всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Белгия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия

Дело C-717/18: X (Европейска заповед за арест — Двойна наказуемост), Съдебно решение от 3 март 2020 г.

Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамково решение 2002/584], както е транспонирано в белгийското право със Закона от 19 декември 2003 г. [за европейската заповед за арест (Moniteur belge от 22 декември 2003 г., стр. 60075),], когато проверява дали е налице изискваната от тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид действащия към момента на издаването на европейската заповед за арест наказателен закон на издаващата държава членка?
Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамково решение 2002/584], както е транспонирано в белгийското право с [посочения закон] от 19 декември 2003 г., когато проверява дали е налице предвидената в тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид наказателния закон, действащ към момента на издаването на европейската заповед за арест, в който е предвиден завишен размер на наказанието в сравнение с наказателния закон, който е бил в сила в издаващата държава членка към момента на извършването на деянията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-24/19: A и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), Заключение от 3 март 2020 г.

Означават ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕИО, че член 99 от Besluit van de Vlaamse regering van 23 december 2011 tot wijziging van het besluit van de Vlaamse regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van de besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Постановление на фламандското правителство от 23 декември 2011 г. за изменение на Постановлението на фламандското правителство от 6 февруари 1991 г. за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и на Постановлението на фламандското правителство от 1 юни 1995 г. за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве), във връзка с адаптирането на тези постановления към развитието на техниката, с който във VLAREM II се въвежда раздел 5.20.6 относно съоръженията за производство на електричество от вятърна енергия, и Omzendbrief „Afwegingskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines“ (Циркулярно писмо „Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори“) от 2006 г. (наричани по-нататък заедно „настоящите актове“), които два акта съдържат различни разпоредби относно изграждането на вятърни генератори, включително мерки за безопасност и определени според устройствената зона стандарти за засенчване и за нивото на шума, трябва да бъдат класифицирани като „план или програма“ по смисъла на посочените разпоредби от Директивата
Ако се окаже, че е трябвало да бъде извършена екологична оценка, преди да бъдат приети настоящите актове, може ли запитващата юрисдикция временно да запази правните последици от тези тогава незаконосъобразни актове
Към този въпрос трябва да се поставят и няколко подвъпроса:
1) Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, при която правомощието за изготвяне се основава на свободата на преценка и политическата свобода на действие на съответния орган, така че не е налице определяне в тесния смисъл на думата на компетентния за изготвянето на „планове или програми“ орган, и за която не е предвидена и формална процедура по изготвяне, да се разглежда като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО?
2) Достатъчно ли е — за да бъдат считани за „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО — политически мерки или общи правила като настоящите актове да ограничават отчасти свободата на преценка на компетентния за издаването на разрешението орган, дори ако те не са изискване или необходимо условие за издаването на разрешението или не са предназначени да определят рамка за бъдещото издаване на разрешения, въпреки че законодателят на Съюза разглежда тази цел като съставна част на понятието „планове и програми“?
3) Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, което е изготвено по съображения за правна сигурност, следователно напълно доброволно, да бъде разглеждана като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
4) Може ли раздел 5.20.6 от VLAREM II, който съдържа правила, чието издаване не е било задължително, да бъде разглеждан като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
5) Могат ли политическа мярка и правителствено постановление с нормативна сила като настоящите актове, които имат ограничена индикативна стойност или най-малкото не определят рамка, от която може да произтече право на изпълнение на даден проект, и които не предоставят право на рамка, в която могат да бъдат разрешени проекти, да се разглеждат като „планове [или] програми […][,] които определят рамката за [бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на] проекти“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?
6) Могат ли политическа мярка като Циркулярно писмо EME/2006/01—RO/2006/02, което има чисто индикативна стойност, и/или правителствено постановление с нормативна сила като раздел 5.20.6 от VLAREM II, който просто определя минимални граници за издаването на разрешения и също така като общо правило действа изцяло автономно, като и двата акта съдържат само ограничен брой критерии и условия и нито тази мярка, нито правителственото постановление са определящи за някой от критериите или условията, и имайки предвид, че следователно е възможно да се твърди, че въз основа на обективни обстоятелства може да се изключи възможността те да имат съществени последици върху околната среда, да бъдат разглеждани като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за СЕО, а оттук и като юридически актове, които с определянето на приложимите за съответния сектор правила и контролни процедури предвиждат съществена съвкупност от критерии и условия относно разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?
7) При отрицателен отговор на последния въпрос, може ли дадена юрисдикция сама да установи това обстоятелство след издаването на постановлението или квазиправните норми (като настоящите стандарти на VLAREM II и циркулярното писмо)?
8) Може ли дадена юрисдикция, ако е само косвено компетентна въз основа на възражение със сила inter partes, и ако от отговора на преюдициалните въпроси следва, че настоящите актове са незаконосъобразни, да разпореди запазването на последиците от незаконосъобразното постановление и/или циркулярно писмо, ако незаконосъобразните актове допринасят за осъществяването на цел, която е свързана с опазването на околната среда и е преследвана и от директива по смисъла на член 288 ДФЕС, и условията на правото на Съюза за такова запазване са изпълнени (както е посочено в решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15, наричано по-нататък „решение Association France Nature Environnement“, EU:C:2016:603)?
9) При отрицателен отговор на осми въпрос, може ли дадена юрисдикция да разпореди запазването на последиците от обжалвания проект, за да бъдат по този начин косвено изпълнени условията на правото на Съюза (както са определени в решение Association France Nature Environnement) за запазването на правните последици от план или програма, противоречащ(а) на Директивата за СЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/18: Комисия/Белгия (Счетоводители), Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.

