Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-560/23: Tang, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли правилата относно [изчисляването на] сроковете по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламента [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че шестмесечният срок, предвиден в член 29, параграф 1, втора хипотеза от този регламент, започва да тече от датата на окончателното решение по същество, когато орган по обжалването на молещата държава членка като посочения в член 27 от [разглеждания регламент] е върнал на компетентния [административен] орган преписката относно прехвърлянето, а впоследствие последният е приел ново решение за прехвърляне повече от шест месеца след като е получено съгласието на компетентната държава членка за обратното приемане — по-специално ако причината за връщането на преписката е, че компетентната държава членка, която първоначално е приела прехвърлянето, впоследствие е решила принципно да спре прехвърлянията по [Регламент „Дъблин III“] — и когато спрямо съответната мярка за извеждане на чужденеца е приложено суспензивното действие на обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/23: Комисия/Дания (Directive droits d’auteur dans le marché unique numérique), Съдебно решение от 8 май 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (dixième chambre) 8 mai 2025 (*) « Manquement d’État – Article 258 TFUE – Directive (UE) 2019/790 – Marché unique numérique – Droits d’auteur et droits voisins – Transposition partielle – Article 260, paragraphe 3, TFUE – Sanctions pécuniaires – Demande de condamnation au paiement d’une somme forfaitaire et d’une astreinte – Désistement partiel » Dans l’affaire C‑214/23, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 et de l’article 260, paragraphe 3, TFUE, introduit le 31 mars 2023, Commission européenne, représentée par Mme J. Samnadda et M. C. Vang, en qualité d’agents, partie requérante, contre Royaume de Danemark, représenté par Mmes D. Elkan, J. Kronborg et C. Maertens, en qualité d’agents, partie défenderesse, LA COUR (dixième chambre), composée de M. D. Gratsias, président de chambre, M. I. Jarukaitis, président de la quatrième chambre, et M. Z. Csehi (rapporteur), juge, avocat général : M. A. Rantos, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour : – de constater que, en ayant omis d’adopter, au plus tard le 7 juin 2021, les dispositions législatives, réglementaires et administratives nécessaires pour se conformer à la directive (UE) 2019/790 du Parlement européen et du Conseil, du 17 avril 2019, sur le droit d’auteur et les droits voisins dans le marché unique numérique et modifiant les directives 96/9/CE et ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/23: Комисия/Дания (Transports de cabotage), Заключение от 6 март 2025 г.
Неизпълнение на задълженията по член 15, буква б) от Регламент (ЕО) № 1073/2009 чрез въвеждане на административна практика, която ограничава каботажните превози с автобуси на датска територия до период от седем последователни дни в един календарен месец.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/23: Комисия/Дания (Transports de cabotage), Съдебно решение от 14 февруари 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 16 октомври 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Достъп до международния пазар на автобусни превози — Регламент (ЕО) № 1073/2009 — Член 2, точки 4 и 7 и член 15, буква б) — Каботажни автобусни превози във връзка със случайни превози — Национални мерки за прилагане, с които се въвежда максимален период от седем последователни дни в един календарен месец — Свобода на преценка — Пропорционалност“ По дело C‑482/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 26 юли 2023 г., Европейска комисия, представлявана от P. Messina и C. Vang, ищец, подпомагана от: Надзорен съвет на ЕАСТ, представляван от M. Brathovde, K. Isaksen, M.‑M. Joséphidès и I.O. Vilhjálmsdóttir, встъпила страна, срещу Кралство Дания, представлявано първоначално от D. Elkan, J. F. Kronborg и C. Maertens, а впоследствие от D. Elkan и C. Maertens, ответник, подпомагано от: Исландия, представлявана от V. B. Eggertsdóttir, H. Jónsson, I. Óskarsdóttir и N. G. Sigurðardóttir, Кралство Норвегия, представлявано от T. Aalia и E. Eikeland, встъпили страни, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin, M. Gavalec и Z. Csehi (докладчик), съдии, генерален адвокат: A. Rantos, секретар: C. Strömholm, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 декември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 март 2025 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/23: ILVA (Amende pour violation du RGPD), Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.
Следва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/22: Foreningen C и др., Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 370 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с част А, точка 2 от приложение X към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, която на 1 януари 1978 г. е облагала с ДДС дейност по публично радиоразпръскване, финансирана със задължителна по закон такса, плащана от всяко лице, собственик на устройство, което може да приема радиопрограми, да може да продължи да облага тази дейност, независимо дали тя попада в обхвата на понятието „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на посочения член 2, параграф 1, буква в)?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388/ЕИО държавата членка е изменила системата на таксата, преминавайки от налагане на такса за притежаването на радио- и телевизионни приемници към налагане на такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388 държавата членка е изменила системата на таксата така, че по-малка част от постъпленията от таксите се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио- и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/22: Foreningen C и др., Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка да наложи ДДС върху задължителна медийна лицензионна такса с оглед на финансирането на нетърговски дейности на обществени радио- и телевизионни организации, независимо от липсата на „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива?
При утвърдителен отговор на този въпрос се иска Съдът да отговори на следните преюдициални въпроси:
2) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса, преминавайки от налагане на лицензионна такса за притежаването на радио- и телевизионни апарати към налагане на лицензионна такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
3) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Директива 77/388] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса така, че по-малка част от постъпленията от лицензионни такси се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/23: ILVA (Amende pour violation du RGPD), Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.