Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-559/20: Koch Media, Заключение от 11 ноември 2021 г.
1. a) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща като „съдебни разноски“ или като „други разходи“ необходимите разходи за адвокат, които притежателят на права върху интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 е направил във връзка с предявяването на тези права чрез отправянето на извънсъдебно предупреждение към нарушителя да преустанови нарушението
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): трябва ли член 13 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат като обезщетение
2. а) Трябва ли правото на Съюза, по-специално с оглед на – членове 3, 13 и 14 от Директива 2004/48, – член 8 от Директива 2001/29 и – член 7 от Директива 2009/24, да се тълкува в смисъл, че притежател на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 по принцип има право на възстановяване на пълните разходи за адвокат, посочени в първия въпрос, буква a), и при всички случаи на разумна и съществена част от тях, дори ако: – преследваното нарушение на права е извършено от физическо лице извън професионалната или търговската му дейност, и – в тази хипотеза националната правна уредба предвижда, че такива разходи за адвокат обикновено могат да бъдат възстановени само по намалена цена на иска
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а): трябва ли посоченото във втория въпрос, буква а) право на Съюза да се тълкува като означаващо, че изключение от посочения във втория въпрос, буква a) принцип, съгласно който на притежателя на права трябва да бъдат възстановени изцяло или при всички случаи разумна и съществена част от тях посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат, като се вземат предвид други фактори (като например актуалността на произведението, продължителността на публикуването и обстоятелството, че нарушението е извършено от физическо лице извън кръга на неговите търговски или професионални интереси), e допустимо дори ако нарушаването на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 се състои в обмен на файлове, тоест предоставяне на произведението на публично разположение чрез предлагането му за безплатно изтегляне от всички участници в свободно достъпна платформа за обмен без управление на цифровите права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/20: Bundesrepublik Deutschland (Maintien de l’unité familiale), Съдебно решение от 9 ноември 2021 г.
Следва ли член 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която предвижда, че на непълнолетното несемейно дете на лице, на което е предоставен статут на бежанец, следва да бъде предоставен статут на бежанец, който е производен на статута на това лице (т.нар. закрила на семейството в рамките на производството по предоставяне на убежище), и в случая, когато това дете чрез другия родител при всички случаи притежава и гражданството на друга държава, която не е идентична с държавата на произход на бежанеца и от чиято закрила то може да се ползва?
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че ограничението, съгласно което правото на членовете на семейството на предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, се предоставя само доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството, не допуска при описаните в първия въпрос обстоятелства на непълнолетното дете да се предоставя производен статут на бежанец?
От значение ли е за отговора на първия и на втория въпрос дали за детето и родителите му е възможно и разумно приемливо да установят местопребиваването си в държавата, на която детето и майка му са граждани, от чиято закрила те могат да се ползват и която не е идентична с държавата на произход на бежанеца (бащата), или е достатъчно целостта на семейството да може да се запази на националната територия по силата на разпоредбите в областта на правото на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/20: Acacia, Заключение от 28 октомври 2021 г.
1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на [решение Nintendo], за определяне на приложимото към произтичащите от нарушението искания право съгласно член 8, параграф 2 от [Регламент „Рим II“] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и тогава, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/20: KAHL, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че восък от пчели, който е бил стопен и от който при стопяването механично е отстранена част от чуждите тела, а след това е бил втвърден във формата на блокчета или плочки, спада към подпозиция 15219091 от номенклатурата, която се отнася до „суров“ восък от пчели, или към подпозиция 15219099 от нея, която се отнася до „друг“ восък от пчели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/20: X-Beteiligungsgesellschaft (TVA – Paiements successifs), Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
В случай на услуга, която се предоставя еднократно и следователно без връзка с определен период от време, води ли самото договарянe на разсрочено плащане до последователни отчитания или плащания по смисъла на член 64, параграф 1 от Директива 2006/112?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита, че е налице неплащане по смисъла на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112, когато при предоставянето на услугата данъчнозадълженото лице се е договорило тя да бъде заплатена на пет годишни вноски и в случай на просрочено плащане националното право предвижда корекция, с която се анулира извършеното преди това намаление на данъчната основа съгласно тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-825/19: Beeren-, Wild-, Feinfrucht, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Трябва ли член 211, параграф 2 от [МКС] да се тълкува в смисъл, че се прилага само към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода от 1 май 2016 г. нататък?
