Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли правото на пострадалото лице да дава обяснения, посочено в съображение 8 от преамбюла на Рамково решение 2001/220/ПВР, да се тълкува като позитивно задължение на държавните органи, на които е възложено преследването и налагането на наказания за увреждащите деяния, да дадат възможност на пострадалото лице да изрази своята оценка, разсъждения и мнение относно преките последици за живота ѝ, които могат да произтекат от налагането на наказание на извършителя на насилието, с когото поддържа семейна или силна емоционална връзка?
2. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължението на държавите да признаят правата и законните интереси на пострадалите им налага да вземат предвид мнението им, когато наказателните последици от процеса могат да увредят съществено и пряко упражняването на правото им на свободно развитие на личността и на личен и семеен живот?
3. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че държавните органи не могат да откажат да вземат предвид свободната воля на пострадалото лице, когато то се противопоставя на налагането или продължаването на забрана за доближаване, в случаите, в които извършителят на престъплението е член на неговото семейство, не е установена обективна опасност от рецидив, констатирано е ниво на лична, социална и емоционална способност, изключваща възможността пострадалото лице да изпадне в подчинение на извършителя на насилието, или обратно, следва да се приеме, че тази мярка е релевантна във всички случаи предвид особеността на тези престъпления?
4. Трябва ли член 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР, според който държавите членки осигуряват подходящо равнище на защита на пострадалите, да се тълкува в смисъл, че позволява общото и задължително налагане на забрана за доближаване или на забрана за общуване като допълнителни наказания във всички случаи, в които дадено лице е пострадало от престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или обратно, трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши индивидуална преценка, която да позволи във всеки конкретен случай да се установи подходящото равнище на защита предвид застъпените интереси?
5. Трябва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че дава възможност да се изключи по принцип медиацията в наказателни производства за престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или напротив, медиацията трябва да се позволи и при тези производства, като във всеки конкретен случай се преценят застъпените интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Изисква ли член 10a от Директива 85/337 […] неправителствените организации, които възнамеряват да подадат жалба пред съд на държава членка, чието административнопроцесуално право изисква жалбоподателят да твърди, че е нарушено негово право, да могат да се позовават на нарушение на всяка от разпоредбите, свързани с одобряването на проекта, отнасящи се до опазването на околната среда, включително и на разпоредби, които са предназначени изключително да служат на обществения интерес, а не са предназначени, дори и отчасти, да служат за закрила на правни интереси на частноправни субекти?
Ако първият въпрос не може да получи безусловен утвърдителен отговор:
Изисква ли член 10a от Директива 85/337 […] неправителствените организации, които възнамеряват да подадат жалба пред съд на държава членка, чието административнопроцесуално право изисква жалбоподателят да твърди, че е нарушено негово право, да могат да се позовават на нарушение на разпоредби за опазване на околната среда, свързани с одобряването на проект, които се основават пряко на общностното право или с които се транспонират общностни разпоредби за опазване на околната среда във вътрешното право, включително и на разпоредби, които са предназначени изключително да служат на обществения интерес, а не са предназначени, дори и отчасти, да служат и за закрила на правни интереси на частноправни субекти?
а) Ако вторият въпрос по принцип изисква утвърдителен отговор:
Трябва ли общностните разпоредби относно опазването на околната среда да отговарят на определени изисквания относно съдържанието, за да могат да бъдат оспорени?
б) Ако буква а) на втория въпрос изисква утвърдителен отговор:
За какви изисквания, свързани със съдържанието (например непосредствено действие, цел на закрилата, законодателни цели), става въпрос?
Предоставя ли Директивата пряко на неправителствените организации право на достъп до съд, излизащо извън рамките на нормите на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
a) Изключва ли член 1, параграф 1 от Директива 2003/49 разпоредба, съгласно която лихва по заеми, платена от дружество в една държава членка на свързано дружество от друга държава членка, се включва в данъчната основа за облагане с Gewerbesteuer на първото дружество?
б) При положителен отговор на първия въпрос: следва ли член 1, параграф 10 от Директива 2003/49 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не приложи Директивата, когато към момента на плащане на лихвите предвидените в член 3, буква б) условия за съществуване на свързано дружество не са били изпълнени в продължение на две години непрекъснато?
Могат ли в такъв случай държавите членки да се позовават спрямо извършилото плащанията дружество непосредствено на член 1, параграф 10 от Директива 2003/49?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43 […] трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват непряка дискриминация срещу лицата на основание на етническата им принадлежност, когато национална правна уредба предвижда, че личните и фамилните имена могат да се изписват в актовете за гражданско състояние само като се използват буквите на националния език?
В светлината на разпоредбите на Директива 2000/43 […] трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да упражняват непряка дискриминация срещу лицата на основание етническата им принадлежност, когато национална правна уредба предвижда, че личните и фамилните имена на лицата с друг национален произход или гражданство се изписват в актовете за гражданско състояние с букви от латинската азбука, без да се използват диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват на други езици?
В светлината на член [21], параграф 1 [ДФЕС], който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, и в светлината на член [18], първа алинея [ДФЕС], който забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните и фамилните имена могат да се изписват в актовете за гражданско състояние само като се използват буквите на националния език?
