България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-129/15: M., Определение от 7 юли 2016 г.
Може ли при липса на данни за достигане на приложимия праг по Директива 2004/18/ЕО и сигурен трансграничен интерес да се обсъжда статутът на организация като публичноправна по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/14: Ognyanov, Съдебно решение от 5 юли 2016 г.
Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник на Съда, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).
Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако
а) съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;
б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение.
Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:
а) съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;
б) съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/14: Polihim-SS, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Следва ли употребеното понятие „потребление на енергийни продукти“ в разпоредбата на чл. 1 § 1 буква „а“ от Директива 2008/118/ЕО в случаите, когато става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач — нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, като притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се потребяват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в определен процес или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се потребяват от третото лице, което ефективно ги влага в осъществяван от него процес?
Следва ли употребеният израз „използвани за производство на електроенергия“ в разпоредбата на чл. 14 § 1 б.„а“ първо тире от Директива 2003/96/ЕО в случаите, когато става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач — нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, което притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се използват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в определен процес за постигане на освободена от акциз цел или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се използват от трето лице, което ефективно ги влага в осъществяван от него процес за постигане на освободена от акциз цел — отопление, например за производство на електроенергия?
Като се имат предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 1 § 1 б.„а“ от Директива 2008/118/ЕО и на чл. 14 § 1 б.„а“ от Директива 2003/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и с каква ставка — като за моторно гориво или като енергийни продукти за отопление, за които е установено, че са доставени на краен потребител, който притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство за производство на електрическа енергия и удостоверение за освободен от акциз краен потребител и това лице директно е получило стоката от лицензирания складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката?
Като се имат предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 1 § 1б.„а“ от Директива 2008/118/ЕО и на чл. 14 § 1 б.„а“ от Директива 2003/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и то със ставка като за моторно гориво енергийни продукти, за които е установено, че са потребени и използвани за освободена от акциз цел — производство на електрическа енергия от лице, което притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство и това лице директно е получило стоката от лицензирания складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/14: Ognyanov, Заключение от 23 февруари 2016 г.
1) Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).
Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед задаване на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.
2) Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако
А) съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;
Б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?
3) Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:
А) съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;
Б) съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/14: Комисия/България, Съдебно решение от 14 януари 2016 г.
Изпълнила ли е Република България задължението си да класифицира като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии в района на Калиакра с оглед опазването на видовете по приложение I към Директивата за птиците и на редовно срещащите се мигриращи видове?
Спазила ли е Република България задължението да вземе подходящи мерки за избягване на влошаването на местообитанията и обезпокояването на видовете при одобряване на определени проекти в орнитологично важното място „Калиакра“, което е трябвало да бъде класифицирано като специална защитена зона?
Взела ли е Република България подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и обезпокояването на видовете при одобряване и изпълнение на проекти в специалните защитени зони „Калиакра“, „Белите скали“ и територията от значение за Общността „Комплекс Калиакра“?
Оценила ли е Република България по подходящ начин кумулативния ефект на проектите за вятърни генератори в орнитологично важното място „Калиакра“ при прилагането на правилата за оценка на въздействието върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/14: EasyPay и Finance Engineering, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Следва ли пощенска услуга, като услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получателя — лицата с право на социално плащане, да се счита извън приложното поле на Директива 97/67, и поради това — подчинена на разпоредбите на чл. 106 и 107 от ДФЕС?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли разпоредбите на чл. 106 и чл. 107 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничение на свободната конкуренция при предоставяне на пощенска услуга като описаната, когато това е обосновано с императивни съображения, свързани с гарантирането на основно конституционно право на гражданите и социалната политика на държавата, и паралелно с това, когато характерът на услугата позволява същата да се квалифицира като услуга с общ икономически интерес, при положение че получаваното от доставчика на услугата възнаграждение представлява компенсация, ненадвишаваща определения размер по чл. 2, пар.1, б. а) от решението УОИИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Съдебно решение от 21 октомври 2015 г.
Представлява ли дело, отнасящо се до „определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност“ по смисъла на член 1, пар. 1, б. „б“ [от Регламент № 2201/2003] във вр. с член 2, т. 7 [от този регламент], за което може да се прилага член 8, параграф 1 [от същия регламент], предоставената от закона възможност на гражданския съд да реши спор при разногласие на родителите по пътуване на детето в чужбина и издаване на документи за самоличност, ако приложимият материален закон предвижда съвместно упражняване на тези родителски права по отношение на детето?
Прилагат ли се основанията за учредяване на международна компетентност при граждански дела за родителска отговорност, когато решението замества юридически факт от значение за административна процедура по отношение на детето и приложимият закон предвижда тя да се проведе в конкретна държава-член на Европейския съюз?
Следва ли да се приеме, че има пророгация на компетентност по смисъла и условията на член 12, параграф 1, т. „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., когато представителят на ответника не е оспорил компетентността на съда, но той не е упълномощен, а е назначен от съда поради затруднения ответникът да бъде уведомен и да участва по конкретното дело лично или чрез упълномощен представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/14: Biovet, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Становище на генералния адвокат
Обхваща ли искът за заместване на липсващо съгласие на родител за пътуване на детето в чужбина и за издаване на паспорт приложното поле на „граждански дела, отнасящи се до родителска отговорност“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 2201/2003?
Може ли да се приеме, че страна, която не се явява лично и на която съдът е назначил особен представител, който не е оспорил компетентността, е приела недвусмислено компетентността на съда по смисъла на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/14: Комисия/България, Заключение от 3 септември 2015 г.
Неизпълнение на задължението за класифициране на най-подходящите по брой и площ територии като специални защитени зони съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО.
Неизпълнение на задължението за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията и обезпокояването на защитените видове птици в некласифицирани, но подлежащи на класифициране територии, съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2009/147/ЕО.
Неизпълнение на задължението за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и обезпокояването на видовете в класифицирани специални защитени зони, съгласно член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО.
Неизпълнение на задължението за оценка на кумулативния ефект на проектите при предварителната проверка по член 4, параграфи 2 и 3 и точка 1, буква б) от приложение III към Директива 2011/92/ЕС, както и по член 2, параграф 1 от същата директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.