При отрицателен отговор на първия въпрос: приложим ли е член 211 от МКС към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода преди 1 май 2016 г., само в случаите, когато това заявление е подадено преди влизането на новия закон в сила, но митническите органи са се произнесли за пръв път с отказ по такова заявление след 1 май 2016 г.?
При отрицателен отговор на втория въпрос: приложим ли е член 211 от МКС към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода преди 1 май 2016 г., и в случаите, когато митническите органи са се произнесли с отказ по такова заявление още преди 1 май 2016 г., както и след това (с други мотиви)?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и при отрицателен отговор на третия въпрос: трябва ли член 294, параграф 2 [от Регламент № 2454/93] да се тълкува в смисъл, че:
a) разрешение с обратно действие, обхващащо периода след датата на изтичане на срока на предходното разрешение, може да бъде издадено, както е предвидено в параграф 3 от същия член, с максимална продължителност на обратното действие от една година от датата на подаване на заявлението; и
б) трябва ли предвиденото в параграф 3 доказателство за наличието на икономическа нужда, както и за липсата на опит за измама или на явно нехайство, да бъде налице и при издаването на последващо разрешение по параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/19: Dubrovin & Tröger – Aquatics, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Включва ли понятието „училищно или университетско образование“ по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива 2006/112/ЕО и даването на уроци по плуване?
Може ли дадена организация да се признае по смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО за организация със сроден предмет на дейност като този на организациите на публичноправни субекти, предоставящи детско или младежко образование, училищно или университетско образование, професионалното обучение или преквалификация, въз основа на обстоятелството, че предоставяното от тази организация образование има за предмет усвояване на елементарни умения (в случая: плуване)?
При отрицателен отговор на втория въпрос: предполага ли освобождаването от данъчно облагане по силата на член 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112/ЕО условието данъчнозадълженото лице да е самостоятелен търговец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/19: NRW. Bank/ЕСП, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че жалбата срещу второто спорно решение на ЕСП е недопустима поради просрочие, като го квалифицира като изцяло потвърждаващ акт спрямо първото спорно решение?
Спазено ли е правото на изслушване при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/20: Finanzamt N (Communication de l’affectation), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Допуска ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директивата за ДДС национална съдебна практика, съгласно която правото на приспадане на данъка е изключено в случаите, в които съществува право на избор дали доставка на стоки или услуги да бъде включена в личното имущество, или в имуществото на търговското предприятие, ако до изтичането на законоустановения срок за подаване на годишната ДДС декларация пред данъчните органи не е представено ясно решение за такова включване?
Допуска ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС национална съдебна практика, която приема или се основава на презумпция, че е налице включване на доставката в личното имущество, ако не съществуват (достатъчно) доказателства за включването ѝ в имуществото на търговското предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/20: Biofa, Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Означава ли одобряването на активно вещество с регламент за изпълнение съгласно член 9, параграф 1, буква а) от Регламент № 528/2012, че в провеждано в дадена държава членка съдебно производство се приема за установено, че веществото, въз основа на което е издадено одобрението, е предназначено да се използва по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от този регламент за унищожаване, възпиране, обезвреждане, предотвратяване на действието или оказване по друг начин на контролиращо въздействие върху вредните организми чрез средства, различни от чисто физическите или механичните действия, или фактическите констатации дали са изпълнени изискванията на фактическия състав по член 3, параграф 1, буква а) от посочения регламент, следва да бъдат направени от сезирания съд на съответната държава членка, дори и след приемането на регламент за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.