всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-836/19: Toropet, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

Трябва ли член 10, буква а) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3, губи тази категория, ако поради разлагане и развала вече не е годен за консумация от човека?
Трябва ли член 10, буква е) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3 за продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, губи тази категория, ако от този материал произтича риск за общественото здраве или здравето на животните вследствие на по-късно настъпили в него процеси на разлагане или развала?
Трябва ли разпоредбата на член 9, буква г) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува стеснително, в смисъл че материал с чужди тела като дървени стърготини може да се класифицира като материал от категория 2 само когато става въпрос за материал, който е предназначен за хранене на животни след преработка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/21: sprd.net/EUIPO, Определение от 1 септември 2021 г.

Повдигат ли констатациите на Общия съд относно липсата на отличителен характер на спорната марка важни въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчни ли са твърденията за нарушение на съдебната практика и на практиката на EUIPO, без конкретно посочване на приложимите разпоредби и същественото им значение за правото на Съюза, за да обосноват допускане на жалбата?
Повдига ли евентуалната липса на мотиви в атакуваното решение важен въпрос за единството или последователността на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-281/21: Symrise/ECHA, Определение от 16 юли 2021 г.

Какви са изискванията за уважаване на искане за обезпечителни мерки, включително доказването на сериозни и непоправими вреди за молителя?
Може ли позоваването на общ интерес или интереси на трети лица да обоснове спешност на обезпечителната мярка в полза на жалбоподателя?
Какво е значението на липсата на конкретни доказателства за риска от сериозни и непоправими вреди при преценката на съда относно необходимостта от обезпечителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/21: Symrise/ECHA, Определение от 16 юли 2021 г.

Следва ли съдът да вземе предвид твърденията за вреда върху общия интерес, като защитата на животните, при преценката на спешността на исканата временна мярка, когато не е посочена пряка вреда за жалбоподателя?
Могат ли общи твърдения за вреда върху репутацията или имуществена вреда, без конкретни и точни доказателства, да обосноват спешността и необходимостта от предоставяне на временни мерки?
Дават ли интересите на трети лица, като служители, човешко здраве или индустриални сектори, основание за признаване на спешност при искане за временни мерки от страна на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/20: Pro Rauchfrei, Заключение от 15 юли 2021 г.

1) Включва ли понятието за пускане на пазара по смисъла на член 8, параграф 3, първо изречение от [Директива 2014/40] предлагането на тютюневи изделия чрез автомати по такъв начин, че намиращите се в автомата цигарени опаковки, макар и да притежават изискваните от закона предупреждения, са поставени в автомата по такъв начин, че тези предупреждения предварително не са видими за потребителя, а стават видими едва след като отключеният преди това от персонала на касата автомат бъде задействан от клиента и по този начин цигарената опаковка се придвижи върху касовата лента още преди процеса на плащане?
2) Включва ли съдържащата се в член 8, параграф 3, първо изречение от [Директива 2014/40] забрана за „скриване на предупрежденията от други елементи“ също и случая, когато при презентиране на стоки чрез автомат се скрива цялата потребителска опаковка на тютюневото изделие?
3) Налице ли е признакът „изображения на потребителски опаковки“ по член 8, параграф 8 от [Директива 2014/40] и тогава, когато дадено изображение не е същинското изображение на оригиналната опаковка, но поради неговото оформление по отношение на очертания, пропорции, цветове и лого на марката потребителят го асоциира с опаковка на тютюнево изделие?
4) Независимо от използваното изображение, изпълнени ли са изискванията на член 8, параграф 8 от [Директива 2014/40] и тогава, когато преди сключване на договора за покупка потребителят има възможност да види цигарените опаковки с изискваните от закона предупреждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/20: Thelen Technopark Berlin, Заключение от 15 юли 2021 г.

1) Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения предвидените в тази наредба минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/20: Volkswagen Bank, Заключение от 15 юли 2021 г.

1. Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит: а) приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от BGB, от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания
б) механизмът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания трябва да бъде разяснен конкретно, като следва да бъдат посочени поне националните разпоредби, от които може да бъде изведен начинът за адаптиране на лихвения процент за забавени плащания (членове 247, 288, параграф 1, второ изречение от BGB)?
2. Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да съдържа съществените формални изисквания относно оплакванията и/или правните средства за защита в извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения
Недостатъчно ли е в това отношение да се направи препращане към достъпен в интернет процедурен правилник, приложим към извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и/или обезщетения?
3. Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че кредиторът може да направи възражение за погасяване срещу упражняването на правото на отказ на потребителя, ако част от предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация нито е надлежно посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, и следователно срокът за отказ съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 не е започнал да тече
Може ли това право на отказ да бъде упражнено след пълното изпълнение на договора?
4. Може ли кредиторът да се позове на принципа на ЕС на забрана на злоупотреба с право, за да попречи на потребителя да упражни правото си на отказ от договора, предвидено в член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48, само защото вече е изтекъл значителен период от време от сключването на договора, при което необходимата информация не е била предоставена от кредитора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/20: DocMorris, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, първо изречение от HWG) се тълкува в смисъл, че на установена в друга държава членка аптека за продажба на лекарствени продукти за поръчки по пощата е забранено да привлича клиенти чрез рекламирането на игра с награди, когато участието в тази игра е свързано с представянето на рецепта за лекарствен продукт за хуманна употреба, отпускан по лекарско предписание, обещаната награда не е лекарствен продукт, а е друг предмет (в случая: електрически велосипед на стойност от 2500 EUR и електрически четки за зъби) и не следва да има опасения от поощряване на неразумното или прекалено използване на лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/18: WABE, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вътрешно правило на предприятие, което забранява на работниците носенето на какъвто и да било видим символ на политически, философски или религиозни убеждения на работното място, представлява по отношение на работниците, които с оглед на религиозни предписания спазват определени правила за обличане, пряка дискриминация, основана на религия или убеждения по смисъла на тази директива?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения и произтичаща от вътрешно правило на предприятие, което забранява на работниците да носят какъвто и да било видим символ на политически, философски или религиозни убеждения на работното място, може да бъде обоснована с волята на работодателя да провежда политика на политически, философски и религиозен неутралитет спрямо своите клиенти или ползватели, за да вземе предвид техните оправдани очаквания?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че непряка дискриминация, основана на религия или убеждения, произтичаща от вътрешно правило на предприятие, което забранява носенето на работното място на видими символи на политически, философски или религиозни убеждения с цел да се осигури политика на неутралитет в рамките на това предприятие, може да бъде обоснована само ако тази забрана обхваща всяка форма на видимо изразяване на политически, философски или религиозни убеждения, или е достатъчно тази забрана да се свежда до очевидни и големи по размер символи, при положение че е прилагана последователно и системно?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че националните разпоредби, които защитават свободата на религията, могат да се вземат предвид като по-благоприятни разпоредби по смисъла на член 8, параграф 1 от тази директива при разглеждането на подходящия характер на разлика в третирането, непряко основана на религия или убеждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-848/19: Германия/Полша, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Принципът на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС, представлява ли обвързващ правен критерий, който следва да се прилага при преценката на законосъобразността на актовете на институциите на Съюза в областта на енергетиката?
Принципът на енергийна солидарност следва ли да се прилага само в извънредни ситуации или има общо задължение за вземане предвид при всички действия, свързани с политиката на Съюза в областта на енергетиката?
Взела ли е Комисията предвид принципа на енергийна солидарност при приемането на спорното решение и била ли е длъжна да го направи?
Задължена ли е Комисията да посочва изрично принципа на енергийна солидарност в мотивите на своите решения?
Допуснал ли е Общият съд нарушение на член 263, втора алинея ДФЕС, като е отменил спорното решение поради липса на анализ или мотиви относно принципа на енергийна солидарност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14142434445461 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form