Съвместими ли са белгийските правила, които забраняват едновременното упражняване на счетоводна дейност с дейности като застрахователен посредник, брокер на недвижими имоти, банкова дейност или предоставяне на финансови услуги, с изискванията на член 25 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар?
Допустимо ли е професионалните камари в Белгия да забраняват едновременното упражняване на счетоводна дейност с всякаква дейност в областта на занаятите, селското стопанство и търговията, съгласно член 25 от Директива 2006/123/ЕО?
Представляват ли тези ограничения нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-833/18: Brompton Bicycle, Заключение от 6 февруари 2020 г.

1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?
2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:
– наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,
– ефективността на формата за постигането на посочения резултат,
– волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,
– наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/19: Euracoal/Комисия, Определение от 31 януари 2020 г.

Може ли актът, който оставя значителна свобода на държавите членки при определяне на пределно допустимите стойности за емисии, да засяга пряко и индивидуално жалбоподателя?
Създава ли правото на участие и изслушване във фазите на процедурата по изготвяне на референтен документ за НДТ индивидуализирана правна позиция, която може да обоснове допустимост на иска за отмяна?
Може ли участието на сдружение като Euracoal в процеса на изготвяне на акта да бъде приравнено на ситуацията на преговарящ с ясно определена роля за целите на индивидуална засегнатост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-725/18: Anton van Zantbeek, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Заключение от 15 януари 2020 г.

1) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — в условията на сериозни и постоянни заплахи за националната сигурност, свързани по-специално с риска от тероризъм — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
2) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че разрешава законодателни мерки — като мерките за събиране в реално време на данни за трафика и за местонахождението на определени лица — които, макар да засягат правата и задълженията на доставчиците на електронна съобщителна услуга, не им налагат специфично задължение за запазване на техните данни?
3) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че за да са законосъобразни производствата за събиране на данни за свързване, във всички случаи трябва да е изпълнено изискването да се информират засегнатите лица, когато такава информация вече не може да попречи на водените от компетентните органи разследвания, или такива производства могат да се считат за законосъобразни с оглед на всички останали съществуващи процесуални гаранции, доколкото последните осигуряват ефективността на правото на обжалване?
4) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — по-специално с оглед на гаранциите и проверките, които са предвидени по-нататък по отношение на събирането и използването на тези данни за свързване — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
5) Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/31, разглеждани във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че допускат дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/19: Pantochim, Заключение от 14 януари 2020 г.

