Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-51/17: OTP Bank и OTP Faktoring, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Задължителни законови или подзаконови разпоредби — Член 3, параграф 1 — Понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“ — Клауза, включена в договора след сключването му вследствие на намеса на националния законодател — Член 4, параграф 2 — Съставяне на клауза на ясен и разбираем език — Член 6, параграф 1 — Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза — Договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител“ По дело C‑51/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Ítélőtábla (Регионален апелативен столичен съд Будапеща, Унгария) с акт от 17 януари 2017 г., постъпил в Съда на 1 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt. срещу Teréz Ilyés, Emil Kiss, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: Е. Танчев, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за OTP Bank Nyrt. и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt., от A. Lendvai, ügyvéd, – за Ilyés и Kiss, от P. Dantesz, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/17: Ahmed, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Член 17 — Изключване от статута на субсидиарна закрила — Основания — Осъждане за тежко престъпление — Определяне на тежестта въз основа на наказанието, предвидено в националното право — Допустимост — Необходимост от конкретна преценка“ По дело C‑369/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Будапеща, Унгария) с акт от 29 май 2017 г., постъпил в Съда на 16 юни 2017 г., в рамките на производство по дело Shajin Ahmed срещу Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Shajin Ahmed, от G. Győző, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и M. M. Tátrai, в качеството на представители, – за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители, – за френското правителство, от E. Armoët, E. de Moustier и D. Colas, в качеството на представители, – за нидерландското правителство, от M. H. S. Gijzen и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/16: Lada, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
Следва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/17: Link Logistik N&N, Заключение от 26 юни 2018 г.
1. Представлява ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от [Директива 1999/62] и тълкувано от Съда на Европейския съюз в решение от 22 март 2017 г., [Euro-Team и Spirál-Gép (C‑497/15 и C‑498/15, (EU:C:2017:229)], пряко приложима разпоредба на тази директива?
2. В случай че изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива [1999/62] и тълкувано от Съда на Европейския съюз в решение от 22 март 2017 г., [Euro-Team и Spirál-Gép (C‑497/15 и C‑498/15, (EU:C:2017:229)], не представлява пряко приложима разпоредба на тази директива:
възможно и необходимо ли е — при положение че липсва законодателна намеса на национално равнище — при тълкуване на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза националният съд и националният административен орган да допълват приложимата към разглеждания случай национална правна уредба с материалноправните критерии на изискването за съразмерност, установени в решение на Съда на Европейския съюз от 22 март 2017 г., [Euro-Team и Spirál-Gép (C‑497/15 и C‑498/15, (EU:C:2017:229)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Заключение от 14 юни 2018 г.
Нарушение на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар чрез въвеждането и поддържането на национална система за мобилни плащания, която установява монопол и предоставя изключителни права, възпрепятствайки достъпа до пазара на едро на мобилни плащания.
При условията на евентуалност — нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС чрез същите мерки, ако Директива 2006/123/ЕО не е приложима.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/17: Hochtief, Заключение от 7 юни 2018 г.
1. Съвместима ли е с правото на Съюза национална процесуална разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на гражданскоправна претенция в случай на нарушение на правилата за обществените поръчки посоченото нарушение да е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия за обществени поръчки или от съдебен орган — в рамките на упражняването съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия за обществени поръчки?
2. Като се вземе предвид правото на Съюза, може ли да бъде заместена национална правна разпоредба, която предвижда като предварително условие за предявяването на иск за обезщетение за вреди нарушението да е установено окончателно от Арбитражната комисия за обществени поръчки или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия за обществени поръчки
С други думи, налице ли е възможност претърпялото вреди лице да докаже нарушението по друг начин?
