Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Следва ли производството по преюдициално запитване да бъде прекратено при оттегляне на запитването от националната юрисдикция след постановяване на релевантно решение по сходен казус?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че приемаща държава членка има право да не признае свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, ако въз основа на данните, вписани в това свидетелство за управление, се установи нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от тази директива, при положение че приемащата държава членка предварително не е наложила мярка по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 91/439/ЕИО спрямо притежателя на свидетелството за управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
А. Може ли член 1, параграф 5 от [Директивата ОВОС] да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното си поле законодателство — като [декрета от 17 юли 2008 г.] — което посочва само че „са установени императивни съображения от обществен интерес“ за предоставянето на разрешения за проектиране, екологични разрешения и обединени екологични разрешения за проектиране, свързани с изброени в него действия и дейности, и което „ратифицира“ разрешенията, за които е посочено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
Б.1. Допускат ли членове 1, 5, 6, 7, 8 и 10а от изменената [Директива ОВОС] правен режим, при който правото да се изпълни проект, предмет на оценка за въздействието, е предоставено със законодателен акт, неподлежащ на обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да даде възможност да се оспори по същество и от процесуална гледна точка решението за предоставяне на право да се изпълни проектът?
Б.2. Трябва ли член 9 от Орхуската конвенция да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят възможността за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да може да се оспорва законосъобразността — по какъвто и да е въпрос по същество или от процесуална гледна точка, свързан както с материалноправния, така и с процесуалноправния режим за разрешаване на проектите, предмет на оценка на въздействието — на решения, действия и пропуски, спрямо които се прилагат разпоредбите на член 6?
Б.3. От гледна точка на Орхуската конвенция, трябва ли член 10а от изменената [Директива ОВОС] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят възможността за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да може да се оспорва законосъобразността на решения, действия или бездействия по какъвто и да е въпрос по същество или от процесуална гледна точка, свързан както с материалноправния, така и с процесуалноправния режим за разрешаване на проектите, предмет на оценка на въздействието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Съвместима ли е с общностното право възможността — за периода преди приемането на първия италиански закон за транспониране — италианската държава правомерно да се позове на общия петгодишен или десетгодишен срок за погасяване по давност на произтичащо от Директива 82/76/ЕИО право, без с това да се осуетява окончателно упражняването на въпросното право, изразяващо се в плащането на възнаграждение или при условията на евентуалност в правото на иск за обезщетение за вреди?
2) От друга страна, съвместимо ли е с общностното право изключването на всяко възражение за погасяване по давност, поради това че то осуетява окончателно упражняването на посоченото право?
3) Съвместимо ли е с общностното право изключването на всяко възражение за погасяване по давност до установяването на нарушението на общностното право от Съда (в настоящия случай до 1999 г.)?
4) Съвместимо ли е с общностното право изключването на всяко възражение за погасяване по давност във всички случаи до правилното и пълно транспониране на директивата, с което разглежданото право се признава в националното законодателство (нещо, което така и не е направено в настоящия случай), както е предвидено в Решение по дело Emmot[, посочено по-горе?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли подпозиция 8536 69 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че електрически съединители като тези, предмет на делото в главното производство, са изключени от посочената подпозиция, поради това че те не осигуряват изолацията на проводника в точката на свързване или че представляват само част от произвежданите впоследствие щепсели и щекери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е съединяване на дела с оглед на предметната им връзка съгласно приложимите процесуални норми на Правилника на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли практиката на Съда […], както следва от неговите решения [цитирани по-горе] по дело MPA Pharma […] и […] по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкува в смисъл, че паралелен вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на същия, както и за подробното представяне на опаковката на продукта и за мерките във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като представя себе си като извършил преопаковането върху външната опаковка на внесения лекарствен продукт, вместо да посочи наименованието на отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило на практика преопаковането, по-конкретно посредством (повторно) поставяне на съответната марка?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма опасност у потребителя/крайния ползвател да се породи погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на въпросния лекарствения продукт, ако титулярът на разрешението за пускане на пазара посочи себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което в изпълнение на поръчка е извършило на практика преопаковането?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма да възникне опасност от създаване на погрешна представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, ако като лице, извършило преопаковането, се посочи предприятието, което на практика е извършило това преопаковане?
4) Дали за отговора на първия въпрос има значение само опасността, че у потребителя/крайния ползвател може да бъде създадена погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, или са релевантни и други съображения на притежателя на марката, като […] a) това, че предприятието, което внася продукта и извършва физическото преопаковане, като поставя (повторно) марката върху външната опаковка на лекарствения продукт, би могло на собствено основание да накърни правото на марката на притежателя; и б) това, че поради обстоятелства, за които отговаря преопаковащото предприятие, преопаковането може да засегне първоначалното състояние на лекарствения продукт или представянето на преопакования продукт е такова, че може да се счита за накърняващо реномето на притежателя на марката (вж. по-конкретно Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. [цитирано по-горе])?
5) Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираното пускане на пазара на преопакования лекарствен продукт — предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за пускане на пазара, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи предприятието, което действително е извършило преопаковането?
1) Трябва ли член 7, параграф 2 от […] директива 89/104[…] и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно [посочените по-горе] Решение по дело Hoffmann-La Roche […], Решение по дело Pfizer […] и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че то е извършило преопаковането му, макар и това дружество да е възложило физическото преопаковане на друг субект — преопаковащо дружество, титуляр на разрешението за преопаковане, което поставя марката върху новата опаковка при преопаковането и получава от дружеството за продажба инструкции относно закупуването, опаковането, подробния дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на този продукт?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането, ако наред с гореспоменатото обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането, бъде посочено наименованието на производителя?
3) Дали за отговора на първия въпрос е релевантна само опасността от въвеждане на потребителя или крайния ползвател в заблуждение относно отговорността на притежателя на марката за преопаковането, или са от значение и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) факта, че лицето, което в действителност извършва закупуването, преопаковането и повторното поставяне на марката на притежателя върху опаковката на лекарствения продукт, може да наруши на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и че това може да се дължи на фактори, за които е отговорно лицето, което физически е извършило преопаковането; б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт; или в) това, че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че накърнява марката или репутацията на притежателя ѝ?
4) Ако в отговора на третия въпрос Съдът приеме, че трябва да бъде взет предвид и фактът, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали за този отговор е от значение обстоятелството, че по силата на националното право дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни за нарушаване на правата на притежателя на марката?
5) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че към момента на уведомяването на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара и е посочил, че отговаря за преопаковането, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи дружеството, извършило преопаковането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.