1) Трябва ли разпоредбата, съгласно която вземането, във връзка с което се подава молба за събиране, „се смята за вземане на държавата членка по местонахождение на [запитвания орган]“, както е предвидена в член 6, [втора алинея] от Директива [2008/55], който заменя член 6, параграф 2 от Директива [76/308], да се тълкува в смисъл, че вземането на запитващата държава се приравнява на вземане на запитаната държава, така че вземането на запитващата държава придобива качеството на вземане на запитаната държава?
2) Как трябва да се тълкува терминът „привилегия“, който се съдържа в член 10 от Директива [2008/55], а преди кодификацията — в член 10 от Директива [76/308]: като преференциално право на предпочтително удовлетворение на вземането пред други вземания в случай на няколко конкуриращи се вземания или като всеки механизъм, който осигурява преференциални условия за събиране на вземането в случай на няколко конкуриращи се вземания?
3) Трябва ли да се счита за привилегия по смисъла на член 10 от посочените директиви възможността на данъчния орган да извърши при условията, предвидени в член 334 от Програмния закон от 27 декември 2004 г., прихващане в случай на няколко конкуриращи се вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/19: Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент, Определение от 20 декември 2019 г.

Какво е съдържанието на понятието „официално обявени резултати“ по смисъла на член 12 от Акта относно избора на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори – дали това са резултатите от преброяване на гласовете, обявени от националните органи, или списъкът, съобщен от държавата членка на Европейския парламент след изпълнение на последващи национални изисквания?
Полагането на клетва по националното право представлява ли част от избирателната процедура по смисъла на член 8 от Акта относно избора и член 223, параграф 1 ДФЕС?
Може ли актът, който съдържа резултатите от преброяването на гласовете, да се счита за приключващ процедурата по избор на членове на Европейския парламент, независимо от последващи формалности, изисквани от националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/18: Brussels Securities, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Трябва ли член 4 от Директива 90/435 във връзка с другите източници на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като CIR 1992 и AR/CIR 1992, в приложимите им за данъчната 2011 г. редакции,
с която е избран режим на освобождаване (необлагане на разпределената печалба, получена от дружеството майка по силата на асоциирането му с неговите дъщерни дружества), при който разпределеният от дъщерното дружество дивидент първо се включва в облагаемата основа на дружеството майка, а след това 95 % от този дивидент се приспадат от облагаемата основа като окончателно обложени доходи,
и в резултат от факта, че за целите на определянето на основата за изчисляване на корпоративния данък на дружеството майка този белгийски режим на приспадане на окончателно обложените доходи се прилага заедно със: 1) правилата за друго приспадане, съставляващо данъчно предимство, предвидено в тази правна уредба (намалението за рисков капитал), 2) правото на приспадане на остатъка от признатите за данъчни цели предходни загуби, 3) правото на пренасяне за следващи данъчни години на подлежащата на приспадане сума на остатъка от окончателно обложените доходи, на намалението за рисков капитал и на остатъка от признатите за данъчни цели предходни загуби, ако за съответната данъчна година техният размер надвишава размера на облагаемата печалба, и 4) реда на приспадане, вследствие от който през тези следващи данъчни години се приспадат — до размера на облагаемата печалба — първо пренесените окончателно обложени доходи, след това намалението за рисков капитал (което може да се пренася само за „следващите седем данъчни периода“) и накрая остатъкът от признатите за данъчни цели предходни загуби,
води до намаляване — в размер на цялата или на част от сумата на разпределените от дъщерното дружество дивиденти — на загубите, които дружеството майка щеше да може да приспадне, ако тези дивиденти просто се изключваха от печалбата за данъчната година, през която са получени (като последица от което щеше да се намали данъчният финансов резултат за тази данъчна година и евентуално да се увеличат подлежащите на пренасяне данъчни загуби), вместо да се включват в печалбата, а след това спрямо тях да се прилагат правила за освобождаване и за пренасяне на освободените суми, в случай че размерът на печалбата е недостатъчен,
а именно до намаляване на остатъка на признатите за данъчни цели предходни загуби на дружеството майка, до което може да се стигне през данъчните години, следващи данъчна година, през която окончателно обложените доходи, намалението за рисков капитал и остатъкът от признатите за данъчни цели предходни загуби надвишават размера на облагаемата печалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12122232425187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form