Дания

Трябва ли член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадена търговска практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, следва да се взема предвид контекстът, в който се прилага тази практика, и по-конкретно ограниченията на използваното средство за комуникация при осъществяване на търговската практика, наложените от това средство за комуникация ограничения в пространството или времето, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства, дори когато това изискване не следва изрично от текста на съответната национална правна уредба?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи абонаментната цена така, че потребителят да дължи както месечна, така и шестмесечна такса, тази практика трябва да се смята за заблуждаващо действие, ако в търговското предложение месечната такса ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или е представена по-незабележимо?
Трябва ли член 7 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи абонаментната цена така, че потребителят да дължи както месечна, така и шестмесечна такса, тази практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, ако в търговското предложение месечната такса ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или е представена по-незабележимо?
Съдържа ли член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО изчерпателно изброяване на данните, съставляващи съществена информация, която трябва да бъде посочена в офертата за продажба, и ако в офертата за продажба търговецът е предоставил всички данни, изброени в тази разпоредба, това изключва ли възможността тази оферта да бъде квалифицирана като заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 или член 7, параграф 2 от Директивата?