице да обжалва отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка по член 258 ДФЕС?
Приложима ли е юриспруденцията относно активната процесуална легитимация в областта на държавните помощи към производствата по член 258 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.