всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
2) Трябва ли член 27 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че националният съд, който разглежда молба за образуване на вторично производство, в никакъв случай не може да преценява платежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство за сключване на предпазен конкордат)?
3) Допуска ли член 27 от Регламент № 1346/2000 да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от посочения регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответното лице, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство за сключване на предпазен конкордат), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Следва ли на основание на установения в член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС принцип за свободно движение и за свободно пребиваване в държавите членки на Европейския съюз член 10 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността […], да се тълкува в смисъл, че придобитите съгласно законодателството на определена държава членка парични обезщетения за старост не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация и когато получателят е пребивавал едновременно (имал е две места на обичайно пребиваване с равностойно значение) на територията на две държави членки, едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст?
2) Следва ли член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС […], както и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 114, параграф 1 от Ustawа z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych (Закон от 17 декември 1998 г. за пенсиите от фонд обществено осигуряване) (Dz. U., 2009 г., бр. 153, позиция 1227 с изменения) във връзка с член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. между Федерална република Германия и Народна република Полша относно пенсиите и обезщетенията за трудова злополука (Dz. U., 1976 г., бр. 16, позиция 101 с изменения) да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да издаде ново решение по определена преписка, с което да лиши от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице, което от дълги години има едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че преди 2009 г. това лице не е подавало заявление или декларация за промяна на мястото си на пребиваване в някоя от тези държави?
При отрицателен отговор:
3) Следва ли член 20, параграф 2 ДФЕС, член 21 ДФЕС […] и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 138, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych […] да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да изисква възстановяване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, получени през последните три години от лице, което е имало в периода от 1975 г. до 2009 г. едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че при издаване на решението по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след нейното получаване полската осигурителна институция не е разяснила на това лице, че е необходимо да я информира и за обстоятелството, че има две места на обичайно пребиваване в две държави, като в тази връзка следва да подаде заявление или декларация за избор на осигурителната институция на една от тези държави членки като компетентна по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Представлява ли клон, агенция или друго представителство по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] намиращото се в държава членка посолство на държава, която не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001?
2) При положителен отговор на първия въпрос, може ли със сключено преди възникването на спора споразумение за предоставяне на компетентност да се обоснове компетентността на съд, който не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, когато със същото се изключва компетентността, основана на членове 18 и 19 от Регламент № 44/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Регламент […] № 1257/1999 […] във връзка с Регламент […] № 817/2004 […] допуска ли правило на субсидиращия орган, съгласно което, ако осуети извършването на проверка на място (измерване на площите), бенефициерът трябва да възстанови всички суми на помощите, които вече са му отпуснати през периода на задълженията по съответната агроекологична мярка, включително одобрените и изплатени помощи за няколко години назад?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Представлява ли [Споразумението за седалището] част от правото на Съюза, ползващо се при прилагането му с предимство пред националното право, или е международен договор?
2) Следва ли член 15 от Споразумението за седалището във връзка с член 36 от [Устава на ЕСЦБ] да се тълкува стеснително, в смисъл че разпоредбите на германското осигурително право, които предвиждат определено социалноосигурително обезщетение, не се прилагат спрямо служителите на ЕЦБ само в случай че ЕЦБ им предоставя сходно социалноосигурително обезщетение съгласно [УР]?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос:
а) Следва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална разпоредба, която урежда отпускането на семейни обезщетения само въз основа на принципа на териториалност?
