Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-651/19: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Отхвърляне на последваща молба — Срок за обжалв…, Съдебно решение от 9 септември 2020 г.
Трябва ли член 46 от [Директива 2013/32], съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило, като член 39/57 от [Закона от 15 декември 1980 г.], във връзка с член 51/2, член 57/6, параграф 3, първа алинея, точка 5° и член 57/6/2, параграф 1 от същия закон, което определя срок от десет „календарни“ дни от връчването на административния акт като срок за обжалване на решение за обявяване на недопустимост на последваща молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, особено при положение че връчването е извършено в [Главния комисариат за бежанците и апатридите], където по закон се „счита“, че жалбоподателят е посочил адрес за съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/19: Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, Заключение от 16 юли 2020 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 263, четвърта алинея ДФЕС, включително на относимите разпоредби от вторичното право на Съюза, по-специално Регламент № 1107/2009
Неправилно тълкуване на член 9 от Орхуската конвенция във връзка с условията за допустимост по член 263, четвърта алинея ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/19: Белгийска държава (Regroupement familial – Enfant mineur), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според жалбоподателя му е предоставено с член 4 от Директива [2003/86], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
Трябва ли член 47 от [Хартата] и член 18 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, [първа алинея,] буква в) от Директива [2003/86], разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/19: SABAM, Заключение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 16 от Директива [2014/26], да се тълкува в смисъл, че е налице злоупотреба с господстващо положение, когато организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държава членка, прилага спрямо организатори на музикални събития модел за възнаграждение за правото на публично възпроизвеждане на музикални произведения, който наред с друго се основава на оборота, и
1. използва фиксирана тарифа на траншове вместо тарифа, която (с помощта на актуалните технически средства) да взема предвид точната част на управлявания от организацията за колективно управление репертоар от изпълнената по време на събитието музика?
2. определя лицензните възнаграждения в зависимост и от външни фактори, като inter alia цената на билета, цената на храните и напитките, бюджета за участващите творци и бюджета за други елементи, като декора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/19: Federale Overheidsdienst Financiën и Openbaar Ministerie, Определение от 16 юли 2020 г.
Изисква ли се преюдициалното запитване да съдържа достатъчно конкретна фактическа и правна рамка, както и мотиви за съмненията относно валидността на приложимите разпоредби от правото на Съюза, за да бъде допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли абстрактната и непълна формулировка на преюдициалните въпроси да възпрепятства Съда на Европейския съюз да изпълни функциите си и да доведе до недопустимост на запитванията по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/19: Movic и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване, да се наложи имуществена санкция за констатираните нарушения и да се обяви, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/19: A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „планове и програми“ попадат приети от правителството на федерална единица на държава членка постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори?
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че постановление и циркулярно писмо, всяко от които съдържа различни разпоредби относно изграждането и експлоатацията на вятърни генератори, включително мерки относно засенчването, безопасността и стандартите за шум, представляват планове и програми, за които трябва да се направи екологична оценка по силата на тази разпоредба?
Когато се окаже, че е трябвало да се направи екологична оценка по смисъла на Директива 2001/42 преди приемането на постановлението и циркулярното писмо, на които е основано оспорено пред национална юрисдикция разрешение за изграждане и експлоатация на вятърни генератори, поради което тези актове и разрешението не са в съответствие с правото на Съюза, може ли посочената юрисдикция да запази последиците от актовете и разрешението и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/19: CPAS de Liège, Заключение от 28 май 2020 г.
Трябва ли членове 5 и 13 от Директива [2008/115] във връзка с [член 19, параграф 2 и член 47] от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)], както и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, разглеждани в светлината на решение [Abdida], да се тълкуват в смисъл, че придават суспензивно действие на жалба, подадена срещу решение, с което се разпорежда на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, да напусне територията на държава членка, като се има предвид, че жалбоподателят твърди, че изпълнението на това решение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, – без да е необходимо да се преценява жалбата, тъй като самото ѝ подаване е достатъчно, за да се спре изпълнението на решението, с което се разпорежда напускане на страната, – или след извършване на ограничена проверка за наличие на защитимо оплакване или за липса на основание за недопустимост или за явна неоснователност на жалбата пред Съвета по споровете относно режима на чужденците, – или след извършване на пълна и цялостна проверка от съдилищата по трудови спорове с цел да се установи дали изпълнението на това решение действително може да изложи жалбоподателя на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/19: Белгийска държава (Regroupement familial – Enfant mineur), Заключение от 19 март 2020 г.
1) Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според втория жалбоподател му е предоставено с член 4 от Директива 2003/86 [на Съвета], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
2) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 18 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.