В светлината на член [21], параграф 1 [ДФЕС], който предвижда, че всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, и в светлината на член [18], първа алинея [ДФЕС], който забранява всякаква дискриминация на основание гражданство, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат в законодателството си, че личните и фамилни имена на лицата с друг национален произход или гражданство се изписват в актовете за гражданско състояние с букви от латинската азбука без диакритични знаци, лигатури или други промени в изписването на буквите от латинската азбука, които се използват на други езици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 22, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че се прилага към спор, в рамките на който едно дружество изтъква, че дадено споразумение не може да му бъде противопоставено предвид твърдяна недействителност — която била налице поради нарушение на устава му — на решение на неговите органи, довело до сключване на това споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли изискването, установено в член 2, буква и) от Директива 2005/29 […] с израза „следователно позволява на потребителя да направи покупка“, да бъде тълкувано в смисъл, че оферта за продажба е налице, когато се дава информация за предлагания продукт и неговата цена, така че потребителят да може да вземе решение за покупка, или е необходимо търговското съобщение да предлага и реална възможност да се закупи продуктът (напр. формуляр за поръчка) или да е налице достъп до подобна възможност (напр. реклама извън магазина)?
Следва ли член 2, буква и) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че изискването за цена е изпълнено, ако търговското съобщение съдържа начална цена, т.е. най-ниската цена, на която предлаганият продукт или вид продукти могат да бъдат закупени, като същевременно предлаганият продукт или вид продукти съществуват в други варианти или с друго съдържание на цени, които не са посочени?
Следва ли член 2, буква и) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че изискването за посочване на характеристиките на продукта е изпълнено, когато продуктът е представен словесно или визуално [...], т.е. той е определен, но не е описан подробно?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, дали това важи и когато съответният продукт се предлага в много варианти, но в търговското съобщение те са посочени само с общо обозначение?
Ако е налице оферта за продажба, следва ли член 7, параграф 4, буква а) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че е достатъчно да се посочат само някои от основните характеристики на продукта, като в допълнение търговецът препраща към своя уебсайт, при условие че на този сайт има съществена информация за основните характеристики на продукта, цената и другите условия в съответствие с изискванията на [посочения] член 7, параграф 4?
Следва ли член 7, параграф 4, буква в) от Директива [2005/29] да бъде тълкуван в смисъл, че е достатъчно да се даде начална цена, за да бъдат изпълнени изискванията за цената?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 18, параграф 4 от [Шеста директива] и член 183, първа алинея от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че допускат при условията на главното производство:
1) Поради законодателна промяна с цел борба с данъчните измами срокът за възстановяване на [ДДС] да бъде удължен до датата на издаване на ревизионен акт, поради започнала ревизия на лицето в 45-дневен срок от подаване на справка-декларация, без да се дължат лихви през този период върху подлежащата на възстановяване сума, когато са налице едновременно следните условия:
a) преди тази промяна законодателно установеният 45-дневен срок за възстановяване на данъка е изтекъл и са започнали да текат лихви върху сумата за възстановяване, независимо от започналата данъчна ревизия;
б) при ревизията е установена достоверност на декларирания данък за възстановяване;
в) единствената правна възможност на данъчния субект да съкрати този срок е чрез представяне на обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за определен срок, в размер на подлежащата на възстановяване сума.
2) Да се установи срок за възстановяване на [ДДС] с продължителност 45 дни от датата на подаване на справка-декларация за този данък и правна възможност за спирането му, а впоследствие и удължаването му чрез възлагане на ревизия в този срок, при едномесечен данъчен период за отчитане на този данък.
3) Да се извърши възстановяване на [ДДС] с ревизионен акт чрез прихващане от подлежащата на възстановяване сума на установени със същия акт задължения за такъв данък и за други данъци и държавни вземания за различни данъчни периоди, както и лихви върху тези суми, начислени към датата на издаване на ревизионния акт, когато при ревизията е установена достоверност на декларирания данък за възстановяване и са налице едновременно следните условия:
a) не е допуснато предварително обезпечение в хода на ревизионното производство на бъдещи вземания на държавата, които предстои да бъдат установени в хода на производството по издаване на ревизионния акт;
б) прихващането на вземания на държавата не е предвидено като способ за принудително изпълнение и като обезпечителна мярка в националния закон;
в) не са изтекли сроковете за оспорване и за доброволно плащане на прихванатите главници и лихви поради установяването им със същия ревизионен акт и част от тях са обжалвани и пред съда.
4) Когато е установена достоверност на декларирания данък за възстановяване по справка-декларация, държавата да извърши прихващане към датата на издаване на ревизионния акт на установени задължения за данъци със същия акт за периоди, преди датата на тази декларация, както и с лихви върху тези задължения, вместо към датата на справка-декларацията, при условие че държавата не дължи лихви през време на законоустановения срок за възстановяване на сумата и начислява лихви върху прихванатите данъци след датата на декларацията до издаването на ревизионния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Могат ли [Насоките от 2002 г.], с които по силата на член 16, параграф 1 от [Директива 2002/21] [НРО] е длъжен да се съобразява максимално при анализа на релевантните пазари, да бъдат противопоставени на установените в държава членка частноправни субекти на основание член 58 от [Акта за присъединяване от 2003 г.], когато тези насоки не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на езика на тази държава, въпреки че съответният език е официален език на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Директива 90/314 при обстоятелства, възникнали изцяло преди присъединяването на Република България към Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.