Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-253/21: TUIfly, Определение от 6 октомври 2021 г.
Какво включва понятието „анулиране“ на полет по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 261/2004, когато полетът е пренасочен към друго летище?
При какви условия пренасочването на полет към друго летище се счита за анулиране и следва да се изплати обезщетение на пътниците съгласно Регламент № 261/2004?
В кои случаи член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се прилага при пренасочване на полет към друго летище, с оглед на критериите за близост и обслужване на същия град, агломерация или регион?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/20: Air Berlin, Заключение от 23 септември 2021 г.
1. Трябва ли, като се има предвид съображение 20 от Директива [2008/101], Директива [2003/87] и Директива [2008/101] да се тълкуват в смисъл, че не допускат оттегляне на безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии на оператор на въздухоплавателни средства за периода 2018—2020 г., ако разпределянето за периода 2013—2020 г. е извършено и през 2017 г. операторът на въздухоплавателни средства е прекратил авиационната си дейност поради несъстоятелност
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че отмяната на решението за разпределяне след прекратяване на авиационните дейности поради несъстоятелност зависи от продължаването на авиационните дейности от други оператори на въздухоплавателни средства
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че е налице продължаване на авиационните дейности, ако една част (свързана с полетите на къси и средни разстояния на обявения в несъстоятелност въздушен превозвач) от правата за кацане на т.нар. координирани летища (слотове) са продадени на трима други оператори на въздухоплавателни средства
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Съвместими ли са с [Директива 2003/87] и [Директива 2008/101] разпоредбите на член 10, параграф 5, член 29, член 55, параграф 1, буква а) и параграф 3, както и на член 56 от Регламент [№ 389/2013] и валидни ли са те, след като не допускат издаването на разпределени, но все още неиздадени безплатни квоти за авиационни емисии, ако съответният оператор на въздухоплавателни средства е прекратил дейността си поради несъстоятелност
3. При отрицателен отговор на първия въпрос: Трябва ли директиви 2003/87/ЕО и 2008/101/ЕО да се тълкуват в смисъл, че отмяната на решението за безплатното разпределяне на квоти за авиационни емисии е наложително от гледна точка на правото на Съюза
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на третия въпрос: Трябва ли член 3в, параграф 3а, член 28а, параграфи 1 и 2 и член 28б, параграф 2 от [Директива 2003/87], изменена с Директива [2018/410], да се тълкуват в смисъл, че за оператора на въздухоплавателни средства третият период на търговия не приключва след края на 2020 г., а едва през 2023 г.
5. При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: Могат ли правата за разпределяне на повече квоти за безплатни емисии за оператор на въздухоплавателни средства за третия период на търговия след края на третия период на търговия да бъдат удовлетворени с права от четвъртия период на търговия, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия период на търговия, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия период на търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/21: Apologistics/EUIPO, Определение от 22 септември 2021 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решение на Общия съд, във връзка с посочване и обосноваване на правни въпроси от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
При какви обстоятелства твърдяното нарушение на съдебната практика е достатъчно основание за допускане на жалба до Съда на Европейския съюз?
Какви конкретни доводи следва да бъдат изложени, за да се приеме, че повдигнатият правен въпрос е от съществено значение за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/21: Германия/Pharma Mar и Комисия, Определение от 17 септември 2021 г.
Какви са условията, при които органите, службите и агенциите на Европейския съюз могат да встъпят в производство пред Съда на Европейския съюз като трета страна?
Как следва да се тълкува и прилага изискването за „пряк и настоящ интерес от изхода на делото“ по отношение на участието на такива органи, служби и агенции?
Допустимо ли е встъпване на EMA по конкретното дело с оглед ролята ѝ в процедурата по приемане на спорния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-850/19: FVE Holýšov I и др./Комисия, Съдебно решение от 16 септември 2021 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 2004 г. обвързващо решение, което препятства приемането на оспорваното решение относно чешката схема за подпомагане на възобновяеми енергийни източници?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, че Комисията е била обвързана от предполагаемо решение от 2006 г., без да разполага с достатъчно информация за това решение?
Създава ли писмото на Комисията от 2004 г., предполагаемото решение от 2006 г. или поведението на Комисията легитимни правни очаквания за запазване на схемата за подпомагане на възобновяеми енергийни източници?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че чешката схема за подпомагане на възобновяеми енергийни източници представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Превишила ли е Комисията изискванията на приложимите насоки, като е наложила на Чешката република въвеждането на механизъм за преразглеждане (review mechanism) като условие за съвместимост на схемата с вътрешния пазар?
Достатъчно мотивирани ли са изводите на Общия съд относно характеристиките на първоначалната схема за подпомагане и допустимостта на седмото основание пред Общия съд?
Нарушено ли е правото на жалбоподателите да бъдат изслушани в административното производство и правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията е разгледала всички техни доводи?
