Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-533/20: Upfield Hungary, Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011, и по-конкретно член 18, параграф 2 от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че при влагане на витамини в храните списъкът на съставките на съответната храна трябва да включва наред с наименованието на витамините и тяхното обозначение в съответствие с витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/21: Унгария/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 16 февруари 2022 г.
Разполага ли Европейският съюз с компетентност да приеме Регламент 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза?
Заобикаля ли Регламент 2020/2092 процедурата по член 7 ДЕС и нарушава ли ограниченията на съдебния контрол по член 269 ДФЕС?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при определянето и прилагането на понятията и процедурите в Регламент 2020/2092?
Допустимо ли е приемането на мерки за защита на бюджета на Съюза при наличие само на сериозна опасност от засягане, а не на действително засягане (член 4, параграф 1)?
Съвместима ли е разпоредбата на член 4, параграф 2, буква з) с изискванията за правна сигурност и яснота относно поведението, което подлежи на санкциониране?
Съвместимо ли е задължението на държавите членки да продължат финансирането на крайните получатели по програми на Съюза след налагане на мерки (член 5, параграф 2) с правото на Съюза и принципа на равенство?
Съответстват ли критериите за преценка на пропорционалността на мерките (член 5, параграф 3, трето изречение) на изискването за връзка с бюджета на Съюза и принципа на правна сигурност?
Съвместимо ли е използването на израза „доколкото е възможно“ при насочване на мерките към действия на Съюза (член 5, параграф 3, четвърто изречение) с принципите на пропорционалност и правна сигурност?
Позволява ли член 6, параграфи 3 и 8 от Регламент 2020/2092 на Комисията да използва недопустимо неясни или ненадеждни източници на информация при оценката на условията за налагане на мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/21: Bese/EUIPO, Определение от 11 февруари 2022 г.
Налице ли е изискване жалбата да бъде придружена с искане за допускане до разглеждане, когато попада в обхвата на член 58a от Статута на Съда на Европейския съюз, и какви са последиците при липсата на такова искане?
От значение ли е представителството на жалбоподателя от адвокат при преценката за допустимост на жалбата при липса на искане за допускане до разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/20: DuoDecad, Заключение от 10 февруари 2022 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Съюза (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят: a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия; б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява; в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау; г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка); д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет; е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата; ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете; з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието); и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране; й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау, като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти, ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят: а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя; б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично; в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау; г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор; д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието; е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/20: Унгария/Комисия, Определение от 18 януари 2022 г.
Кои са изискванията към мотивите на съдебното решение, за да се приеме, че задължението за мотивиране е изпълнено?
В какви случаи Общият съд има задължение служебно да разгледа въпроси относно компетентността ratione temporis на Комисията?
Допустимо ли е нови основания или разширения на вече изложени основания да се представят във фаза на обжалване и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/20: MARCAS MC, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
1) Съответстват ли на правото на справедлив процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и общите принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, практика на данъчния орган на държава членка, съгласно която в контекста на последващ контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице — без да е установено нарушение от негова страна на конкретна счетоводна разпоредба или на материалноправна разпоредба относно данъка, предмет на ревизията, и без да е изменен размерът на дължимия данък спрямо посоченото в декларациите за годините, за които се отнася икономическата дейност — данъчният орган установява, без да изложи мотиви, данъчна разлика в тежест на данъчнозадълженото лице само защото същото е изготвило декларацията си, без да се съобрази наред със счетоводните принципи по Закона за счетоводството на въпросната държава членка с два данъчни принципа, чието спазване се изисква от данъчния орган, а вместо това се е възползвало от свободата си на преценка и е изготвило декларацията въз основа на други принципи, които според него уреждат счетоводното отчитане на икономическата му дейност?