3. Съвместима ли е национална процесуална разпоредба в рамките на производство по иск за обезщетение на вреди с правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на ефективност и равностойност, или е възможно да породи противоречащи на тези принципи последици, когато ограничава съдебния контрол върху дадено решение само до правните основания, изложени в производството пред Арбитражната комисия за обществени поръчки, при положение че претърпялото вреди лице може да обоснове твърдяното от него нарушение единствено чрез позоваване на незаконосъобразността — съгласно практиката на Съда на Европейския съюз — на отстраняването му от участие поради конфликт на интереси, в резултат на което, съгласно специални правила, приложими към процедурата на договаряне, отстраняването му от участие би настъпило на друго основание — по-специално поради промяна на офертата му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/17: Nothartová, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав) 31 май 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Съдебна компетентност — Специална компетентност — Член 8, точка 3 — Насрещен иск, основан или не на договор или на факт, на който се основава първоначалният иск“ По дело C‑306/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tatabányai Törvényszék (съд в Татабаня, Унгария) с акт от 17 май 2017 г., постъпил в Съда на 26 май 2017 г., в рамките на производство по дело Éva Nothartová срещу Sámson József Boldizsár, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: J. Malenovský, председател на състава, M. Safjan (докладчик) и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Lacerda, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от K. Talabér-Ritz и M. Heller, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, точка 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1). 2. Запитването е подадено в рамките ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/17: OTP Bank и OTP Faktoring, Заключение от 3 май 2018 г.
1) Следва ли да се счита за клауза, която не е индивидуално договорена по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 и следователно попада в приложното ѝ поле, договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя и която — в резултат на премахването на неравноправна договорна клауза, предвиждаща разлика между курс „купува“ и курс „продава“ и задължението за носене на съответния валутен риск — е станала част от договора с действие ex tunc вследствие на законодателна намеса, осъществена с оглед на съдебните спорове за обявяване на недействителност на голям брой договори?
2) В случай че договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя, попада в приложното поле на Директива 93/13, следва ли изключението в член 1, параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че обхваща и договорна клауза, която отразява национални задължителни разпоредби по смисъла на точка 26 от решение на Съда по дело RWE Vertrieb AG (C‑92/11), приети или влезли в сила след сключването на договора
Попада ли в обхвата на изключението и договорна клауза, която е станала част от договора с действие ex tunc след неговото сключване и по силата на национална задължителна разпоредба, с която се санира недействителността, породена от неравноправността на договорна клауза, без която е невъзможно изпълнението на договора?
3) Ако с оглед на отговорите на предходните въпроси е възможно да се прецени дали договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя, е неравноправна, следва ли залегналото в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 условие клаузите да са изразени на ясен и разбираем език, да се счита за спазено и когато задължението за предоставяне на информация, установено в закона и формулирано по необходимост най-общо, е изпълнено по посочения в изложението на фактите начин, или пък е необходимо да са предоставени данните относно риска за потребителя, които са били известни на финансовата институция или до които същата е имала достъп към момента на сключването на договора?
4) С оглед на изискването за яснота и прозрачност и на предвиденото в точка 1, буква и) от приложението към Директива 93/13, има ли значение за целите на тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 обстоятелството, че към момента на сключването на договора клаузите относно правото на едностранно изменение и разликата между курс „купува“ и курс „продава“ — които години по-късно са се оказали неравноправни — са били включени в договора наред с клаузата относно носенето на валутния риск, поради което в резултат на кумулативното действие на тези клаузи потребителят на практика изобщо не е бил в състояние да предвиди как ще се променят в бъдеще задълженията му за плащане, нито какъв е механизмът на изменение на същите
Или обявените впоследствие за неравноправни договорни клаузи не трябва да се вземат предвид, когато се преценява дали клаузата относно носенето на валутния риск е неравноправна?