Превишила ли е Комисията компетентността си, като се е произнесла по въпроси извън обхвата на правото на Съюза, включително относно принципа на защита на оправданите правни очаквания по националното право и относно квалифицирането на евентуално арбитражно обезщетение като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/20: Bund Naturschutz in Bayern, Заключение от 16 септември 2021 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от [Директивата за СЕО] да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещото развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92/ЕС (Директива за ОВОС), още когато за защитата на природата и ландшафта наредба предвижда общи забрани с възможност за освобождаване и задължения за разрешение, които нямат специфична връзка с проекти от приложенията към Директивата за ОВОС?
2. Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че планове и проекти са изготвени за областите селско и горско стопанство, земеползване и т.н., когато целта им е да определят референтна рамка именно за една или няколко от тези области
Или за защитата на природата и ландшафта е достатъчно да се установят общи забрани и задължения за разрешение, които следва да се проверяват в рамките на производство по предоставяне на разрешение за голям брой проекти и видове ползване и които могат да имат косвени („рефлексни“) последици върху една или няколко от тези области?
3. Трябва ли член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти, когато приета за защита на природата и ландшафта наредба установява общи забрани и задължения за разрешение за голям брой абстрактно описани проекти и дейности в защитената зона, но без да посочва или предвижда конкретни проекти при приемането си и следователно без да има специфична връзка с конкретни проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/20: Commerzbank, Заключение от 9 септември 2021 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че „извършването“ на търговски или професионални дейности в държава, обвързана по Конвенцията, където потребителят има местоживеене, предполага извършване на трансгранична дейност от съдоговорителя на потребителя от момента на изготвяне и сключване на договора, или тази разпоредба се прилага и за определяне на компетентния да разгледа иск съд, когато към момента на сключване на договора страните по договора са установили своето местоживеене по смисъла на членове 59 и 60 от Конвенцията от Лугано II в същата държава, обвързана по Конвенцията, и връзката на правните отношения с чужбина е възникнала впоследствие, тъй като по-късно потребителят се е преместил в друга държава, обвързана по Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/20: RK (Déclinatoire de compétence), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
За да се приеме, че първоначално сезираният съд се е отказал от компетентност съгласно член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], изисква ли се този съд изрично да е заявил, че се отказва от компетентност, или може да е достатъчно и изявление, от което не следва изрично, но се извежда по тълкувателен път, че този съд се е отказал от компетентност?
Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали са били налице предпоставките за постановяване на решение от първоначално сезирания съд съгласно член 6, буква а) и член 7, буква а) от Регламент[а за наследяването]
В каква степен е обвързващо решението на първоначално сезирания съд?
По-специално:
a) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали починалият надлежно е избрал правото на държавата членка съгласно член 22 от Регламент[а за наследяването]?
б) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали на основание член 6, буква а) от Регламент[а за наследяването] една от страните в производството е поискала от първоначално сезирания съд да се откаже от компетентност?
в) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали първоначално сезираният съд основателно е приел, че съдилищата на държавата членка, чието право е избрано за приложимо, са по-подходящи да се произнесат по наследяването?
Приложими ли са член 6, буква а) и член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], които изискват да се направи избор на право „съгласно член 22“, и когато в завещателно разпореждане, извършено преди 17 август 2015 г., починалият не е направил изричен или конклудентен избор на право, като приложимото по отношение на наследяването право може да се изведе единствено от член 83, параграф 4 от Регламент[а за наследяването]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/20: Volkswagen Bank, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че относно вида на кредита трябва евентуално да се посочи, че е налице свързан договор за кредит и/или договор за кредит с определен срок?
Следва ли член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че в условията за усвояването на кредита, в случай на свързани договори за кредит с оглед на финансирането на покупката на определена стока, при изплащане на сумата по кредита на продавача следва да се посочи, че кредитополучателят се освобождава от задължението си за заплащане на продажната цена до размера на изплатената сума и че продавачът е длъжен да му предаде закупената стока, ако цената е платена изцяло?
Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим при сключването на този договор, и конкретно да описва механизма за регулиране на лихвения процент за просрочени плащания?
Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация?
Следва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не изисква договорът за кредит да посочва всички случаи, в които на страните по договора за кредит е признато право на прекратяване не от тази директива, а само от националното законодателство?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска кредиторът да направи възражение за погасено право, когато потребителят упражни правото си на отказ съгласно тази разпоредба, щом част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито е надлежно предоставена впоследствие, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ и не носи отговорност за това незнание?
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността кредиторът с основание да счита, че потребителят е злоупотребил с правото си на отказ, предвидено в член 14, параграф 1 от тази директива, когато част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ?
Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, до които потребителят има достъп, и евентуално за разходите за всяка от тези процедури; обстоятелството, че оплакването или искът трябва да се подаде на хартиен носител или по електронен път; физическият или електронен адрес, на който следва да се подаде оплакването или искът, както и другите формални изисквания, на които трябва да отговаря оплакването или искът, и достатъчно ли е простото препращане в договора за кредит към достъпен в интернет процедурен правилник или към друг акт или документ, предмет на който са условията за провеждане на извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.