всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Унгария

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария

Дело C-131/21: KI, Определение от 1 септември 2021 г.

Попада ли разглежданата национална процедура в обхвата на прилагане или тълкуване на правото на Европейския съюз, различно от разпоредбите на Хартата?
Приложим ли е член 51, параграф 1 от Хартата в ситуацията по делото, като се има предвид компетентността на държавите членки и обхвата на правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалния въпрос при липса на връзка с прилагането на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/20: Pharma Expressz, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Следва ли от членове 70—73 от Директива 2001/83, че трябва лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, дори когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма разрешение за търговия и той не е класифициран?
Обосновано ли е с оглед на опазването на здравето и живота на хората, визирано в член 36 ДФЕС, количествено ограничение, което налага като условие за поръчване и отпускане на пациента на лекарствен продукт, за който няма разрешение за търговия в една държава членка, но има такова разрешение в друга държава — членка на ЕИП, наличието на лекарско предписание и на удостоверение от органа по лекарствата, включително когато лекарственият продукт е регистриран в другата държава членка като лекарствен продукт, за който не се изисква лекарско предписание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/19: Rapidsped, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 6 във връзка с член 5 от Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че когато установен в дадена държава членка работодател не е спазил разпоредбите на друга държава членка, отнасящи се до минималната работна заплата, командированите работници от първата държава членка могат да се позовават на това обстоятелство в спор с този работодател пред съд на тази първа държава членка, стига въпросният съд да е компетентен?
Трябва ли член 3, параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 да се тълкува в смисъл, че дневна надбавка, чийто размер варира според продължителността на командироването на работника, представлява свързана с командироването специфична добавка, която е част от минималната работна заплата, освен ако се изплаща като възстановяване на разходите, които фактически са направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, или съответства на добавка, която променя съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна?
Трябва ли член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска автомобилните транспортни предприятия да предоставят на водачите бонус, изчисляван въз основа на икономията под формата на по-нисък разход на гориво за конкретния маршрут, като подобен бонус би бил в нарушение на установената в тази разпоредба забрана, ако вместо да бъде обвързан единствено с икономията на гориво, възнаграждава тази икономия в зависимост от пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки по начин, който подтиква водача към поведение, което може да застраши пътната безопасност, и/или към нарушаване на Регламент № 561/2006?
Може ли директива, която не е транспонирана в националното право, да породи за даден частноправен субект задължение, което друг частноправен субект да може да му противопостави в съдебен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/20: Tolnatext, Определение от 1 юли 2021 г.

Съдържа ли решението за преюдициално запитване достатъчно мотиви, обосноваващи необходимостта от тълкуване на разпоредби от правото на Съюза?
Посочена ли е ясно връзката между предмета на делото и необходимостта от преюдициално тълкуване съгласно изискванията на член 94 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-650/18: Унгария/Парламент, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Допуснато ли е нарушение на член 354, четвърта алинея ДФЕС и принципите на демокрация и равно третиране, като при преброяването на подадените гласове за приемане на резолюцията на Европейския парламент не са отчетени гласовете „въздържал се“?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност, като резолюцията е приета без предварително тълкуване от компетентната комисия на Европейския парламент относно приложението на член 178, параграф 3 от Правилника за дейността?
Нарушени ли са принципите на лоялно сътрудничество между институциите, на добросъвестно сътрудничество, на зачитане на оправданите правни очаквания и на правна сигурност при приемането на спорната резолюция, поради позоваване на приключени производства за нарушение на правото на Съюза и липса на инициатива от Комисията по член 7 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-136/20: LU (Recouvrement d’amendes de circulation routière), Заключение от 20 май 2021 г.

1) Трябва ли разпоредбата на член 5, параграф 1 от [Рамково решение 2005/214] да се тълкува в смисъл, че ако издаващата държава […] посочи санкционираното деяние, като се позове на една от споменатите в тази разпоредба квалификации, органът на изпълняващата държава […] не разполага с никаква свобода на преценка да откаже изпълнението и трябва да пристъпи към него?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли органът на изпълняващата държава […] да приеме, че квалификацията на деянието, посочена в решението на издаващата държава […], не съответства на съдържащото се в споменатото изброяване престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/20: Pharma Expressz, Заключение от 20 май 2021 г.