б) Относими ли са съображенията на Съда, изложени в Решение [от 20 май 2008 г.] по дело Bosmann (C-352/06, Сборник, стр. I-3827, точки 31—33), за прилагането на посочените разпоредби
Следва ли да се смята, че член 15 от Споразумението за седалището във връзка с член 36 от [Устава на ЕСЦБ] не лишава Федерална република Германия от правомощието да отпуска семейни обезщетения на живеещите на нейна територия служители на ЕЦБ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Следва ли Регламент [№ 1206/2001], и по-специално член 1, параграф 1 от него, да се тълкува в смисъл, че когато определен съд реши да разпита свидетел с местожителство в друга държава членка, този съд е длъжен при всички обстоятелства да приложи относно този вид доказателство някой от предвидените в Регламента способи, или този съд има право да приложи и уреден в собственото му национално процесуално право способ, като например призове съответния свидетел да се яви пред този съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли в светлината на Решение по дело Pontina Ambiente, член 3, параграфи 26 и 31 от Закон № 549 да не се прилагат поради противоречие с член 10 от Директива 1999/31 и може ли същите разпоредби да не се прилагат и поради противоречие с членове 1—3 от Директива 2000/35?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Трябва ли разпоредбите на член 313, параграф 1 и член 314 от [Директивата за ДДС] във връзка с членове 136 и 315 от нея да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължените дилъри да прилагат специалния режим за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоки втора употреба включително когато препродават леки автомобили и други моторни превозни средства, които са закупили при условията на освобождаването, предвидено във вътрешното полско право с член 13, параграф 1, точка 5 от [Наредбата за прилагането на Закона за ДДС] за доставката на леки автомобили и други моторни превозни средства, извършвана от данъчнозадължени лица, които при придобиването им са имали право само на частично приспадане на ДДС на основание член 86, параграф 3 от Закона от [Закона за ДДС], ако тези автомобили и превозни средства са стоки втора употреба по смисъла на член 43, параграф 2 от Закона за ДДС и на член 311, параграф 1, точка 1 от [Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Директива 2004/18, и по-специално член 1, параграф 2, букви а) и г), член 2, член 28 и приложение II, категории № 8 и № 12, допуска ли национална правна уредба, която позволява два възлагащи органа да сключат помежду си договори в писмена форма за проучване и оценка на сеизмичната уязвимост на болнични заведения, които да се изпълнят в съответствие с националните нормативи за безопасна експлоатация на строежите, и по-специално на сградите от стратегическо значение, срещу насрещна престация, която не превишава разходите за изпълнение на услугата, когато административният орган изпълнител може да има качеството на икономически оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) В хипотеза, при която през 2005 г. и 2006 г. в публичен митнически склад, разположен на територията на държава — членка на Европейския съюз, са били внесени от вносител от тази държава членка стоки с произход от територията на държава, която не е членка на Европейския съюз (Украйна), които впоследствие са били преработени в посочения склад под режим активно усъвършенстване със система за отложено плащане, и при която, вместо да бъде изнесен веднага по смисъла на член 114 от Регламент № 2913/92, крайният продукт е доставен в същия този склад от преработилия го субект на друго дружество от същата държава членка, което не го е пуснало в свободно обращение от посочения склад, а отново го е поставил под режим митническо складиране, прилага ли се към споменатата продажба на стоки в същия този митнически склад винаги и единствено общностната митническа правна уредба, или с въпросната продажба правното положение се променя така, че към посочената сделка се прилага режимът на Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година (77/388/EИО), тоест възможно ли е за целите на режима на данъка върху добавената стойност по смисъла на Шеста директива да се приеме, че публичен митнически склад, разположен на територията на държава членка, е част от територията на Общността, и по-конкретно на територията на тази държава членка по смисъла на съдържащото се в член 3 от Шеста директива определение?
2) Възможно ли е горепосоченото положение да се прецени в светлината на установената от Съда на Европейския съюз и свързана с прилагането на Шеста директива доктрина за злоупотреба с право (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax, C-255/02) в смисъл, че с доставката на стоки в публичен митнически склад, разположен на територията на Словашката република, жалбоподателят вече е осъществил възмездна доставка на стоки на национална територия?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос в смисъл, че към въпросната сделка се прилага режимът на Шеста директива, представлява ли тази сделка данъчното събитие
а) във връзка с изискуемостта на данъка по смисъла на член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, доколкото е била осъществена доставка на стоки в митнически склад, разположен на територията на Словашката република, или
б) доколкото след внасянето на стоките от трета държава (член 10, параграф 3 от Шеста директива), тоест по време на престоя им в посочения митнически склад, митническият режим е отпаднал с доставката на депозираните стоки на друго лице от държава членка?
4) Осъществени ли са целите на Шеста директива, формулирани в нейния преамбюл, и по-специално целите на ГАТТ (СТО), когато към доставка на стоки, които са внесени от трета държава в митнически склад и впоследствие са преработени в този склад и са доставени на друго лице в тази държава членка в митнически склад, на територията на държава — членка на Европейската общност, не е приложен режимът на данъка върху добавената стойност в посочената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form