Дело C-564/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa), Заключение от 5 декември 2019 г.

Текст

... >

(Съд по административни и трудовоправни спорове, Будапеща, Унгария)

„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Общи процедури за предоставяне на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 33 — Основания за недопустимост — Изчерпателност — Член 46, параграф 3 — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита — Осемдневен срок за произнасяне на съда“

I. Въведение 1. В Директива 2013/32/ЕС ( 2 ) се посочват пет хипотези, при които молба за международна закрила може да се счете за недопустима. Две от тях са релевантни за настоящото дело: когато трета страна може да се счита за „първа страна на убежище“ или за „сигурна трета страна“ по отношение на съответния кандидат.

2. Може ли държава членка да въведе правило, позволяващо на нейните органи да считат за недопустими молби за убежище, подадени от кандидати, пристигащи в тази държава членка през трета страна, която се счита за „сигурна транзитна страна“, добавяйки всъщност по този начин друга категория към списъка по член 33 от Директива 2013/32?

3. Освен това може ли за разглеждането по съдебен ред на административни решения, с които молбите се считат за недопустими, да се прилага осемдневен срок?

II. Правна уредба А. Правото на Съюза 4. Съгласно съображение 43 от Директива 2013/32 „[д]ържавите членки разглеждат всички молби по същество, т.е. извършват преценка дали съответният кандидат отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95/ЕС, освен ако настоящата директива разпорежда противното, а именно ...