Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-434/17: Human Operator, Съдебно решение от 13 февруари 2019 г.
Следва ли [Решението за изпълнение] да се тълкува в смисъл, че не допуска установената в Унгария практика, съгласно която се счита, че националната законова разпоредба, приета въз основа на посоченото решение за изпълнение и предвиждаща дерогация от член 193 от [Директивата за ДДС], влиза в сила на 1 януари 2015 г. и следва да се прилага, считано от тази дата, при положение че решението за изпълнение не съдържа разпоредби за обратно действие или приложимост, макар в своето искане за разрешение за въвеждане на мярката за дерогация Унгария е посочила тази дата като начална дата на нейното прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/17: SH, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
1) Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на [HIB]:
а) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011;
б) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в [Съюза], е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
в) ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
г) ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в [Съюза] банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
д) ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44.
2) Трябва ли да се счита, ако посоченото в [първия въпрос, букви а) и б)] задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на [Регламент № 204/2011], че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в […] списък[а] в приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3) Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 [първи въпрос, буква в)] член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4) Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание [първи въпрос, буква г)]
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5) Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6) Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент [2016/44] — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби [първи въпрос, буква д)] — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащи чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, буква а) или б) — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/18: Farmland, Определение от 15 януари 2019 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато националната юрисдикция не е предоставила достатъчно описание на фактическата и правната рамка на спора?
Изисква ли се националната юрисдикция да обоснове необходимостта от отговор по поставените въпроси за разрешаването на висящия пред нея спор, съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се основание за недопустимост на преюдициалното запитване липсата на яснота относно националните административни изисквания и начина на доказване на качеството „законен ползвател на земята“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Заключение от 29 ноември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ H. SAUGMANDSGAARD ØE представено на 29 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑235/17 Европейска комисия срещу Унгария „Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Право на плодоползване върху земеделски земи — Национална правна уредба, предвиждаща отпадане без обезщетение на права, учредени по-рано в полза на юридически или физически лица, които не могат до докажат близка родствена връзка със собственика на земите — Компетентност на Съда да констатира самостоятелно нарушение на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз“ I. Въведение 1. С настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения Европейската комисия иска от Съда да констатира — с оглед по-специално на действащите след 1 януари 2013 г. разпоредби на Termőföldről szóló 1994. évi LV. törvény (Закон № LV от 1994 г. за обработваемите земи, наричан по-нататък „Законът от 1994 г. за обработваемите земи“), на релевантните разпоредби от Mező- és erdőgazdasági földek forgalmáról szóló 2013. évi CXXII. törvény (Закон № CXXII от 2013 г. за продажбата на земеделски и горски земи, наричан по-нататък „Законът от 2013 г. за земеделските земи“), както и на някои разпоредби от Мező- és erdőgazdasági földek forgalmáról szóló 2013. évi CXXII. törvénnyel összefüggő egyes rendelkezésekről és átmeneti szabályokról szóló 2013. évi CCXII. törvény (Закон № CXXII от 2013 г., съдържащ различни разпоредби и преходни мерки във връзка със [Закона от 2013 г. за земеделските земи], наричан по-нататък „Законът от 2013 г. за преходните мерки“), и най-сетне с оглед на член ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/17: Dunai, Заключение от 15 ноември 2018 г.
1) Трябва ли точка 3 [от диспозитива] на решение [от 30 април 2014 г.Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282),] да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отстрани причините за недействителността на клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, и в случаите, когато запазването в сила на договора противоречи на икономическите интереси на потребителя?
2) Съответства ли на предоставената на Европейския съюз компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес положение, при което парламентът на държава членка изменя със закон частноправни договори, спадащи към аналогични категории и сключени между продавач или доставчик и потребител?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на предоставената на [Съюза] компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес положение, при което парламентът на държава членка изменя със закон различни части от договори за кредит във валута с цел да защити потребителите, но в резултат на това нарушава правомерните интереси за защита на потребителите, тъй като договорът за заем продължава да действа и след измененията и потребителят е длъжен да понася тежестта на валутния риск?
