Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-113/09: Ziegler/Комисия, Определение от 30 април 2010 г.
Налице ли е неправилна преценка на условията за неотложност при искане за освобождаване от задължението за представяне на банкова гаранция като условие за отлагане на незабавното събиране на глоба?
Следва ли при преценката за спиране на изпълнението да се вземат предвид финансовите ресурси на групата, към която принадлежи жалбоподателят?
Нарушени ли са принципите на равно третиране и равни процесуални възможности при отхвърлянето на искането за спиране на изпълнението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/09: Bâtiments и Ponts Construction и WISAG Produktionsservice, Заключение от 15 април 2010 г.
1) Противоречи ли на принципа на свободното движение в рамките на Европейския съюз и на член 24, втора алинея от Директива 93/37/ЕИО задължението да се притежава регистрация, за да може да бъде възложена обществена поръчка в Белгия, като наложеното по силата на член 1.G. от приложимите в конкретния случай специални спецификации, доколкото то трябва да се тълкува като позволяващо на възлагащия орган да изключи от обществената поръчка оферент — чуждестранен изпълнител на строителство, който не притежава регистрация, но е представил равностойни сертификати от своите национални административни органи?
2) Противоречи ли на принципа на свободното движение в рамките на Европейския съюз и на член 24, втора алинея от Директива 93/37 признаването на белгийски възлагащ орган на правото да задължава чуждестранните оференти да предоставят на белгийския орган — Комисията по регистрация на изпълнителите на строителство — извършването на преглед на валидността на сертификатите, издадени им от данъчните и от социалните органи на тяхната държава, с които се удостоверява, че те са изпълнили данъчните и социалните си задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/08: Bressol и др., Съдебно решение от 13 април 2010 г.
Следва ли член 12, първа алинея ЕО и член 18, параграф 1 ЕО във връзка с член 149, параграф 1 и параграф 2, второ тире ЕО и с член 150, параграф 2, трето тире ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат автономна общност в държава членка, която е компетентна в областта на висшето образование и в резултат на рестриктивна политика, водена от съседна държава членка, е изправена пред наплив от студенти от съседната държава членка към редица финансирани главно с обществени средства образователни програми с медицински характер, да предприема мерки като съдържащите се в Декрета от 16 юни 2006 г., когато посочената общност изтъква валидни основания, за да твърди, че това положение би могло да предизвика прекомерна тежест за публичните финанси и да застраши качеството на предоставяното образование?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако посочената общност докаже, че това положение има за последица факта, че твърде малко студенти с местоживеене в разглежданата общност получават дипломи, така че трайно да има налице достатъчно квалифициран медицински персонал за гарантиране качеството на системата на обществено здравеопазване в тази общност?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако с оглед на член 149, първа алинея in fine ЕО и член 13, параграф 2, буква с) от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който съдържа задължение за standstill, тази общност реши да запази широк и демократичен достъп до качествено висше образование за населението на общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/08: VEBIC, Заключение от 25 март 2010 г.
1) Трябва ли разпоредбите на [член 2, член 15, параграф 3 и член 35, параграф 1 от Регламент № 1/2003] да се тълкуват в смисъл, че [тези разпоредби] непосредствено оправомощават националните органи по конкуренцията да внасят писмени възражения по представените в производство по обжалване на тяхно решение основания и дори да представят сами правни основания, и че по тази причина посоченото правомощие не може да бъде отнето от държава членка?
2) Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че с оглед на ефективното прилагане на нормите на конкуренцията за защита на общия интерес публичните надзорни органи, компетентни като органи по конкуренцията, не само могат, но и са длъжни да участват в производството по обжалване на решението им, като изразят своята позиция по изложените фактически и правни основания?
3) Ако отговорът на [първи и втори въпрос] е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при липса на национални разпоредби относно участието на органа по конкуренцията в производството пред инстанцията, пред която е подадена жалба, и компетентност имат различни органи, органът, компетентен да вземе посочените в член 5 от [Регламент № 1/2003] решения, участва в производството по обжалване на решението му?
4) Налагат ли предходните въпроси различен отговор, когато съгласно националните разпоредби органът по конкуренция действа като юрисдикция и/или когато крайното решение се взема след разследване от орган към тази юрисдикция, който е длъжен да формулира твърденията за нарушение и да изготви проекторешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/09: Erotic Center, Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Трябва ли кабина, която представлява помещение с възможност за затваряне, в което само един човек може да се настани и срещу заплащане да гледа филми на телевизионен екран, като сам пуска филма с поставянето на монета, има възможност да избира между различни филми и за времето, за което е платил, може непрекъснато да променя избрания филм, да се смята за „кино“ по смисъла на [категория 7] от приложение З към [Шеста директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/09: SGS Belgium и др., Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Трябва ли изразът „непреодолима сила“, съдържащ се в член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 […], да се тълкува в смисъл, че по принцип развалянето на товар с говеждо месо по време на превозването, което е осъществено в подходяща опаковка и в хладилен контейнер, поддържащ непрекъснато изискваната температура, представлява случай на непреодолима сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/09: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 4 март 2010 г.