2) Могат ли член 2, параграф 3 и член 31 от Четвърта директива — във връзка с правото на справедлив процес по член 47 от Хартата и с предвидените като общи принципи на правото на Съюза принципи на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания — да се тълкуват в смисъл, че в случай на икономическа дейност, която се отнася до няколко финансови години, ако данъчният орган замени избраните от данъчнозадълженото лице счетоводни принципи с други счетоводни принципи и вследствие на това извърши промяна на счетоводното отчитане, която засяга и данъчните декларации за съседните години, е задължително ревизията да обхване и тези финансови години, до които се отнася икономическата дейност и които следователно са засегнати от изводите на данъчния орган за периода, предмет на ревизията
При последващия контрол на декларацията на данъчнозадълженото лице трябва ли данъчният орган да вземе предвид — във връзка с разглежданата финансова година — счетоводните позиции, изменени с допълнителна декларация за предходната година, свидетелстваща за надплатени от данъчнозадълженото лице суми поради плащане на данъка, преди да е станал изискуем, или е съобразено с посочените принципи и със забраната на злоупотребата с право по член 54 от Хартата поведение, при което данъчният орган установява данъчни задължения в тежест на данъчнозадълженото лице въпреки наличието на надплатени суми?
3) Пропорционално ли е да се санкционира изборът на евентуално неправилен счетоводен метод чрез установяването на данъчна разлика, квалифицирана като задължение, имайки предвид, че освен това се налага и плащането на глоба — макар и само в размер на 10 % от данъчното задължение — и на лихва за забава, ако спорният данък е платен, преди да е станал изискуем, и в хода на цялото производство е отчитан като надплатена сума по текущата данъчна сметка на жалбоподателя, поради което няма загуба на приходи за държавния бюджет, нито данни за злоупотреба?
4) Може ли принципът на (защита на) оправданите правни очаквания да се тълкува в смисъл, че очакванията на данъчнозадълженото лице във връзка със счетоводното третиране са основателни (тоест имат обективна основа), ако данъчният орган преди това е извършил друга ревизия в седалището на данъчнозадълженото лице, в хода на която е преценил (макар да няма конкретно негово установяване или макар тази негова преценка да се извежда само имплицитно от поведението му), че представянето на удостоверителните документи и воденето на счетоводните книги и регистри са законосъобразни, или данъчнозадълженото лице може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания само ако данъчният орган осъществи последващ контрол на данъчните декларации, който води до приключен с данъчна ревизия период и който се отнася до всякакъв вид данъци, и изрично се произнесе благоприятно за счетоводната практика на данъчнозадълженото лице
Действа ли данъчният орган в съответствие с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, ако в последващи свои решения изведе данъчноправни последици от счетоводните нередности и изтъквайки формалния или непълен характер на предходната ревизия, или пък липсата на изрично произнасяне в полза на данъчнозадълженото лице не признае, че жалбоподателят с основание е вярвал, че предходната му счетоводна практика е била правилна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-533/20: Upfield Hungary, Заключение от 16 декември 2021 г.
Следва ли разпоредбите на Регламент [№ 1169/2011], и по-конкретно член 18, параграф 2 от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че при влагане на витамини в храните списъкът на съставките на съответната храна трябва да включва наред с наименованието на витамините и тяхното обозначение в съответствие с витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/20: HOLD Alapkezelő, Заключение от 16 декември 2021 г.
Прилагат ли се политиките за възнаграждения на лицата, управляващи инвестиционни фондове, спрямо дивидентите, изплащани на ръководните служители а) пряко, поради качеството им на притежатели на привилегировани акции с преференциално право на дивидент в съответното предприятие — управител на инвестиционни фондове; и б) чрез притежавани от ръководните служители еднолични акционерни дружества, които имат привилегировани акции с преференциално право на дивидент в този управител на фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/20: Apollo Tyres (Hungary), Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Следва ли точка 3 от приложение I към Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че когато се взема решение дали изгарянето на горива в дадена инсталация да бъде включено в приложното поле на СТЕ, за изчисляването на общата номинална топлинна мощност на инсталацията има значение фактът, че оборудване, което е част от посочената инсталация, работи при наложено ограничение (обстоятелство, което е установено)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/20: ERSTE Bank Hungary, Определение от 6 декември 2021 г.
Съответстват ли клаузите в договор за кредит в чуждестранна валута, които излагат кредитополучателя на валутен риск, на изискването за прозрачност при положение, че потребителят трябва да бъде в състояние да разбере конкретното функциониране на клаузата и да оцени потенциалните икономически последици?
Достатъчно ли е предоставянето на декларация от страна на потребителя за осведоменост относно рисковете, за да се приеме, че продавачът или доставчикът е изпълнил изискването за прозрачност?
Следва ли при преценка на изпълнението на изискването за прозрачност да се взема предвид цялата предоставена информация и обстоятелствата около договарянето, включително дали потребителят е бил изрично информиран за валутния риск и възможните неблагоприятни промени в обменния курс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.