3) По отношение на съдържанието на договорите, сключени между продавач или доставчик и потребител, съответства ли на предоставената на [Съюза] компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по всички гражданскоправни въпроси положение, при което съвет за уеднаквяване към най-висшата съдебна инстанция на държава членка с „решения, постановени в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби“, направлява практиката на сезирания съд?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на предоставената на [Съюза] компетентност за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите и на залегналите в правото на Съюза основни принципи на равенство пред закона, на недопускане на дискриминация, на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес по всички гражданскоправни въпроси положение, при което съвет за уеднаквяване към най-висшата съдебна инстанция на държава членка с „решения, постановени в интерес на еднаквото тълкуване на правните разпоредби“, направлява практиката на сезирания съд, ако членовете на този съвет не се назначават прозрачно по предварително определени правила, дейността му не е публична и установяването a posteriori на следваната от него процедура, а именно на използваните експертни заключения и доктрина, и начина, по който са гласували членовете му (становища или особени мнения), се оказва невъзможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/18: VE, Определение от 8 ноември 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (septième chambre) 8 novembre 2018 (*) « Renvoi préjudiciel – Article 53, paragraphe 2, et article 99 du règlement de procédure de la Cour – Protection des consommateurs – Directive 93/13/CEE – Clauses abusives dans les contrats de crédit libellés en devise étrangère conclus avec les consommateurs – Clause relative au risque de change – Exigence de rédaction claire et compréhensible – Conditions essentielles définies dans le contrat “à titre informatif” – Directive 2008/48/CE – Conséquences des erreurs d’une évaluation de solvabilité » Dans l’affaire C‑227/18, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Budai Központi Kerületi Bíróság (tribunal central d’arrondissement de Buda, Hongrie), par décision du 21 mars 2018, parvenue à la Cour le 3 avril 2018, dans la procédure VE contre WD, LA COUR (septième chambre), composée de Mme A. Prechal (rapporteure), présidente de la troisième chambre, faisant fonction de président de la septième chambre, Mme C. Toader et M. A. Rosas, juges, avocat général : M. N. Wahl, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de statuer par voie d’ordonnance motivée, conformément à l’article 53, paragraphe 2, et à l’article 99 du règlement de procédure de la Cour, rend la présente Ordonnance 1. La demande de décision préjudicielle porte sur l’interprétation de la directive 93/13/CEE du Conseil, du 5 avril 1993, concernant les clauses abusives dans les contrats conclus avec les consommateurs (JO 1993, L 95, p. 29), ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2006/123/ЕО — Членове от 15 до 17 — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Националната система за мобилни плащания — Монопол“ По дело C‑171/17 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, предявен на 5 април 2017 г., Европейска комисия, за която се явяват V. Bottka и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители, ищец, срещу Унгария, за която се явяват Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители, ответник, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав K. Jürimäe (докладчик), C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е въвела и оставила в сила национална система за мобилни плащания, уредена с nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló 2011. évi CC. törvény (Magyar Közlöny 2011/164) (Закон № CC от 2011 г. относно националната система за мобилни плащания, наричан по-нататък „Закон № СС“) и с 356/2012 (XII. 13.) Korm. rendelet a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló törvény ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/17: Link Logistik N&N, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Представлява ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от [Директива 1999/62] и тълкувано от Съда в [решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép (C 497/15 и C 498/15, (EU:C:2017:229)], пряко приложима разпоредба на тази директива?
В случай че изискването за съразмерност, установено в [тази разпоредба], тълкувана от Съда в [решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép (C‑497/15 и C‑498/15, (EU:C:2017:229)], не представлява пряко приложима разпоредба на тази директива:
възможно и необходимо ли е — при положение че липсва законодателна намеса на национално равнище — при тълкуване на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза националният съд и националният административен орган да допълват приложимата към разглеждания случай национална правна уредба с материалноправните критерии на изискването за съразмерност, установени в [решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép (C‑497/15 и C‑498/15, (EU:C:2017:229)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/16: Izsák и Dabis/Комисия, Заключение от 4 октомври 2018 г.
Нарушение на член 4, параграф 2, буква в) ДФЕС, член 174 ДФЕС и на разпределянето на доказателствената тежест
Нарушение на член 11, параграф 4 ДЕС и член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011
Нарушение на член 7 ДФЕС и член 167 ДФЕС, член 3, параграф 3 ДЕС, член 22 от Хартата и на разпоредбите относно забраната на дискриминация
Неправилно тълкуване на понятието за злоупотреба с право при разпределението на съдебните разноски
Нарушение на принципа на добра администрация, грешка при прилагане на правото във връзка с липсата на частична регистрация и нарушение на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/17: SH, Заключение от 3 октомври 2018 г.
1. Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза [на HIB]: 1.1. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011; 1.2. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък; 1.3. ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания; 1.4. ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в Европейския съюз банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB; 1.5. ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44
2. Трябва ли да се счита, ако посоченото в точки 1.1 и 1.2 задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на Регламента, че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в забранителния списък от приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011
3. Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 (точка 1.3) член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
4. Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание (точка 1.4)
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
5. Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания
6. Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент 2016/44 на Съвета — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби (точка 1.5) — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, букви а) или б) — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.