Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Заключение от 24 май 2012 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?

2) Трябва ли член 27 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че националният съд, който разглежда молба за образуване на вторично производство, в никакъв случай не може да преценява платежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство за сключване на предпазен конкордат)?

3) Допуска ли член 27 от Регламент № 1346/2000 да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от посочения регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответното лице, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство за сключване на предпазен конкордат), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?