Изпълнило ли е Кралство Белгия задълженията си по член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването, като е приело или съобщило необходимите мерки в Région wallonne в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/09: Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie, Заключение от 4 март 2010 г.
1. Програмата за управление на азота за посочените за уязвими зони, изготвяна по силата на член 5, параграф 1 от Директивата за нитратите, представлява ли план или програма по член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО, който/която се изготвя за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, управлението на водите, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и [определя] рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС?
2. Програмата за управление на азота за посочените за уязвими зони, изготвяна по силата на член 5, параграф 1 от Директивата за нитратите, представлява ли план или програма по член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО, за който/която с оглед вероятните последици върху обектите се изисква оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директивата за местообитанията, в частност ако въпросната програма за управление на азота се прилага за всички посочени за уязвими зони на Région wallonne?
3. Програмата за управление на азота за посочените за уязвими зони, изготвяна по силата на член 5, параграф 1 от Директивата за нитратите, представлява ли план или програма, който/която е различен/различна от тези по член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО и определя рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти, за които по силата на член 3, параграф 4 държавите членки са длъжни да определят в съответствие с параграф 5 дали е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/08: Direct Parcel Distribution Belgium, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
1) Являва ли се вземането под отчет, предвидено в член 221 от [Митническия кодекс], вземане под отчет по смисъла на член 217 [от този кодекс], който предвижда че размерът на сборовете трябва бъде вписан от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, как трябва да се тълкува разпоредбата на член 217 от [Митническия кодекс], съгласно която размерът на сборовете „трябва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация […]“
Свързани ли са с него определени минимални технически или формални изисквания или [посоченият член] оставя изцяло на преценката на държавите членки приемането на по-подробни разпоредби относно практиката на вземане под отчет на размера на сборовете, без да налага минимални изисквания
Трябва ли това вземане под отчет да се разграничава от вписването на размера на сборовете при осчетоводяването на собствените ресурси по смисъла на член 6 от [Регламент № 1150/2000]?
3) Трябва ли член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че уведомяването по подходящ начин на длъжника за размера на сборовете от митническите органи може да се разглежда като уведомяване на длъжника за размера на сборовете по смисъла на [този член] само когато размерът на сборовете е бил взет под отчет, преди длъжникът да бъде уведомен за него
Как, освен това, трябва да се разбира изразът „по подходящ начин“ [в посочения член]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли да се приеме наличието на презумпция в полза на държавата, според която вземането под отчет на размера на сборовете е било извършено, преди длъжникът да бъде уведомен за този размер
Може ли националният съд да се основе на презумпция за истинност на декларацията на митническите органи, според която размерът на сборовете е бил взет под отчет преди уведомяването на длъжника за този размер или посочените органи трябва във всеки конкретен случай да представят пред националния съд писмено доказателство за вземането под отчет на размера на сборовете?
5) Трябва ли вземането под отчет на размера на сборовете да се извършва преди уведомяването на длъжника за този размер съгласно член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] под страх от недействителност или погасяване на правото на събиране на митническите сборове или на правото на принудително събиране на последните
С други думи, трябва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че ако длъжникът е бил уведомен по подходящ начин от митническите органи за размера на сборовете, но посоченият размер на сборовете не е бил взет под отчет [от тези органи] преди длъжникът да бъде уведомен за него, същият размер не може повече да бъде събран, което води до това, че за да могат все пак да съберат разглеждания размер, митническите органи трябва да уведомят по подходящ начин длъжника за него, след като последният е бил взет под отчет, и то ако това взимане под отчет е осъществено в рамките на погасителния давностен срок, предвиден в [посочения член]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, каква е последицата от заплащането от длъжника на размера на сборовете, за който той е бил уведомен, без да е извършено предварително вземане под отчет
Трябва ли платеното да се разглежда като недължимо платено, което може да получи обратно от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/08: SGI, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.
Допускат ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО и/или член 56 ЕО правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, по силата на която дадено „необичайно“ или „безвъзмездно“ предимство се облага при дружество, местно лице, когато то е предоставено от него на установено в друга държава членка дружество, с което първото дружество се намира пряко или непряко в отношения на взаимозависимост, докато дружество, местно лице, не подлежи на облагане за такова предимство, когато то е предоставено на друго дружество, местно лице, с което първото дружество се намира в такива отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.