5) В случай че националният съд обяви за неравноправна клаузата, по силата на която валутният риск се носи от потребителя, задължен ли е този съд, при определянето на правните последици в съответствие с националното право, да извърши служебна преценка — при спазване на състезателното начало в исковото производство — на други клаузи, на които ищците не са се позовали в исковата си молба
Приложим ли е принципът на служебното начало в съответствие с практиката на Съюза и когато ищецът е потребител, или с оглед на ролята в цялото производство на правото на страните да се разпореждат с предмета на делото, както и с оглед на особеностите на производството, принципът на диспозитивното начало изключва в случая служебната преценка на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/16: SEGRO, Съдебно решение от 6 март 2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която правата на ползване, които вече са били учредени върху земеделски земи и чиито носители нямат качеството на близък родственик на собственика на тези земи, се погасяват ex lege и съответно се заличават в имотните регистри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/17: Sporting Odds, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично — законна цел, която държавата членка оправдава основно с борбата срещу пристрастяването към хазарта и защитата на потребителите — да се тълкуват в смисъл, че държавният монопол по отношение на онлайн и офлайн залаганията върху резултатите от спортни и конни състезания противоречи на посочените норми, ако освен това след извършената реорганизация на пазара в тази държава членка частноправни доставчици на услуги могат да предлагат в намиращите се на територията на Унгария казина, за които са получили концесия, други онлайн и офлайн хазартни игри (казино игри, игри с карти, монетни игрални автомати, онлайн казино игри, онлайн игри с карти), които също са свързани със значителен риск от пристрастяване?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен и посоченото изискване не е изпълнено, ако се установи, че промяната на конфигурацията на пазара, мотивирана от борбата срещу пристрастяването към хазарта и от законната цел за защита на потребителите, има за реална последица или намира израз, считано от извършената от държавата членка реорганизация на пазара, в трайно увеличение на броя казина, на годишния данък върху хазартните игри в казината, на държавната бюджетна прогноза за приходите от концесионни такси за казината, на броя закупени от участниците в игрите хазартни жетони и на сумите, необходими за придобиване на правото на игра с монетни игрални автомати?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен и посоченото изискване не е изпълнено, ако се констатира, че установяването на държавен монопол и лицензионният режим за организиране на хазартни игри от частноправни доставчици на услуги, мотивирани основно от борбата срещу пристрастяването към хазарта и от законната цел за защита на потребителите, преследват също така и икономическата цел за получаване на по-големи нетни приходи от игрите и за постигане на изключително високо равнище на приходи от пазара на игралните казина за възможно най-малко време, с цел да се покрият други бюджетни разходи и да се финансират други обществени услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен, посоченото изискване не е изпълнено и се създава необоснована диференциация между доставчиците на услуги, ако се установи, че позовавайки се на същото, свързано с обществения ред съображение, държавата членка запазва някои услуги по организиране на онлайн хазартни игри за държавния монопол, а позволява достъпа до други такива услуги, предоставяйки все по-голям брой концесии?
Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат единствено доставчиците на услуги, разполагащи с казино (по силата на концесия) на територията на Унгария, да могат да получат лиценз за организиране на онлайн казино игри, поради което доставчиците на услуги, които не разполагат с казино на територията на Унгария (включително доставчиците на услуги, разполагащи с казино на територията на друга държава членка), не могат да получат лиценз за организиране на онлайн казино игри?
Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което посредством евентуалното провеждане на тръжна процедура за възлагане на концесия за игрално казино или посредством възможността за доставчика да представи, в качеството му на организатор на хазартни игри с доказана надеждност, оферта без съответна покана, за да получи концесия за игрално казино, държавата членка на теория гарантира възможността всеки доставчик на услуги, отговарящ на законовите изисквания — включително и установен в друга държава членка — да получи концесия за стопанисване на намиращо се на територията на Унгария казино, а след това — лиценз за онлайн казино, но в действителност въпросната държава членка не провежда прозрачни публични тръжни процедури, нито доставчикът на услуги на практика разполага с възможност да представи оферта без съответната покана, и въпреки това органите на тази държава членка приемат, че доставчикът на услуги е действал незаконосъобразно, като е предоставял услугата без лиценз, и затова му налагат санкция с административен характер?
Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването за прозрачност, обективност и публичност на производството за предоставяне на лицензи да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка да предвиди режим за възлагане на концесии за организиране на определени хазартни игри, при който компетентният за възлагането на концесиите орган може също така, вместо да проведе тръжна процедура, да сключи концесионни договори с определени лица, разглеждани като организатори на хазартни игри с доказана надеждност, при положение че ако проведе една-единствена тръжна процедура, ще предостави на всички доставчици на услуги възможност да участват при същите условия?
