Дело C-400/09: Orifarm и др., Заключение от 12 май 2011 г.
Анотация
Въпроси
1) Трябва ли практиката на Съда […], както следва от неговите решения [цитирани по-горе] по дело MPA Pharma […] и […] по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкува в смисъл, че паралелен вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на същия, както и за подробното представяне на опаковката на продукта и за мерките във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като представя себе си като извършил преопаковането върху външната опаковка на внесения лекарствен продукт, вместо да посочи наименованието на отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило на практика преопаковането, по-конкретно посредством (повторно) поставяне на съответната марка?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма опасност у потребителя/крайния ползвател да се породи погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на въпросния лекарствения продукт, ако титулярът на разрешението за пускане на пазара посочи себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което в изпълнение на поръчка е извършило на практика преопаковането?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма да възникне опасност от създаване на погрешна представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, ако като лице, извършило преопаковането, се посочи предприятието, което на практика е извършило това преопаковане?
4) Дали за отговора на първия въпрос има значение само опасността, че у потребителя/крайния ползвател може да бъде създадена погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, или са релевантни и други съображения на притежателя на марката, като […] a) това, че предприятието, което внася продукта и извършва физическото преопаковане, като поставя (повторно) марката върху външната опаковка на лекарствения продукт, би могло на собствено основание да накърни правото на марката на притежателя; и б) това, че поради обстоятелства, за които отговаря преопаковащото предприятие, преопаковането може да засегне първоначалното състояние на лекарствения продукт или представянето на преопакования продукт е такова, че може да се счита за накърняващо реномето на притежателя на марката (вж. по-конкретно Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. [цитирано по-горе])?
5) Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираното пускане на пазара на преопакования лекарствен продукт — предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за пускане на пазара, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи предприятието, което действително е извършило преопаковането?
1) Трябва ли член 7, параграф 2 от […] директива 89/104[…] и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно [посочените по-горе] Решение по дело Hoffmann-La Roche […], Решение по дело Pfizer […] и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че то е извършило преопаковането му, макар и това дружество да е възложило физическото преопаковане на друг субект — преопаковащо дружество, титуляр на разрешението за преопаковане, което поставя марката върху новата опаковка при преопаковането и получава от дружеството за продажба инструкции относно закупуването, опаковането, подробния дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на този продукт?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането, ако наред с гореспоменатото обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането, бъде посочено наименованието на производителя?
3) Дали за отговора на първия въпрос е релевантна само опасността от въвеждане на потребителя или крайния ползвател в заблуждение относно отговорността на притежателя на марката за преопаковането, или са от значение и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) факта, че лицето, което в действителност извършва закупуването, преопаковането и повторното поставяне на марката на притежателя върху опаковката на лекарствения продукт, може да наруши на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и че това може да се дължи на фактори, за които е отговорно лицето, което физически е извършило преопаковането; б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт; или в) това, че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че накърнява марката или репутацията на притежателя ѝ?
4) Ако в отговора на третия въпрос Съдът приеме, че трябва да бъде взет предвид и фактът, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали за този отговор е от значение обстоятелството, че по силата на националното право дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни за нарушаване на правата на притежателя на марката?
5) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че към момента на уведомяването на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара и е посочил, че отговаря за преопаковането, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи дружеството, извършило преопаковането?
Отговори
Отговорите на въпросите са достъпни само за нашите абонати.
Основни изводи
Основните изводи са достъпни само за нашите абонати.
Текст
... ="mfn-content-0000000000000e180000000000000000_36642-1">Съединени дела C‑400/09 и C‑207/10
Orifarm A/S,
Orifarm Supply A/S,
Handelsselskabet af 5. januar 2002 A/S, в ликвидация,
Ompakningsselskabet af 1. november 2005 A/S (C‑400/09)
срещу
Merck & Co. Inc.,
Merck Sharp & Dohme BV,
Merck Sharp & Dohme
и
Paranova Danmark A/S,
Paranova Pack A/S (C‑207/10)
срещу
Merck Sharp & Dohme Corp.,
Merck Sharp & Dohme,
Merck Sharp & Dohme BV
(Преюдициално запитване, отправено от Højesteret (Дания)
„Марки — Директива 89/104/ЕИО — Член 7, параграф 2 — Преопаковане на лекарствен продукт, предмет на паралелен внос — Релевантни критерии за преценката на нарушенията на правото на марка“
1. В настоящите дела Съдът е сезиран с преюдициални запитвания за тълкуване на член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и на свързаната с него съдебна практика, а именно Решение от 23 май 1978 г. по дело Hoffmann-La Roche, Решение от 3 декември 1981 г. по дело Pfizer, както и решения от 11 юли 1996 г. по дело MPA Pharma и по дело Bristol-Myers Squibb и др.
2. В тези решения Съдът уточнява условията, при които паралелен вносител може да пусне на пазара преопаковани лекарствени продукти, върху които е положена ...
Модул "СЕС"
Съдебният акт, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Деловодни данни
Вид съдебен акт: Заключения
Съд/състав: Съд, Съд - първи състав
Производство: Преюдициално запитване
Език на производството: Датски
Произход на преюдициално запитване: Предстои добавяне/Няма информация
Навигация
Инструменти
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.