1) Следва ли от членове 70—73 от Директива 2001/83, че трябва лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, дори когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма [РТ] и той не е класифициран?
2) Обосновано ли е с оглед на опазването на здравето и живота на хората, визирано в член 36 ДФЕС, количествено ограничение, което налага като условие за поръчване и отпускане на пациента на лекарствен продукт, за който няма [РТ] в една държава членка, но има такова разрешение в друга държава — членка на ЕИП, наличието на лекарско предписание и на удостоверение от органа по лекарствата, включително когато лекарственият продукт е регистриран в другата държава членка като лекарствен продукт, за който не се изисква лекарско предписание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/19: Rapidsped, Заключение от 6 май 2021 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 1 от [Директивата за командированите работници] във връзка с членове 3 и 5 от нея и с членове 285 и 299 от [унгарския] Кодекс на труда да се тълкува в смисъл, че нарушаването на тази директива и на френското законодателство относно минималната работна заплата може да бъде изтъквано от унгарски работници срещу техните унгарски работодатели в рамките на производство, образувано пред унгарските съдилища?
2) Трябва ли да се разглеждат като част от работната заплата дневните надбавки, предназначени за покриване на разходите, направени по време на командироване на работника в чужбина?
3) Противоречи ли на член 10 от [Регламент № 561/2006] практиката, съгласно която в случай на икономия, определена в зависимост от изминатото разстояние и изразходваното гориво, въз основа на определена формула работодателят изплаща на водача на превозното средство добавка, която не е част от предвидената в трудовия договор работна заплата и върху която не се заплащат данъци, нито осигурителни вноски?
Във всеки случай [добавката за] икономия на гориво подтиква водачите да управляват превозните си средства по начин, който би могъл да застраши пътната безопасност (например, като се движат възможно най-дълго време на свободна скорост при спускане).
4) Трябва ли да се прилага [Директивата за командированите работници] спрямо международния превоз на товари, особено като се има предвид, че Европейската комисия е образувала производство за установяване на неизпълнение на задължения от Франция и Германия поради прилагането на законодателството относно минималната работна заплата в сектора на автомобилния превоз?
5) В случай че не е била транспонирана в националното право, може ли дадена директива сама по себе си да породи задължения за частноправен субект и следователно сама по себе си да представлява основание за иск срещу частноправен субект във връзка със спор пред национален съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-650/19: Vialto Consulting/Комисия, Заключение от 15 април 2021 г.

Изопачаване на фактите и грешки при прилагане на правото, що се отнася до твърдяното нарушение от OLAF на член 7, параграф 1 от Регламент № 2185/96
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Нарушение на правото на изслушване

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Заключение от 15 април 2021 г.

1) a) Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
2) a) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на посочения принцип, ако председателят на [НССВ], натоварен с функциите по централно управление на съдилищата и назначен от Парламента, единствения, пред който той носи отговорност и който може да го освободи от длъжност, запълва длъжността председател на съд, чиито правомощия са свързани по-специално с правилата за разпределение на делата, образуването на дисциплинарни производства срещу съдии и тяхното атестиране, чрез временно пряко назначаване, като избягва провеждането на конкурс и постоянно игнорира мнението на компетентните органи за самоуправление на съдиите?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а) и ако съдията, разглеждащ дадено дело, има основателни причини да се страхува, че ще му бъдат причинени неоправдани вреди поради правораздавателните или административните му дейности, трябва ли посоченият принцип да се тълкува в смисъл, че не е гарантиран справедлив съдебен процес?
3) a) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, предвиден в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, в член 47 от [Хартата] и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че не е в съответствие с посочения принцип положение, при което, за разлика от прилаганата през предходните десетилетия практика, от 1 септември 2018 г. насам унгарските съдии получават съгласно закона възнаграждение, по-ниско от това на прокурорите от съответната категория, имащи едни и същи ранг и прослужено време, и ако се вземе предвид икономическото положение в страната, заплатите им като цяло не съответстват на значимостта на изпълняваните от тях функции, като се има предвид по-специално практиката на административните ръководители да предоставят премии по свое усмотрение?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли посоченият принцип на независимост на съдебната власт да се тълкува в смисъл, че при такива обстоятелства не може да се гарантира правото на справедлив съдебен процес?
4) a) Трябва ли разпоредбата на член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка най-висшата съдебна инстанция квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
б) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящата юрисдикция в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
в) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
5) Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121336 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form