Ако на седмия въпрос се даде отрицателен отговор и в разглежданата държава членка могат да се предвидят множество процедури за възлагането на една и съща концесия, трябва ли в съответствие с член 56 ДФЕС държавата членка да осигури равностойност на тези процедури с оглед гарантиране на полезното действие на разпоредбите на Съюза в областта на основните свободи, имайки предвид изискването за прозрачност, обективност и публичност на производството за предоставяне на лицензи, както и принципа на равно третиране?
Оказва ли влияние върху отговора, който следва да се даде на въпроси от шести до осми, обстоятелството, че в никой от двата случая не е гарантиран съдебен контрол или друго ефективно правно средство за защита срещу решението за възлагане на концесията?
Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и институционалната и процесуална автономия на държавите членки във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, както и с правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че при преценката относно изискванията на правото на Съюза, произтичащи от практиката на Съда, както и относно необходимостта и пропорционалността на възприетото от разглежданата държава членка ограничение сезираната със спора национална юрисдикция може служебно да разпореди и да извърши преценка и събиране на доказателства, включително в случая, когато националното процесуално право на съответната държава членка не предвижда такава възможност?
Трябва ли член 56 ДФЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, както и във връзка с правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, да се тълкува в смисъл, че при преценката относно изискванията на правото на Съюза, произтичащи от практиката на Съда, както и относно необходимостта и пропорционалността на възприетото от разглежданата държава членка ограничение сезираната със спора национална юрисдикция не може да постави доказването в тежест на засегнатите от ограничението доставчици на услуги, а следва да приеме, че именно държавата членка — и по-конкретно държавният орган, постановил обжалваното решение — следва да докаже и обоснове съответствието с правото на Съюза, както и необходимостта и пропорционалността на националната правна уредба, като, ако това не се случи, автоматично се налага изводът, че националната правна уредба нарушава правото на Съюза?
Трябва ли член 56 ДФЕС, в светлината на правото на справедлив процес по член 41, параграф 1, на правото на изслушване съгласно член 41, параграф 2, буква а) и на задължението за мотивиране съгласно член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, както и на задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и на институционалната и процесуална автономия на държавите членки, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, ако в съответствие с националното право компетентният орган на държавата членка не уведоми организатора на хазартни игри за образуването на административното производство за налагане на санкция, нито впоследствие в хода на административното производство изиска неговото становище относно съвместимостта на правната уредба на държавата членка с правото на Съюза, а вместо това, без в мотивите към решението си да обоснове подробно тази съвместимост и да посочи доказателства за нея, наложи в рамките на едноинстанционно производство санкция, определена като административна от националното право?
Предвид разпоредбите на член 56 ДФЕС, член 41, параграф 1 и параграф 2, букви а) и в) от Хартата, както и на членове 47 и 48 от нея, а също и на правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, изпълнени ли са наложените от посочените членове изисквания, ако организаторът на хазартни игри може да оспори съвместимостта на националната уредба с правото на Съюза само и за първи път пред националната юрисдикция?
Могат ли член 56 ДФЕС и задължението на държавите членки да обосноват и мотивират ограничаването на свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е изпълнила това задължение, ако нито към момента на въвеждане на ограничението, нито към момента на преценката му е налична съответната оценка на въздействието, която позволява да се докаже, че ограничението преследва свързани с обществения ред цели?
С оглед на предвидената в закона рамка за определяне на размера на административната санкция, която може да се наложи, на естеството на наказваната със санкцията дейност, и по-специално на степента, в която дейността засяга обществения ред и обществената сигурност, както и предвид репресивната цел на санкцията, може ли съгласно членове 47 и 48 от Хартата да се приеме, че въпросната административна санкция има „наказателноправен характер“
Влияе ли това обстоятелство на отговора, който следва да се даде на преюдициални въпроси от единадесети до четиринадесети?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако съгласно отговорите на предходните въпроси сезираната със спора юрисдикция приеме правната уредба и нейното прилагане за незаконосъобразни, тя трябва също така да приеме за противоречаща на правото на Съюза и санкцията, основана на националната правна уредба, която не съответства на член 56 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.